|
Отвред се носи: Сите българи заедно. Кафа... Телевизията е СКАТ, денят е събота. Точно преди скандалното "Сигнално жълто" върви патриотичното "Сите българи заедно". Семпло предаване, с никакъв декор: две катедри - едната за водещия Никола Григоров, другата за неговия гост, в долната част на екрана - глави на насядали по столове хора (те не са публика, а танцьори - кръшни хора се вият в разстояние на почти два часа), зад гърба на Григоров - карта на Велика България, където с различен цвят са белязани отнетите (ни) територии. Гостите - историци, фолклористи, "народопсихолози", народни певци и инструменталисти. Техните обяснения се редуват с фолклорни изпълнения на живо, главно македонски песни и хора, при които онези от столовете рипват и се разиграват. Размятат развълнувано с кърпи, свирят намахано с уста, тропат предизвикателно с крака - въобще купонът тече. Зрителските обаждания също са част от него - съдържат главно похвали към водещия и неговото предаване, често и въпрос към госта. Реториката на въпросите, както и тази на водещия, са шовинистични, националистически, патриотарски от най-първобитна проба. Григоров в речта си чак демонстративно (а може би не, просто не се е отървал от диалекта) слага ударения, ека и "ще направим/е" по начин, характерен за западния български говор; демек: чуй, зрителю, от ония краища съм, дето са ни ги взели, ама нито това забравям, нито пък, че съм българин. Не случайно разговорът с госта няма-няма и се отплесне към Македония - вечната болка българска. Участниците в предаването са "дружина", самото то е "седянка", жените в него са "четнички", а мъжете - "войводи" (такава му е терминологията на водещия - мачистко-комитска: "де сей чуло-видяло жена войвода да биде"). Краят всеки път е един и същ - звучи песента "Каде и да одиш" със следния знаменателен припев: "Една вера имаме, един живот живееме, България цела да е, секой да я знае", всички вият хоро, а Никола Григоров вее трицветния байрак (представя си май, че е като Райна Княгиня - "Кой уши байряка, кой му тури знака", ала в мъжки вариант) и клати глава заканително против вси врази български. Мила родна картинка, както казва Любен Каравелов в "Мамино детенце"... Предаването "Сите българи заедно" едва ли би грабнало така вниманието, ако не беше сред най-ярките проявления на една тенденция, все по-видима в българското общество в цялост и в телевизионния (му) ефир в частност - тенденцията към явен, неприкрит, дори войнстващ национализъм. Набързо изреждам: "Памет българска" на Божидар Димитров премина в Канал 1, почти всяка вечер по bTV Слави Трифонов ни бомбардира с подобни речи, отново по СКАТ журналистът Волен Сидеров - един отявлен ксенофоб, води "Фронтално", а най-новата българска телевизия ВВТ тръгна и с тази претенция - да възражда българското. Като прибавим към това и активното рециклиране на доста противоречиви имена от близкото минало именно с оправданието за тяхната любов към родината, все по-нахалното провиране на най-ретроградните членове на Съюза на българските писатели под знака за възкресяване и спасяване на българската култура, неприкрития уклон към мек национализъм и реваншизъм, забележим в работата на президента, вече дори нескривания яд от участието на ДПС във властта, маскиран като възмущение от провеждането на уж политически и анти-български чистки, ще получим в крайна сметка една (поне сега) дифузна, ризоматична, бегла и рехава картина, с едва-едва забележими контури, която обаче в един момент може да придобие твърдите и категорични черти на най-вероятния нов политически проект, по който ще се захласне българинът. Проект, при който той с мерак ще й тегли майната на Европата и ще се впусне да гради бъдещето си по най-глупав и безперспективен начин, залагайки на краен национализъм и великобългарски шовинизъм. От тази засега, слава богу, още неподредена мозайка предаването "Сите българи заедно" е само едно мъничко парче, но то е абсолютно достатъчно, за да си направим изводите за цялото, което скоро може да ни връхлети. И да захлупи пак живота ни с поредното "събитие", което ще ни изненада единствено и само, защото не сме имали очи да видим и уши да чуем, за да предотвратим навреме.
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |