|
Сапунка in re А вие харесвате ли приказки? Въпрос на Наталия Симеонова към група PIF Ако има нещо, с което днешните телевизии се различават радикално от единствената по социалистическо време, то това е бумът на сапунените сериали. Разбира се, социалистическият реализъм се опитваше да не изостава във фабрикуването на розова пяна от главните производители САЩ и Латинска Америка - някогашната ЧССР се беше специализирала в производството на сапунки, най-известна от които е "Болница на края на града". Техният недостатък беше обаче в естетическата доктрина на социалистическия реализъм - тя настояваше за правдивост на изображението (тоест за неговата съответност с най-новата партийна линия), което моментално лишаваше soap-операта от най-основния й чар - възможността гледащият я да се пренесе на незнайно място в незнайно време и да съпреживява страстите, неволите и късметите, спохождащи героите и героините като свои. Разбира се, към своя край социализмът направи каквото можа, за да задоволи зрителския глад - пусна ни да се порадваме на "Робинята Изаура" и "Птиците умират сами" и във времето на излъчването им улиците опустяваха, а на другия ден се коментираха перипетиите, стоварили се върху бразилската неволница и австралийското отче. Това обаче беше само за отвличане на вниманието - всички тия приключения не съвпадаха с метода, затова и бяха подозрителни. Времето на демокрацията се заяви като такова най-напред именно със сапунените сериали. "Докато свят светува", "Касандра", "Далас" дори - българският зрител дотам свикна с това меню от телевизионната програма, че вече няма телевизия, където то да не се предлага. Има го дори по "Европа" - каналът, заявил се като информационен, не като развлекателен. Колкото до "Дързост и красота" - той продължава да държи рекордите по гледаемост, а благодарение на него (е, не само) и Канал 1 да не изпадне съвсем от интереса на публиката. Всякакви колумбийски, венецуелски, бразилски, американски бози се изредиха на българския екран, а СКАТ чак се опита да ни пробута първата българска сапунка, дело на всичко можещия "майстор Тричко" на българската литература Недялко Йорданов (тя обаче беше толкова недодялана, че дори не се запомни името й). Какви ли не Росити, Мануели, Алехандровци, Мерилки и Уилями ни се източиха пред очите, само и само да ни дадат малко утеха в тъжното ни битие - има и по-зле, гледай какви нещо им се случват на хората, що да се кахърим тогава? - и все от тоя род неща. Само че сапунените опери имат лошото качество да стават все по-разводнени с всеки нов свой вариант - така че в един момент дори на всеиздържащите пенсионери им писна. И взеха да гледат избирателно - тоя го бива, ама оня, да ти кажа, нищо не струва! Тогава обаче се появиха bTV и Наталия Симеонова и нещата се обърнаха - сантименталическият реализъм влезе в ход, замести социалистическия и действителността (във вид на reality show) отново възтържествува. "Море от любов" е, ако мога да се изразя така, преписано предаване - много отдавна един бургаски канал го излъчваше в неговия италиански вариант. Доколкото знам, има и руски, има и немски, има и испански... Въобще интернационална продукция, която вероятно поради естеството на жанра си става за всяка публика - тук културологичните разлики не важат. Въпросът е да има раздяла, пропаст между двама души, която телевизията трябва да запълни. Нещо като онези семейства, в чийто "съвместен" живот единственото нещо, което правят заедно, е да гледат телевизия. Тя е мостът, бродът, връзката. Водещата също играе такава роля (за жалост обаче, на моменти пресолява нещата и започва да прилича на сводница) - мятка се от едно място на друго, разговаря, убеждава, тюхка се и се вайка... Нещо като сапунен сериал, но само в един епизод, "Море от любов" идва на телевизионната сцена, за да компенсира усещането, че в живота ни няма как да се случат хубави неща. Има, има, проблемът е само телевизията да се сети за теб и да ти обърне внимание. Работата ще се уреди, но при едно само условие: вече не ти ще гледаш телевизията, тя ще те гледа и следи, а ти по най-ексхибиционистичен начин ще излагаш пред нея своите чувства, емоции, настроения. Без да скриваш нищо, без да се преструваш и мамиш (друг въпрос е, че за българското "Море от любов" се носят слухове, че е твърде нагласено и се плаща на поставени лица): камерата се превръща в твоя постоянна спътница. Всичко е истински, ти си истински, сюжетът е истински. С "Море и любов" (както и с по-хард версията му "Големият брат") на бял свят май се ражда нова телевизия - вече не единствено воайорска, но и ексхибиционистична.
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |