Един извънреден дебют
19-годишната цигуларка Диляна Славова дебютира в "Софийско лято '2003" заедно с пианистката Марина Капитанова със сонатна програма. Една програма, чиито параметри са изпитание за музиканти с доста повече опит от предполагаемия у една студентка, която току-що е завършила първи курс (при проф. Дора Иванова).
Очевидно Диляна Славова не е на това мнение. Съвсем резонно. Най-напред тя разполага с чудесна техника, която й дава възможност да реализира своите интересни идеи, които получиха фантастично разгръщане, особено в сонатите на Прокофиев (Първа) и Изаи (Втора). Нещо повече, Славова е музикант, който не робува на някакви представи; тя моделира формата предимно чрез собствени провокативни звукови трансформации, което демонстрира до каква степен се е развил нейният съвременен възглед за интерпретацията. В това отношение младата цигуларка е постигнала пластове, които някои нейни колеги не успяват да "чуят" в десетилетия цигулкова практика.
Освен това се вижда, че Диляна Славова с удоволствие "копае" в този музикален текст, изсвирен от кого ли не. И, разбира се, открива своите линии в него. В Прокофиевата соната чухме забележителни неща. Например може дълго да се коментира богато оцветената наративност в първата част на сонатата; търсеното монотоние на агресията във втората част, което бе силно въздействащо, или транспарентният звук в андантето - като звука на неохотно полюшващи се замръзнали клони... Много особено, много странно, забележително присъствие. И полифоничната красота в провеждането на Втората соната от Изаи, чиято колажност и внушенията от нея Славова подреди пред нас като някакъв многобагрен пъзел. По такъв начин, че сонатата ми се стори кратка като дъх! Много талантлив музикант, не се притеснявам да го кажа! И тъкмо затова си мисля, че по този начин може би би трябвало да се "обърне" и фактурата на Бетховен - тогава може би "твърдата класика" не би изглеждала така величествено непристъпна. И непроменяема, застинала. Въпреки интензивното движение и изрядната артикулация на текста. И въпреки музикалния капацитет на Диляна Славова.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо