|
Етно: близостта в съществуването "Етно" - предаването по Канал 1 за традициите и обичаите на етносите, населяващи България, е свежо и добре замислено. Двама водещи - жена и мъж (по-скоро момиче и момче, поне визията на Весела Казакова и Стойо Мирков е такава), две теми в предаването, като между тях непрекъснато се правят връзки, паралелности, съпоставки. Идеята е, че ако и различни в начина, по който отбелязваме един или друг празник (различни сме също дори и в самите празници), все пак всички ние празнуваме едно и също - доброто, живота, достойнството, вярата - в Бога и в хората. От "Етно" определено се излъчва доброта, кротост, благост, заразяващи всеки, който го гледа: то е мирно, спокойно, мъдро, разказва тихо, упойващо - няма в него ексцесии, нито агресии. Презумпцията е, че хората по начало са добри и само нашите предубеждения и предразсъдъци не ни позволяват да разберем тази най-първа и велика истина. Тъкмо за тяхното преодоляване е направено "Етно": то, определено може да се каже, е предаване с мисия. В изпълнението на тази своя мисия "Етно" преминава през празниците на българи, арменци, турци, цигани, евреи, гагаузи, власи, разпитва ги, оставя ги да говорят за вечните неща в живота, не за дребните и понякога твърде нищожни грижи на делника. В този смисъл то е едно празнично предаване в онази съдържателност на думата "празник", която я явява като свещено време, като време, в което тукашното и отвъдното стават едно, смесват се, за да ни подсетят, че в живота съществуват и други реалии - невидими, но пък не по-малко истински. Дали това подсещане ще го направят българи, турци, власи, евреи или цигани, няма значение - всички те говорят за едно и също: че в живота има по-важни неща от дребното политиканстване и успешната далавера, че приятелството и доверието между хората никой и с нищо не може да замени. Най-приятното е, че "Етно", ако и да съществува подобна възможност, не се впуска в евтина екзотичност, за да представи попадналия във фокуса му етнос. Напротив, предаването строи разказа без залитане към чудноватото и странното и дори в някои от обичаите и традициите те да присъстват, то винаги намира човека, който да ги обясни, обоснове, опише и така да ги направи достъпни на зрителя, част от него. След всяко предаване той остава по-обогатен, по-одухотворен, по-знаещ. Героите на "Етно" са му станали по-близки, защото е избягал от генерализиращата представа, подвеждаща всички членове на даден етнос под един общ знаменател, а е видял в арменеца, циганина, турчина, евреина, българина индивидуалния човек, с неговите особени вярвания и митове. За да се затвърди цялото това усещане, водещите накрая завършват с приказка, в която отново става дума за това, че хората са еднакви и че доброто е онова, което може да ги сближи и да ги накара да се разбират един друг. Разбира се, посланието не е толкова директно, то е оставено естествено да струи от разказа и тъкмо поради това е още по-въздействащо. Още: Весела Казакова и Стойо Мирков са в плътнa близост един до друг на екрана, за да подчертаят вероятно още веднъж близостта на другостите, фактът, че те всъщност не са чак толкова далечни. Гласовете се редуват - мъжки, женски, а разказват една и съща история - най-голямото различие се събира в един общ разказ, за да го направи общност, едно и така да направи себе си едно. Внушението е, че мъжът и жената са опозиции, които не могат една без друга, както етносите са различности, които също не могат един без друг. Защото с всеки един от тях светът става по-богат и по-красив. "Етно" идва да ни каже тази истина ненатрапливо, а с мъдрост, на която и най-нетолерантният с нищо не може да възрази.
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |