|
Следобедът на един минувач Друго имаме или нямаме, но уличен театър със сигурност нямаме. И не само че нямаме, но и с тези, които идват от дъжд на вятър в София, нямаме късмет. Не е повод да оплакваме националната си участ. Просто е факт и "репликата" е тясна за обяснението му. В този смисъл само ще добавя банално, че е добра идея "Театър в куфар" да покани уличен театър. Защо "Хубавата служба разваля човека", както твърди заглавието на поканеното представление, аз лично не разбрах от видяното. Но това не е и най-важното в едно улично представление. За мен е по-важно как то живее в пространството на "улицата", как актьорите успяват да активират минувачите-зрители, изобщо как в импровизираната ситуация на уличната градска среда се поражда пърформанс. Така че основното е провокацията, импровизацията, чувството за хумор, които, каквото и да е "представлението", да оставят усещане за внезапното нахлуване на креативния жест в делничността на минувача. С една дума, основното е ситуацията. Тоест не толкова какво представление актьорите ще покажат, а какво представление ще направят заедно с минувачите. Освен това винаги уличният театър е разпънат между акциите на съвременното изкуство и сантиментите по представлението за публика (макар и улична): между "концептa" за подреждане и създаване на изкуство в контекста на градската среда и относителната цялост на подготвения спектакъл. Но каквото и да прави, той винаги се зарежда с енергия, местейки границата между театъра и извънхудожествената действителност, забавлявайки се с въпроса: Докъде е изкуството? Участието на чешката компания "Квелб" беше с далеч по-скромни намерения. А и не в намеренията е работата. Макар и скромни, те винаги са добри. Показаното обаче не беше дори забавно. Трима мъже и една жена обикаляха на кокили в пространството около НДК и закачаха хората - тези, които се движеха наоколо или лениво съпътстващата ги публика. Хората по пейките изглеждаха залепнали по тях в трептящата горещина, отместваща всякакво усещане за изтичащото време и напълно индиферентно наблюдаваха актьорите. Едва ли само високите следобедни температури бяха причината за липсата на какъвто и да е ентусиазъм. Малкото танци на кокили, които чешката трупа героично показа в късния следобед, представляваха странна гледка, белязани едновременно от някаква оскъдност и никаква изящност. А и имаше нещо налудно, истерично и леко кръчмарско в тези танци на слънце, които трябваше да бъдат "гвоздей на програмата", а всъщност бяха ни в клин, ни в ръкав. Кой знае дали ако предлагаха бира или безалкохолни напитки, щяха да са по-адекватни. След танците пак продължиха закачките с публиката. Тази "акция" особено въодушевяваше самите актьори, които тикаха музикални инструменти в ръцете на смутените хора и крещяха. А и единият от тях крещеше толкова неистово-пискливо и така агресивно преследваше хората, ловейки ги с бастуна си, че човек можеше да се запита дали тази му агресивна истеричност не е просто резултат на слънчасване, вместо на концептуална провокация. И понеже в такива случаи никога не е сигурно кое надделява, е по-добре да се заеме класическа дистанция на сянка. Анемичните атракции разредиха и без друго рехавата групичка зрители и "посленият напън вече е настал", актьорите със сетни сили решиха да ги активират, като ги предизвикат към участие. И ето тогава трио циганчета им показаха какво е предизвикателство, включвайки се с присъщния си уличен ентусиазъм, като минаваха между кокилите им или искрено се забавляваха, усещайки, че са привлекли вниманието. Това е. Добрият край и студената бира оправят всичко. Дори и в случай като този, когато с уличния театър не ни провървя особено. Виолета Дечева |
Реплика от ложата |