Време за роман

Първият роман на Керана Ангелова, "Елада Пиньо и времето", щастливо потвърждава общата вълна на модерно романово писане в България след средата на 90-те години. За да го "вредим" някъде, трябва да споменем имената на Емилия Дворянова, Теодора Димова, Албена Стамболова... Без да прилича на някоя от техните книги, "Елада Пиньо" споделя най-общите особености на разказвателния им маниер: тя е "женска" визия на света, в която личното време е главен герой; то подчинява реда на историята и социалната събитийност. Светът се случва през тялото-и-душата на "женското" битие (включително като участ на "странния" мъж); екзистенциалното е лично и личното - екзистенциално; философия и чувственост са неразделимо единни. Елада-Деспина-Пиньо е образ на живота, разбран като чудо - чудото на една лична съдба, в която традиционните граници между голямо и дребно, важно и маловажно са изгубили статичните си значения и значимост. Текстът играе с утвърдените смисли, като ги пренарежда в нови цялости с неочаквана логика.
Изненадата, невероятното свързване между образ и смисъл, смелите символични решения са между неговите най-силни страни. Образността загребва щедро от традиционната митология, от приказния фолклор, от популярните религиозни представи, само че всичко това е така странно размесено и разбъркано, развързано от привичния си контекст и наново завързано в най-причудливи художествени решения, че създава усещането за поетическа свежест на асоциациите, за оригиналност на мисълта. Читателят попада в един свят-приказка, затворен в логиката на своята частна митология, където преживява чисто естетическо наслаждение от неизчерпаемите, пъстри, въодушевени хрумвания на текста. Стилът е философски лиричен, без да попада в капана на претенциозните напъни. Диалектът понякога преиграва оригиналността на речевата жестикулация, но в характерите и ситуациите има изключителна, в някакъв смисъл "магическа" пъстрота.
"Елада Пиньо" е от типа на книгите, които или харесваш, или не харесваш изцяло. Ако й позволиш да "влезе" в тебе, тогава я възприемаш подчертано емоционално; съпреживяваш редуващите се настроения, изпитваш наслада от лирическото й възпитание. Но именно този процес на отдаване ме накара да усетя - може би прекалено остро - резкия срив на най-добрите й качества някъде малко след средата на текста. Струва ми се, че той неслучайно е свързан с въвеждането на патриотични мотиви в темата за другостта и за без-граничното в смисъла на живота. С традиционната интерпретация на една банално сериозна тема пропадна системата на пъстрото и чудесното в този роман. Оказаха се необходими няколко десетки страници, за да се върне, вече към края, до висотата на собствената си необичайност.
И все пак "Елада Пиньо и времето" е красива и интересна книга, която заслужава по-внимателно наблюдение от тези бързи бележки. Тя има стойност както сама за себе си, така и в целостта на модерния белетристичен подем.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Керана Ангелова.
Елада Пиньо и времето.
Издателско ателие Аб.
С., 2003.