| Сборяново: сензационните открития тепърва предстоят | |
|
- Господин Стефанов, още в началото искам да ви предупредя, че специалността ми няма нищо общо с археологията, с културното наследство. Така че простете вероятните наивност и невежество на въпросите ми. Но тук, в района на Исперих, край Свещари (както преди на Перперикон, Старосел и другаде), изпитвам особено вълнение, когато надниквам в миналото чрез останалите от него следи. Може да наречете любопитството ми туристическо. Това - в скоба. Да започнем отначало. Какъв сте по професия? Как се стигна до откритията тук? - Родом съм от Две могили, Русенско, където бях учител. Както е видно от името на селището, в него има само две тракийски могили. Името му е още от преди падането под турско робство. И се е запазило и през робството. Когато дойдох в Исперих, бях заместник-директор, а след това и директор на основно училище "Христо Ботев". По-късно по здравословни причини се наложи да си променя работата. И станах председател на Координационния съвет на Аграрно-промишления комплекс в Исперих. Комплексът обхващаше район от 32 населени места. Налагаше ми се често да пътувам и ми направи огромно впечатление, че на много места има по 1, 2, 3, 5 и даже цели групи по 10-15 могили. И когато заразпитвах местни краеведи, разбрах, че не само могилите са богатство на района, но има и много антични селища. Тогава, през 1974 г., ръководството на АПК ни предостави лека кола, пое всички разходи по издръжката й и с една група от 7 изявени местни краеведи започнахме да картотекираме огромното културно-историческо наследство на цялата тази територия. И го направихме в продължение на три години, от 1974 до 1976. Така добих реална представа какво огромно наследство е съхранено тук. При това избягнало от погледа на специалистите, и то на световноизвестните Карел Шкорпил, Геза Фехер и други, които са идвали тук, но са регистрирали само няколко отделни селища, и то предимно укрепени. А тогава ние регистрирахме над 280 тракийски могили и 57 антични селища, от които 17 укрепени с крепостни стени. - Излиза, че някои от обектите са се знаели, но не са били схванати в онази системност... - А така... И което е най-интересно, те картотекират обекти като антични селища, манастири и предания за някои от тях, но никой не говори за огромното количество могили в района. Създадох кръжок с ентусиазирани ученици и започнах проучването в района на Исперих, понеже тук има 10 антични селища, от които 5 са укрепени с крепостни стени. Свързах се с информатори, които са имали земи преди 9 септември и са знаели точно къде, какво и как е. Те ми дадоха богата информация. Мислех си, че вече всичко знам. Знаех и могилите край Свещари. Докато на 3 март 1981 г. дойде при мен един възрастен човек с изключителен интерес към културно-историческото наследство и ми каза: "Стефанов, идвам на този свят за България ден, защото искам да споделя нещо с теб. Слушал съм изказванията ти по тези въпроси по местното радио и реших, че, ако желаеш, можеш да направиш нещо за нашата страна. Защото много са идвали, много са обещавали, но никой нищо не е направил." Мислех, че ще ми каже нещо, което зная, защото в Свещари бях разпитал 18 човека, и то възрастни. Но той ми разказа такива интересни неща, за които въобще не бях чувал. Направо ме изуми! И още на следващия ден осигурих джип от АПК-то и с един човек за два дена обиколихме всичките тези места. Тогава разбрах, че наистина центърът на това археологическо богатство е Сборяново. - А той откъде го е знаел? - Той е от Свещари и го е знаел още от малък. Всичко знае. И за тунела под могилата, защото като малък е влизал вътре. И за крепостите. Фактически от 3 март до юни 1981 г. проучих цялото това културно-археологическо наследство. Всичко мобилизирах. И краеведи, и други... И над 60 души разпитах. И тогава разбрах наистина какво е. Излязох с публикация в местния вестник "Исперихска трибуна", която направо предизвика шок сред местното население, сред местните и окръжните ръководители. Някои мислеха, че това е чиста фантазия. Единствено когато публикацията попада в ръцете на проф. Александър Фол - дава му я проф. Петър Петров, на когото я бях изпратил, - се събират от Софийския университет всички там траколози и други. И проф. Фол веднага се обажда на секретаря на градския комитет в Исперих и насрочва среща. Отивам аз в София, след това той извика 11 души специалисти от тракологията, от БАН и след две седмици дойдоха тук на теренни обхождания и останаха цели два дни. Фол е човекът, който пръв разбра какво означава всичко това. Няма да забравя думите му, които каза в кабинета си в министерството: "Стефанов, ние те слушаме тук и думите ти ни впечатляват, но не знаеш какво си открил! Това е уникално наследство, за което цял свят ще заговори. Тук ще дойдат международни екипи и т. н. И никой не може да ти го открадне, защото вече си го публикувал, макар и съвсем накратко." Идването им тук даде тласък на развитието на научните проучвания. - Още през 1981 година? - Да. През 1982 г. имаше и научен симпозиум в Толбухин (сега Добрич) и на базата на всичко казано и там той създаде Национална програма "Гетика". Казва се така, защото тук, в Североизточна България, са живели гетите. И тръгна. От Министерството на финансите се отпуснаха много пари. И започнаха най-мащабните археологически проучвания, които са се провеждали някога в нашата страна. Първо и предимно работиха български учени, а по-късно идваха и чуждестранни, но те работиха по-малко време. И резултатите надхвърлиха многократно и най-смелите ми очаквания. Оказа се, че резерватът, който заема площ около 6,5 квадратни километра и има над 150 археологически обекта, по своето разнообразие, по своите същностни характеристики, по автентичността на даваната информация от различните обекти няма аналог в целия свят. Няма, наистина. При мен са идвали най-изявени корифеи на археологическата наука от целия свят (от цяла Европа с изключение на Португалия и Финландия). Всички казваха, че такова нещо няма никъде по света. Някои идваха за 2-3 часа, но оставаха по 4-5 дни, по цяла седмица. Няма да забравя един от тях, българин по произход, професор от Хамбург. Дойде уж за 20 минути да види гробницата, а остана 4 дни. Не му се тръгваше. Каза ми, като си вземахме довиждане: "Обиколил съм целия свят, само в Чад не съм ходил. Вие не знаете върху какво ходите! Това е нещо уникално, невероятно!" Аз му бях показал картата и му казвам: "Ако не знаехме, вие нямаше да седите тук 4 дена." Та всички са единодушни, че, ако това нещо се разработи, тук ще стане един от най-известните и най-посещаваните световни туристически центрове, че тук ареалът ще се превърне в световен център по тракийска археология, където не десетилетия, а, както казва Фол, археолозите няколко столетия ще имат работа. Тук е не само гробницата, която ни поднесе една от най-големите археологически сензации в България, а и в света, защото по своите характеристики тя засега остава единствен по рода си паметник в целия античен свят. Няма друг такъв! Преди, след откриването на Омуртаговия надпис в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, много се е спорило къде е гробницата на Омуртаг. Дали в сградата на Демир Баба теке или в Свещарската (Омуртаговата) могила. Водели са се големи спорове, но само на базата на умозаключенията, без някакви факти и т. н. По-късно, през 1974 г., разградският музей направи изследвания и се доказа, че текето няма никаква връзка с Омуртаговата гробница. Строителните материали, за които се смяташе, че са донесени от Плиска, от Преслав, се оказа, че са от местните кариери. Археологическото проучване на Омуртаговата могила започна още през 1992 г., но върви, за съжаление, много бавно. Но имаме много данни, че това е гробницата на хан Омуртаг. Вече нямаме никакви съмнения, че това е могилата, донасипана от хан Омуртаг. И то не е случайно. Тя попада точно в тази мярна единица от 1900 метра, която вероятно е била свещено число преди 1200 години. Тогава легендите са били много по-живи и Омуртаг е знаел какво означава тази могила. Сигурно е, че разкопките в нея ще ни донесат сензация от древността. Защото там отдолу вероятно има уникално съоръжение: пещера, по-точно подземното жилище на Залмоксис, което се свързва с дълъг 300 метра тунел. - Не разбирам. Толкова ли е скъпо и трудно тази могила да бъде приоритетно изследвана? Защо се губят години в хипотези и спорове? Пак ли иманярите ще ускорят вземането на нужните решения? - Жалкото е, че във времето след промените политическият елит на страната и най-висшите държавни институции, които имат отношение към този въпрос, не можаха или не искаха да разберат, че България притежава такова огромно археологическо богатство - уникално и разнообразно, за което много страни в света могат само да мечтаят. Понеже лично съм ръководил всякакви проучвания на Свещарската гробница и специално съм отговарял за финансирането, ще ви кажа, че за нея е дадена левовата равностойност на 2 150 000 щатски долара. И ни трябваха само още 150 000 долара, за да се завърши, да се експонира по достоен за българската нация начин и да се съхрани не само за сегашните, но и за бъдните поколения. Но след 10 ноември тези 150 000 долара никой не можа да ги даде. Чак преди две години пуснаха посетители в Свещарската гробница и то при такава обстановка, при която не бива да се пускат хора, защото цветовете започват да избледняват, да се губят. Те никога вече не могат да се възстановят. А бяха толкова ярки в началото. И тя все пак се е съхранила, защото не сме пускали в нея посетители, освен при специални случаи за по 2-3, по 10 минути. Така я съхранихме. Другата сензация е, че тук има над 250 могили, които ограждат освен тези източен и западен некрополи, още 17 други некрополи, ограждат целия култов комплекс "Сборяново" - Демир баба теке. И разположението на могилите в отделните групи отговаря на огледалния образ на различни съзвездия. 44 съзвездия, от които 8 се повтарят. Това е уникално. Ние сме дали 1 180 000 долара, за да направим аерозаснемане на 295 000 декара, в картни листове в мащаби 1:2000. Всичко е направено, от тези картни листове всичко се вижда. Трябват ни само около 15 000 лева, та музеят в Исперих да разполага с геодезически "комбайн", за да се потвърдят данните и с изследване от земята. И така ще се докаже това наистина чудо. Целият свят ще гръмне... - Някой от нашите музеи има ли такъв геодезичен уред? - Никой няма. Проучили сме как може да си го доставим от Япония. Има и екипи от археоастрономи, например проф. Никола Николов, който идва тук точно в дните на откриването на гробницата. Той взе всички картни листове, вкара ги в компютъра си, върна с 2500 години разположението на звездите и каза: "Стефанов, нещо невероятно! Всичко съвпада, и при 44-те съзвездия, само тук-там някоя могила липсва." То няма начин да не бъде така. - Защо именно тук съществува такова съсредоточаване на селища, на културни паметници от различни епохи и култури? Релефни предимства ли? Комуникационни възможности ли? Мястото е геометричен център на някаква по-голяма област ли? Има някакви благини - вода, полезни изкопаеми и т. н. ли? Тук мястото е великолепно, но има великолепни места и другаде, например долината на река Русенски Лом, която не е толкова далеч от тук? - Да, има и други хубави места, но тук още от най-дълбока древност в околността на Демир баба теке е било голямо светилище. Обикновено тракийските светилища се създават там, където има скали, извори, вода. Такива условия създават планинските райони, например на Перперикон. А тук всичките тези условия ги има в един равнинен район. Във Воден, което е наблизо, и тук са най-големите карстови извори (освен в Девня) в Североизточния район на България. Тук има огромни гори, отвесни скали с височина до 50 метра, отгоре има плата, които създават условия за извършване на ритуали както към земните, така и към небесните сили: долу на текето - изпълняват ритуали към богинята на земята, а горе - към небесните сили. Делфийското светилище, което се посещава от милиони души годишно, има един ритуален мраморен камък и основи на храм, а тук имаме три огромни свещени територии, обградени с каменни стени. Едната е 47 декара. Другата, в гората, е над 100 декара. Нещо невероятно! Горите са създавали изключителни условия за развитие на лова и животновъдството, земите са изключително плодородни. Фактически тук се създава конгломерация от селища с невероятна гъстота. Само на територията на Сборяново има 7 укрепени територии, някои от които (като тази край Водната централа, където е била столицата Хелис) с два реда крепостни стени с дебелина 4 метра. Такава укрепителна система няма никъде в античния свят. Тези (фактически те са 8) укрепените територии са разположени на разстояние от 0,5 до 2,5 км една от друга. Никъде по света няма такава концентрация на укрепени селища. - Те не са възниквали или съществували едновременно... - Разбира се. Например в Камен рид е още от ранножелязната епоха. Всичко тук се е създавало в течение може би на хилядолетие. Въпросът е, че всичко тук е концентрирано. Има и друг интересен факт, който не е известен на нашите историци. В района на Стомогилието, на тези големи 17 могилни некропола, има 5 български крепости от първата българска държава. Те са общо 7, но 5 са в района около Сборяново. И те са на 2-3,5 км една от друга. И са огромни крепости, с площи от 100 до 600 декара. Докато другите две, например около Владимировци, са върху площ от около 40 декара. Това са крепости, строени през VIII-XI век. 5 от тях са строени върху тракийски крепости, а 2 са чисто български. Те са били буферът, предпазващ столицата Плиска (а по-късно Преслав) от настъплението на варварските племена от север и т. н. - Още един аргумент, извън култовия, именно тук да се изграждат така упорито укрепени селища... След равнините около Дунава тук са първите хълмисти места с речна долина, които правят по-ефективно браненето на подстъпите към юг... - Много добре са се ориентирали. И не случайно Омуртаг си е построил тук тази могила. Имам една книга за Стомогилието. Докато в първата си книга, публикувана, давам историята на проучванията, в тази по най-подробен начин съм засегнал цялото археологическо богатство на района и изказвам 11 хипотези за гробницата, за Залмоксис, за съзвездията и други. Когато тази книга излезе на български и на английски, ще изкарам от анонимност всичкото това богатство. Защото до 1980 г. абсолютно всички наши историци нищо не знаеха. Много от тях ме наричаха фантазьор. Имам над 150 публикации, но досега никой, нито един, не е опонирал на нито една от тях. И то защото не познават района, не познават нещата. Знаеш колко внимават професорите да не напишат нещо и след това да се изложат. И затова никой не ми е опонирал. - Може би не ви опонират, защото твърденията ви са истина? - Не е само затуй. Отначало никой не вярваше на хипотезите за съзвездията. Много от археолозите казваха: "Как тракийско светилище в долина, в равнина!... Няма такива работи! Никъде няма." Но после всичките си промениха становищата. Ще ви дам един пример. Когато откриха гробницата, всички бяха единодушни, че тук някъде трябва да бъде столицата. Още 1983 г. излязох с публикация къде е столицата. В един пункт бях опроверган и то от археологическите проучвания. Мислех, че градът до Водната централа е столицата Даусдава (Градът на вълците, Вълчиград), но се оказа, че той няма нищо общо с Даусдава. Фактите ме опровергаха напълно. И от 1982 до 1986 не мога да накарам Мария Чичикова и другите, които копаеха на обектите, да отидат да видят какво има там. Тогава предприех нестандартна мярка. Щом няма да дойдете, няма командировки тази година. И съм съвсем сериозен. Вървете си търсете командировките от Археологическия институт. А тогава ние всичко плащахме. И те, щат не щат, дойдоха. Тогава им показах южната порта на града. Като я видяха, Чичикова каза: "Г-н Стефанов, ето къде е южната порта. Направете всичко, което можете, догодина да започнем тук да копаем." И през 1986 г. започнаха да копаят крепостта. А това е уникален обект! След тракийската царска гробница това е вторият обект по значение. - Сигурно сте щастлив човек. Пленен сте от едра кауза, при това доказваща се с времето. Разбира се, темповете на разкритията са по-бавни, отколкото на човек би му се искало, но и така откритията потвърждават правотата на вашите прогнози, интуиции, натрупани познания. - Съвсем откровено мога да ви кажа, че съм щастлив. Само в едно бях опроверган. Оказа се, че селището край Водната централа наистина е столица, но тя не е Даусдава, която също е в района, но на друго място. Колкото и парадоксално да звучи, забавянето на археологическите открития, свързани с тракийската цивилизация, в момента е голямо предимство за българската нация. Тракийската цивилизация е една от древните цивилизации, която е допринесла изключително много за развитието на европейския югоизток, а поради това и на цяла Европа, даже и на света. Досега тракийската цивилизация е позната само със своите златни съкровища, които обиколиха много столици. Но в аспекта, в който сега се представя тракийската цивилизация, тя не е известна на българската и световната общественост. И сега нашите открития предизвикват огромен интерес. И абсолютно не се съмнявам, че тук след няколко години ще дойдат международни екипи от цял свят да копаят. И фактически сензационните открития тепърва предстоят. - Говорите с огромно уважение за проф. Фол. Проф. Иван Маразов - другият известен наш траколог, проявявал ли е интерес към обектите тук? - Иван Маразов е идвал няколко пъти в гробницата. Проявявал е интерес преди всичко като естет. Има няколко предавания по телевизията, в които е коментирал тукашните открития. А Фол е единственият човек, който напълно осъзна какво представлява Сборяново, целия регион, и то преди да открием тракийската царска гробница. Той даваше и насоки за интердисциплинарните научни изследвания. Министерството на финансите имаше много положително отношение и даваше много пари. Само 1-2 пъти годишно идваха да проверяват какво сме направили и дали няма насочване на парите към други дейности. И като виждаха, че всичко се прави за резервата, продължаваха да дават пари. Тогава ежегодно за научни проучвания, за изследвания, за музея сме харчили по 500, по 800, до 900 000 лева годишно. Това са немислими днес суми. Казах ви вече, че за археологическата карта сме дали 1 180 000 долара, за гробницата - 2 150 000 долара... - Сред историците и археолозите, които се занимават с траките, имате ли опоненти - индивидуални или институции? Питам, защото може би има историци и археолози, които имат аргументи, че другаде (например в Старосел, Перперикон и т.н.) е по-уместно да се съсредоточат вечно недостигащите средства. Доколко научната общност е единна в оценката си за значението на ИАР "Сборяново"? - Преди да се открие тракийската царска гробница, всички смятаха, че това е фантазия. И БАН, Институтът по археология, Министерството на културата бяха сключили договори в много части на страната за проучването на най-различни обекти. И съвсем правилно те си защитаваха тезата да не прекъсват тези проучвания. Специално за Сборяново сме нямали опоненти. Освен проф. Фол, един от хората, който най-много ми е помагал, е проф. Велизар Велков - директор на Археологическия институт. А тук голям дял за научните изследвания, за налагане на интердисциплинарните изследвания има Мария Чичикова. Ние в музея имахме тесни връзки с 11 звена на БАН, тя привлече и чуждестранни учени. Голям археолог е. - Националният институт за паметниците на културата помагаше ли ви, защото, ако човек чете пресата, остава с впечатление, че за Старосел на Китов те му пречеха? - Тук не са пречили. Но са една от причините гробницата 20 години да стои затворена. - Чета в пресата: "Диана Гергова - ръководител на археологическия резерват Сборяново"? - В България няма такова понятие: научен ръководител на целия резерват. Всеки археологически екип си има научен ръководител. Доц. Тотко Стоянов от СУ е научен ръководител на екипа, който работи в града, Мария Чичикова - на тракийската царска гробница. Диана Гергова беше научен ръководител на Камен рид, на крепостта от ранножелязната епоха и светилището. Тя е проучила над 20 малки могили в източния могилен некропол. За съжаление, още не ги е публикувала. Сега проучва Свещарската (Омуртаговата) могила. Съвестно работи, но не си публикува проучванията. За научния ръководител е много важно да направи достояние на обществеността проучванията си. Например Камен рид е свещена територия от 57 декара, това е единствената крепост в България, на Балканите, да не казвам в Европа, от ранножелязната епоха, от която са проучени вече 6-7 декара. Получиха се страхотни резултати. Страхотни. А има само отделни публикации по вестниците. Трябва да излезе цял научен том. - Китов също го укоряваха, че бърза да разкрива, а занемарява работата по публикуването на резултатите, но той отговаря, че бърза, защото непрекъснато го изпреварват иманярите. - Съгласен съм за местата, в които иманярите копаят. Но и материалите трябва да се публикуват. Това е много важно. Диана вече 12 години проучва Омуртаговата могила, а това проучване трябва да се извърши за 2-3 години, максимум за 4. Сега вече няма пари, но преди имаше пари, но тя не работеше на един обект, а разкриваше други могили. Не съсредоточи всичките си усилия в Омуртаговата могила. И като завърши този обект, тогава да започне да копае другаде. Тя проучи могили - 12 и - 13, където са открити две гробници, и ги проучи по много ефикасен начин. Използва геофизичните проучвания и могилите бяха проучени за 2-3 седмици. За 2-3 седмици влязохме вътре, взехме мерки за защитата им и т.н. Тези гробници като цяло също не са публикувани. Тя е проучила над 20 надгробни могили в източния некропол и няколко в западния некропол. Могат един или два тома да се публикуват. Така всичко ще става достояние на световната общественост, а сега си го знаят помежду си само тесните специалисти. - Имаше ли могили, в които нищо не се намери? - Засега само в една. Те са могили кенотафи. Предполага се, че някои от племенните вождове или от висшата йерархия на тракийската администрация са били убити много далече и тялото им не можело да бъде пренесено тук. Независимо от това се издига могила, извършват се всички необходими ритуали и т. н. Но в самата могила няма гроб. Тя е трета по големина и в нея през 1970 година бяха правили иманярски изкоп. Стоян Стоянов, разградският "археолог", който искаше да разруши Свещарската гробница, защото искаше да работи с багер, та той цялата тази могила я рови с багер и я срива даже под нивото на терена. Каза, че е намерил скелета само на едно куче. Но аз после научих от хората, с които е работил, че там и човек е бил погребан. Вече не може да се докаже, но казват, че там е имало дървена гробница. Друго, което е много интересно, че почти във всяка гробница има скелет на куче... - Може би на вълк? - Може и да са на вълци, не сме правили проучвания. Но това също е едно от доказателствата, че тук е Вълчиград или династията на вълците. Може би те са били тотем на траките в региона. Тук една гора се казва "Вълча гора", има и гора, която носи името "Вълчи времена". Това може много да се коментира. - Излиза, че траките са имали държави с големи укрепени градове, водещи интензивна търговия с достатъчно отдалечени земи. По малката днес, но преди пълноводна река, със салове са стигали до Дунава, а оттам до Черно море и така са били доставяни амфори с продукти практически от целия античен свят. Казаха ни, че тук са открити толкова много печати на производители от различни страни, колкото никъде другаде в България. Съществувала е пълноценно функционираща държава, която в дадена епоха изчезва. Претопяват ли се, какво става с тези тракийски държави? - Траките не съумяват да се обединят в една голяма държава. Били са разкъсани. Не са могли да образуват силна държава, която да се утвърди векове наред. Имали са временни възходи и падения. В продължение на много години римляните завладяват Балканския полуостров и налагат напълно господството си. Траките са били народ с много висока култура. Царската гробница доказва какви прекрасни майстори са имали. Траките са познавали математиката, физиката, астрономията. За мен е изключително интересно как тези 19 могилни некропола, могилите в които са разположени като огледална проекция на 44 съзвездия, са строени в продължение на три столетия. И как "архитектът" на този план, който е маркирал местата на бъдещите могили, е направил така, че замисълът му да се изпълнява 300 години. Това може да е някой бог, Залмоксис или някой друг, който е бил бого-човек. И в продължение на столетия всички - хора, владетели, царе - са изпълнявали точно възложеното им. Може би под страх от наказание от подземния свят... Това е нещо много интересно. - Сякаш цялата ни страна е разположена върху руините на изчезнали цивилизации... И току се открият невероятни неща, като Рогозенското съкровище и други... - Освен златния пегас (който е намерен по една щастлива случайност и е бил отрязан, защото е бил ритон, а не кон, както се интерпретира), в Свещари например откриват златна чаша и златна кана с много орнаменти. В Малък Поровец, което е в съседство, откриват също златна чаша с много орнаменти. Общо четири уникални златни съда случайно са открити. Нашата гробница е единствена по рода си, в която има странично помещение за гробни дарове. Там намерихме скелетите на пет коня, на едно куче и на едно прасе. Още в античността три пъти са влизали грабители. Но намерихме златно копче и две златни втулки от конска амуниция. Намерихме и златна верижка и златна обица - една от най-красивите от него време на Балканския полуостров. Грабителите всичко са знаели, влезнали са, но нищо не са разрушили - това е най-хубавото. Всичко са обрали, а сигурно е имало много злато, цели сервизи и т.н. - Като стана дума за грабители, друга най-древна професия, в резервата бродят ли иманяри? Защото другаде археолозите са в непрекъснато и обречено състезание с тях. - Когато Геза Фехер в 1930 г. открива в една от малките могили златна огърлица, това предизвиква изключителния интерес на иманярите в района. И те са започнали да копаят още тогава, но са копали в центъра на могилата. Където няма нищо. А, фактически, при тракийските могили североизточният край... - ... Да не облекчим работата на иманярите? - Когато намерихме гробната камера, която е с много добре обработени камъни, открихме вътре две дървета. Още не бяха изгнили. Оказа се, че двама от нашите работници са участвали в иманярското разкопаване през 1937 г. И те ни казаха: "Копахме цяла нощ и нищо не намерихме. Само едни грънци." Ядосали се и взели, че ги хвърлили. В това отношение ние бяхме доста защитени. Поне докато бях директор на музея. Разпространих, че районът се наблюдава и не идваха много. Но сега, както и навсякъде, но не чак в такава степен, и тук копаят. Намират много монети, цели монетни съкровища. Трябва да се създаде строг закон за защита на паметниците. Като в Гърция, в Турция. Но мнозина са заинтересувани да се изнася културно-историческо наследство за милиони и милиарди долари. - Какво предстои? Районът на ИАР "Сборяново" има нужда от инфраструктура, от хотели, мотели, от някакви успоредни възстановки, от които хората да разберат как е изглеждало тракийското селище, къде и кому са се молили тракийците, как са плували със саловете си по реката и т. н. Най-общо можем да си представим как е изглеждал един римски град, може би един средновековен български. Но тракийски? - Ще се случи нещо много голямо и невероятно. Стига нашите управници и институциите, които имат отношение към това, да разберат веднъж за винаги, че България притежава уникално културно-историческо наследство. И да се вземат необходимите мерки по държавен ред за привличане на чуждестранни инвеститори, включително и такива с отношение към туристическия бизнес. Трябва да се привлекат и научни институции, които ще осигурят екипи и средства. Всичко това в момента не е по силите на българската държава. Имам подготвена книга за Стомогилието. Ако имам щастието тя да се публикува, цялото това наследство ще излезе от анонимност и ще предизвика, абсолютно съм сигурен, интереса на чуждестранните инвестиции. Може да звучи като в приказките, но ще ви кажа два случая. През 1990 г. при мен идват двама души и се представят като представители на българите в чужбина. Искаха да видят някакви места и да строят хотели и други неща. Оказа се, че знаят абсолютно всички мои публикации. Имали специална програма за 1 118 000 000 долара, чрез която искали да превърнат Североизточна България в световен туристически център. Но, никога няма да го забравя, казаха: "Г-н Стефанов, това няма да стане по-рано от 15-20 години. Докато в България не дойде стабилно правителство, докато не се създадат закони за чуждестранните инвестиции, тук няма да дойде и един долар..." - Остават само още няколко години? - Не зная... През 1991 г. тук дойдоха 16 души от посолството на Германия, водени от директорката на Гьоте институт в София. Толкова наперена жена не съм виждал. Даже отначалото се спречкахме с нея. Дойдоха за 5 минути да видят гробницата. И останаха цели 2 дни. И като си тръгна, казва: "Г-н Стефанов, целия свят съм обиколила, такова чудо не съм виждала. Обещавам ви до 31 май 1992 г. сдружение "Хелис" да получи от мен 12-15 000 000 долара." Това беше на 3 септември 1991 г. Тя била в борда на директорите на Сименс и други мощни компании. Но за зла участ на 5 януари 1992 г. я изтеглиха в Германия и нейният заместник ни каза: "Тя можеше да ви даде и 100 000 000, но ние не можем." Ако беше си изпълнила обещанието, а тя щеше да го изпълни, нещата щяха да се развият съвсем в друга насока. - Какво представлява вашето сдружението "Хелис"? Допускам, че целта му е да акумулира средства и усилия. - Така е. Създадохме го няколко души. Сдружението е с нестопанска цел. Събираме средства за популяризирането на културно-историческото наследство на ИАР "Сборяново". Досега сме издали три книги: моята, на Тотко Стоянов "Могили и некропол от ранножелязната епоха" и "Тракийското светилище Демир баба теке". Издали сме два албума "Легенди и истини за древна Тракия". И всичко това със събрани от спонсори пари. Като продадем тези издания, всичките пари ги даваме за разкопките. Ще ви дам един пример какви спонсори имаме. През 1994 г. срещам в Исперих адвоката Георги Атанасов, с чийто баща сме много близки, и той ме пита: "Как вървят разкопките?" Той е работил малко на разкопките, интересува се. Казвам му: "Няма, всичко замря. Трябват ни пари, ама няма." И той лично, от собствените си средства, след два дена ми преведе 68 000 лева, след две седмици - други 80 000 лева, или общо 148 000 лева. За сравнение, тогава заплатата на директорката на музея беше 5000 лева. Фактически преведе 30 директорски заплати. С тези пари, които Жоро ни преведе, четири години сме правили археологически проучвания, защото тогава социалното министерство, ако дадеш работа на безработни, плащаше 95% от заплатата, а ние само 5%. И тези 148 000 лева фактически се равняваха на милиони. И благодарение на него не секнаха проучванията. Ето един от спонсорите, който е направил много за проучванията на резервата. Благодарен съм и на редакцията на вестник "Гледища" в Разград, която публикува общо 11 мои статии и така се даде още по-широка информация за населението от региона. Смятам, че "Култура" също може да направи много в това отношение, защото се чете в цялата страна. Накрая искам отново да кажа, че е крайно време политическият елит в България, правителството и институциите, които имат отношение към тези въпроси и туризма, да се обърнат с лице към проблема на тракийската цивилизация и култура. Трябва да привлекат чужди инвеститори. А те пък като си вложат средствата, знаят как да популяризират това наследство. Прекрасен пример за това е Испания, която от 800 000 туристи в миналото, през 2002 г. е имала 74 000 000. И то благодарение на един министър на културата, който предложи (и Кортесите приеха) специална програма. Тогава той каза: Испания я познава целият свят със Сервантес, с Дон Кихот, със Санчо Панса, имаме стотици замъци, в които няма никой... Но какво нямаме? Пътища нямаме, хотели нямаме... И те възприеха специална програма и вижте какво е днес Испания! Никъде по света го няма нашето! Навсякъде паметниците на културата са източници на средства и то на милиони долари, а нашите паметници от световно значение (вземете Мадарския конник, Иваново-Червен, Боянската църква и други) имат такива сериозни проблеми... Исперих, 14 юни 2003 г.
Разговора води Никола Вандов
Днес Йордан Стефанов е пенсионер. Бил е директор на основания през 1985 година Исторически музей в град Исперих. В Исперих Йордан Стефанов е институция. Неоспорвана, уважавана. Началната му простодушна любознателност с времето обраства с разширяващи се знания и опит, но през всичките тези години не отслабва и способността му да гради хипотези, да мечтае. Въпреки трудностите, а той най-добре ги знае и живее с тях, Йордан Стефанов вярва, че тепърва ще се говори за Историко-археологическия резерват "Сборяново", за Стомогилието. Тепърва българи и чужденци ще разбират, че ако не са видели тези места, ако не са влизали в Тракийската царска гробница, ако не са пили от водата на Демир баба теке, ако не са се разхождали сред широколистните дървета на Сборяново - нещо необикновено и прекрасно не им се е случило. Лесен съм на влюбване, но наистина го видях, наистина го изпитах... Можете само да ми завиждате. Н.В. |
Разговор с Йордан Стефанов Село Свещари се намира на 4 километра северозападно от Исперих. На запад от селото, разкопавайки Гинина могила, през 1982 г. откриват Тракийската царска гробница, която през 1985 г. влиза в списъка на световното културно-историческо наследство под защитата на ЮНЕСКО. Следващите открития в региона довеждат до решение - 19/8.12.1988 г. на МС на НРБ , с което "Сборяново" се обявява за Историко-археологически резерват. Тези първи няколко години показват отношение на държавата към откритията в региона, сега коментирано главно носталгично. И с основание. Мощната финансова подкрепа от държавата през 80-те сега е немислима. |