Пак мирис на кръв
В неделя, на 6 юли, около 1 часа на обед повечето от радиата прекъснаха предаванията си заради извънредно съобщение - Симеон Сакскобургготски щял да сменя ръководството на парламентарната си група, а след това - и някои министри (може би). Макар и на пръв поглед сензационно, в това съобщение няма нищо извънредно. За промени се говореше отдавна, а у нас, щом се заговори усилено за нещо, рано или късно то някак си се материализира, случва се. Така че министър-председателят, по един или друг начин, щеше да го направи.
В случката обаче наистина има сензация и тя се състои в следното - за първи път Симеон се отказа доброволно от собствения си код на общуване и прие чуждия, при това съвършено неприсъщ нему - кода на медиите. Извърши в собствените си очи почти подвиг - слезе при тях и лично им връчи новината. Както се казва, поднесе им я със собствените си царски ръце. Нездравото оживление, което обхвана журналистическото братство, се дължи всъщност не на самата новина, а на начина, по който я получи. Лично царят снизходи, лично им довери намеренията си - призна ги в крайна сметка...
Само че тази смяна на кода, колкото и да изглежда в момента ефектна и печеливша, в по-дълга перспектива може да се окаже опасна. Не за медиите, за величеството. Не той ги призна - те го победиха. Защото го принудиха да напусне собственото си (етическо и естетическо) поле и да навлезе в терен, криещ много изненади. Този терен, поне през последните 13 години, се оказа адски коварен - пълен с подмоли, с невидими дупки, на места даже с кратери, въобще блато, в което пред смаяния ни поглед един по един се удавиха сума ти кандидати за славата. И не поради друго, а поради простия факт, че на него правила не действат.
Позволени са всякакви мръсни удари, всички възможни средства в името на ултимната цел - "и на този да му разкажем играта". И да поднесем разфасования му труп на публиката. Зад периодично повтарящите се вопли от тази или онази партия, че нещо не е наред с медийната й политика, всъщност се чуваха отчаяните викове за помощ на поредния полуразфасован.
Защо и Симеон падна в този капан, защо ликвидира пазещата го дистанция и прие да участва в игра без правила - не е много ясно. Дали нервите му не издържаха, или се подлъга, че флиртът е инцидентен и ще остане без последствия, също е повод за догадки. Каквито и да са обаче причините, оттук нататък ситуацията става сложна, почти непредвидима. Подадената ръка вече е захапана и всеки опит за връщане назад (и нагоре) ще се плаща с парчета откъсната плът. И с кръв. Пак ще се лее много кръв по бойните медийни полета...
Зрелището е познато, даже очаквано. Неочаквано би било, ако на публиката изведнъж вземе, че й се догади от миризмата на кръв. Засега обаче подобни симптоми не се наблюдават.

7 юли 2003

Копринка Червенкова