|
Забравени и вечни Първата антология, която очевидно има амбицията да обхване най-доброто от нашата си история на оперетното изкуство, е вече факт. Това е албум от 4 компактдиска, чието заглавие "Оперетата, каква страст!", е напълно в стила и традициите на самото изкуство. У нас те са свързани с много имена, които предимно старите хора си спомнят с носталгия и въздишки. Антологията никак не е случайна - като поява и като стандарт на издаване; в работата по нея е включена най-добрият специалист в областта на "лекия" музикално-сценичен жанр - музиколожката Румяна Каракостова. Тъкмо на нея се дължи подборът на записите, които са направени и съхранени в Българското национално радио, тяхната подредба, систематизацията на заглавията - изобщо цялата дълга репертоарна главоблъсканица, която в края на краищата определя доколко изданието ще заинтересува потенциалния си купувач и доколко ще го удовлетвори, доколко ще го върне към онова, което си спомня, което е гледал... Връщане към спомена - да! Изданието показва историята на оперетния театър в България; Следователно то е обърнато назад, с една настойчива носталгия, но и с горда демонстрация на заглавия, откъси, имена - ах, имената! - които бяха популярни като футболни звезди десетилетия наред. Целта на изданието е именно да не се забравят - да се видят и чуят страхотните ни артисти Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Анета Цанкова, Людмила Чешмеджиева, Любомир Бодуров, Веселин Дамянов, Зорка Димитрова, Анелия Шуманова... Като казвам "да се видят", имам предвид чудесното, пищно, симпатично натруфено оформление на Текла Алексиева с усмихната хипертрофия на шарения, пъстър афиш - именно в него са вместени безценните фотографии от архива на Музикалния театър, които ни припомнят и за първите големи: Ангел Сладкаров, Асен Русков, Мими Балканска, Тинка Краева, Коста Райнов. Оформлението ни показва и още нещо, въвежда ни в традициите и стилистиката на оперетния афиш у нас: задните корици на четирите буклета са колажи от най-доброто в плакатното ни изкуство, свързано с оперетата. Подредбата - направена е с вкус и с отлично познаване на репертоара и записите в радиото. Това не е чудно - Румяна Каракостова отдавна съчетава научните си интереси с практиката в предаването "Фантомът на чардаша" - естествено, по програма "Христо Ботев" на радиото. Така че заглавията, включени в албума, представят най-хубавото от класическия оперетен репертоар, както и от руската и българската история в жанра: от "Орфей в ада" и "Хубавата Елена" през "Графиня Марица", "Веселата вдовица" или "Царицата на чардаша" към "Прилепът" и "Страната на усмивките" и до "Волният вятър", "Време за любов" и "Младостта на маестрото". И накрая - нещо, което не може да не ме накара да си спомня за приказката "Хубава работа, ама малко българска". В третия компактдиск, посветен на оперетните увертюри, от общо тринайсет творби при пет не е посочен диригентът, а оркестърът е определен като "сборен фестивален оркестър". При положение, че незнайните диригенти дирижират увертюри като "Прилепът", "Цигански барон", "Леката кавалерия" или "Орфей в ада", човек не може да проумее как е възможно изобщо да се допусне подобно нещо от продуцента. Останалите са избрани от най-добрите записи на Росица Баталова и Руслан Райчев. Забелязала съм, че подобни неща се случват най-вече при онези продуценти, които сякаш се боят да се вслушат изцяло в специалиста, когото са поканили да им сътрудничи - поне на мен това ми се е случвало. Не знам какъв е бил тук случаят, но съм убедена, че тази "идея" е реализирана през главата на Румяна Каракостова. Подобни гафове издават винаги едно - незавършеност на процеса на професионализиране.
Екатерина Дочева
|
Вградени ноти Оперетата - каква страст! Юбилейно издание. Издател Бойко Канев. 2003. |