9 дни от една киногодина
Карлови Вари не е фестивал на сезонни равносметки, а измерител на динамиката в световния филмов процес. Случва се в средата на всяка киногодина (началото на юли), обира каймака от Берлин, Кан и други големи фестивали за своите информационни програми, а с конкурсната си секция изпреварва Венеция и открива важни заглавия и автори. Затова Карлови Вари е като пътен знак в средата на Европа, покрай който преминава практически цялото световно кино. Огромният фестивален каталог отново предложи 270 заглавия от 48 страни плюс още 50-60 студентски обещания на бъдещи професионалисти. И цялото това море от екранни истории, животи и съдби се разлива щедро между гористите хълмове на града в долината край река Тепла, плисва се в 12 кинозали с почти денонощни прожекции пред около 150 хиляди въодушевени зрители, повечето от които студенти от цяла Чехия с ранички на гърба и сандвичи в джобовете. Фестивалът обаче е и значително международно събитие, което и тази година събра 500 кинаджии и 600 журналисти от цял свят, а както винаги, президентът на Чешката република (преди Вацлав Хавел, сега Вацлав Клаус), министърът на културата, депутати, посланици, консули, кметът на града, му отдават не куртуазен, а реален интерес и внимание, защото оценяват тежестта му и ролята в обществения живот на страната. При това тази подкрепа не е само публично "потупване по рамото", а със сериозни живи пари от страна на Министерството на културата плюс решаващото спонсорство на големия бизнес - Еуротел, Чешки телеком, Мерцедес Бенц, Филип Морис, Трансгаз, големите вестници и други медийни партньори. Парите и културата се срещат редовно в Карлови Вари, за да потвърдят единствената работеща формула за духовно оцеляване в постиндустриалното информационно общество. А фестивалният екран се отплаща щедро за това внимание, като благодарение на отличния мениджмънт на директора-актьор Иржи Бартошка и на артистичната директора и главен селекционер Ева Заоралова, предлага в отговор умно изградена програма с безспорен културен потенциал и потребната доза звезден фестивален блясък. Така вече 10 години възкръсналият бивш "соц-фестивал" тежи с реална стойност сред най-значимите световни културни събития.
Карлови Вари в крайна сметка раздава и присъди (чрез наградите си), но преди всичко забелязва знаци, откроява тенденции и поощрява нови имена. Световната киногеография е демократично равнопоставена на екрана, тъкмо за да очертае възможно най-цялостна картина и извади от нея съществени наблюдения. Не е без значение например, че Гран при 2003 е за един класически европейски филм - "Прозорец отсреща", който стандартният рефлекс отнася към италианската продукция, въпреки че е създаден с пари от 4 страни (Италия, Великобритания, Турция, Португалия), а режисьор е турчинът Ферзан Озпетек. Напоследък "киното без граници" става все повече мултинационален културен бизнес, така преодолява не само финансовите трудности на производството, но и улеснява бъдещата си дистрибуция. А конкретно в случая режисьорът Озпетек, макар че от 25 години живее в Италия и е естествено интегриран в западната културна традиция, внася на екрана потребната доза живот и свежест в една иначе много изтощена проблемна сфера - психологическата умора от рутинното битие на урбанизираната семейна двойка. Заслугата е и на прекрасната млада актриса Джована Мезоджорно (поделена награда за най-добра женска роля), но по-съществено е, че филмът преодолява наблюдаваната иначе умора в обичайното западноевропейско кино. То продължава да пресуква стари сюжети, като от време на време вплита в тях и по някоя нова нишка, ала от това нова тъкан не се получава. Дори един толкова разхвалван напоследък френски режисьор като Франсоа Озон (само на 36 години) след игривата закачка със старата пиеса на Робер Тома "8 жени", в новия си филм "Басейнът" пак се потапя в умела, но самоцелна и все по-безсмислена артистична игра, която не оставя нищо значително след угасване на екрана. (Да не говорим пък за абсолютния ветеран Мануел де Оливейра, който на 96 години продължава със старчески глад да прави всяка година по един нов безсмислен филм.) Даже великолепният "Дишай" на италианеца Емануеле Криалезе повтаря като късна реплика някогашни шедьоври на Лидзани, Фелини, Торнаторе, Салваторес, които безспорно са на почетните рафтове във филмотеките, но е късно да бъдат тиражирани отново. Дори и чешкото кино, безспорно изживяващо втората си много успешна вълна след 60-те години и пак успяло да извади на фестивалния екран 13 нови заглавия, усещо подобен проблем. Поне много талантливият Ян Хжебейк с поредния си филм "Пупендо" повтаря сам себе си ("Пелишки", "Трябва да си помагаме") и, угаждайки на зрителите, се разминава със собствените си перспективи.
Очевидно шансовете са в по-широкия съвременен поглед към глобалния планетарен процес на среща и общуване на културите. Ален Корно уцелва "десетката" с много добрия си и комуникативен филм "Треска от страх" (Франция, Япония), в който младо и жизнено белгийско момиче се труди като секретарка в традиционна японска компания. А сблъсъкът на нейната онаследена психологическа нагласа с иронично хипертрофирания (и архаичен, разбира се) самурайски дух води до смешни на пръв прочит, но сериозни в дълбочината си наблюдения и прогнози за (не)възможната интеграция на културните традиции и регионални различия. Впрочем, младата френска актриса Силви Тестуд е истинското откритие на Карлови Вари. Може да се каже дори, че тя триумфира с 3 филма на фестивала (наред с посочения "Треска от страх", още швейцарският "Обичан баща" с двамата Депардйо - баща и син и австро-германският "Спомените на мъртвия човек"). Поделената й награда за най-добра актриса е само малък знак за големия й талант и бъдещи очаквания.
Нова "северна вълна" се спуска в Европа и Карлови Вари много отчетливо я открои в програмата си. Игрални и документални филми от Исландия, Норвегия, Швеция, Дания все по-често и по-убедително ни доказват, че киното е живо и се обновява с имена и свежи рефлекси. Млади и освободени в мисленото си режисьори, талантливо "небрежни" към канони и традиции, като че ли някак спонтанно и леко изграждат разкази и съдби, убедителни и вълнуващи за зрителите в собствените им страни, но така също еднакво четливи и любопитни за международния екран. Исландецът Балтазар Кормакур например, след като се наложи като талантлив актьор във филмите на Фридрик Тор Фридриксон, с режисьорските опити "Рейкявик 101" и особено с "Морето е вече име", е вече име, с което всички фестивали се съобразяват, а Карлови Вари го покани и в главното си жури. Неговият млад колега Дагур Кари дебютира на фестивала с много чувствителния и тънък филм "Албиносът Ной", за да припомни особения аромат на северния психологически херметизъм. Норвегия, за която дълги години вицът беше "в какво е по-слаба - футбола или киното", сега всяка година произвежда по няколко много респектиращи филма, които еднакво умело печелят публиката и на арт-фестивали, и в масовите киносалони. Доказателствата в Карлови Вари бяха поне три: изключително жизненият, много контактен и същевременно точен в наблюденията си младежки филм "Приятел" (реж. Мортен Тилдум, награда на публиката); "Кухненски истории" (реж. Бент Хамер) и национално самоироничният "Никой не е съвършен в съвършената страна" (албум от 9 новели).
Датчанинът Ларс фон Триер отдавна вече е космополитен режисьор на голямото световно кино. Присъствието на "Догвил" в Карлови Вари беше най-доброто от "каймака" на Кан 2003 (заедно със "Слон" на Гюс Ван Сант). Филмът е тричасов рисков експеримент, но доказва поне две важни неща: доброто кино може да изглежда по всякакъв начин (дори като демонстративно стилизиран театър); дигиталните технологии вече се изравняват и даже задминават класическото оптично кино в овладяването на екрана. Но покрай Триер върви фаланга от други млади и талантливи режисьори, всеки със свой авторски аромат в букета на "северната вълна". "Нещо старо, нещо ново" (реж. Наташа Арти) притежава тъкмо това умело добавяне на "нещо ново" в иначе старото и добре познато северно кино, което го освобождава от черупките на скования разказ, за да стане близко на зрителя и да го поведе в иначе баналните психологически преплитания от любов, авантюра, близост и отчуждение.
Нашето българско участие попадна в две от 16-те фестивални категории. Адела Пеева с "Чия е тази песен" бе в документалния конкурс и, въпреки че се размина с наградите, получи отзивчивостта на препълнената зала плюс покани за бъдещи фестивали. "Подгряване на вчерашния обед" (реж. Костадин Бонев) бе в секцията "На Изток от Запад" - достатъчно четливо назоваване за киното от бившия "Източен блок". Той също бе посрещнат много добре от зрителите и вече е поканен в Пусан, наричан "азиатският Кан". Но в тази категория винаги доминират филми с по-целенасочена съвременна тема, които фокусират изключително днешния ден с многоликите изпитания на новите демокрации.
Впрочем, интересът към обновяващите се екс-социалистически общества се забелязва отчетливо във фестивалната селекция. Сблъсък на социални настроения в диапазона от носталгия до ирония все още подхранва много филми. "Бабка" на рускинята Лидия Боброва (Специална награда на журито) е емблемата на топлата, човешка болка на "носталгиците", макар и да е донякъде плакатен като художествен език. Чешкият "Пупендо" е откровено ироничен и от това започва да поевтинява. Най-точно се прицелва немският "Гуд бай, Ленин" (реж. Волфганг Бекер), който успява да примири двете индивидуални нагласи, уважавайки преди всичко достойнството на честния човешки живот.
... И така, 9 дни кинопразник. Този път с по-малко блясък на актьори - звезди (Морган Фриймън, Уйлям Форсайт, Кери Фокс, Силви Тестуд, Удо Киер), но с респектиращо режисьорско присъствие (Андрей Кончаловски, Стивън Фриърс, Иржи Менцел, Ален Корно, Душан Макавеев, Гюс Ван Сант, Амос Гитай, Ян Троел, Улрих Зайдел, Рудолф Томе). Както винаги обаче, празникът е броени дни и след него идват делниците на филмовите усилия. До следващата среща сред хълмовете на Карлови Вари.

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е преподавател по "Филмова критика" и "Теория на изображението" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в НБУ. Автор на множество публикации в печатни издания, както и на книгите "Теория на киноизображението" и "Дигитална аудиовизиия". Вицепрезидент на ФИПРЕССИ.
38-ми международен филмов фестивал,
Карлови Вари,
4 - 12 юли 2003


Наградите
Гран при "Кристален глобус" ($20 000) - "Прозорец отсреща", Италия/Великобритания/
Турция/Португалия, 2003, реж. Ферзан Озпетек
Специална награда - "Бабка", Русия, Франция, 2003, реж. Лидия Боброва
Най-добър режисьор - Ферзан Озпетек
Най-добра актриса: Силви Тестуд ("Треска от страх", Франция/Япония, 2003, реж. Ален Корно) и Джована Мезоджорно ("Прозорец отсреща")
Най-добър актьор - Бьорн Киелман ("Нещо ново, нещо старо", Дания, 2003)
Документален филм (над 30 мин.): "Исус, ти знаеш", Австрия, 2003, реж. Улрих Зайдел
Документален филм (до 30 мин.): "Зона", Швеция, 2003, реж. Езаяс Бейтел
Награда на ФИПРЕССИ: "Брегова охрана", Корея, 2003, реж. Ким Ки-дук
Почетен "Кристален глобус" (за принос към световното кино): Стивън Фриърс, Иржи Менцел, Морган Фриймън.