Чия история разказват медиите?
Годината е юбилейна. За десети път в Дюрнщайн медийни анализатори и журналисти "от кариерата" правят анализ на собствения си практически опит и се опитват да напипат невралгичните пунктове на професията, да артикулират проблемите на взаимодействието между медиите и обществото, да доловят тенденциите на промените през десетилетията както във функционирането на "четвъртата власт", така и в ситуацията на отделния журналист. Както винаги, в рефератите и дискусиите като червена нишка се появява вечният въпрос за независимостта на журналистиката и за обективността на информацията. И както неведнъж досега, медийният анализ преминава през конфронтацията/взаимодействието на журналистиката с политиката. Затова и броят на рефериращите журналисти (от обществените и от частните медии) е почти уравновесен от представители на държавните институции, ръководители на политическите отдели на партии, от представители на "близките до журналистиката професии" - тези на говорителите от пресотделите или от PR-а. И този път темата е свързана с политиката: "Медии и избори. Кой кого определя".
Рефериращите обаче често излизат извън конкретно формулираната тема и казаното на форума може да се раздели на няколко подтеми: медиите и предаването на политически съдържания; самокритика на самите австрийски медии; ситуацията на журналистите в току-що отминалата война в Ирак.

Записки от Дюрнщайн

Проф. д-р Рудолф Бретшнайдер, изпълнителен директор на Института за изследване на общественото мнение "Fessel-GfK", започна с това, че днес поне 35% от избирателите са теоретично "мобилни", т.е. променят партиите, за които гласуват, докато преди е можело да се говори за 85% твърди избиратели. Днес е нещо обикновено много избиратели до самия ден на изборите да не са решили как ще гласуват и броят им да достигне дори 40%. Работата на социолозите сега е да определят кои са тези "мобилни" избиратели, какви средства за комуникация ползват, какъв е "стилът им на живот". Всичко това изисква не "моментни снимки", а постоянни, дори дългогодишни наблюдения. Професорът отбеляза тенденция към все по-често цитиране на данните от социологически изследвания. Една от причините политиците да се позовават на тях е, че в условията на демокрация подобни данни създават на политика ореол на човек, чиито решения имат подкрепата на обществото. Обаче "няма доказано влияние на публикуването на прогнозните резултати върху крайния изборен резултат". Според професора, понякога социологическите изследвания служат като коректив на политиката - помагат за категоричното и точно артикулиране на преобладаващите нагласи. Но съществува и друга тенденция - да се прави популистки политика, за да се запази на всяка цена високият рейтинг.
"И най-добрите политически съдържания остават незабелязани, ако нямат добра медийна опаковка", обяснява Елмар Пихл, ръководител на политическия отдел на Народната партия. "По време на изборни кампании трябва да бъдем гъвкави. Водещите фигури в партиите трябва да са готови да реагират бързо на събитията, да създават впечатление, че те движат нещата." "Репортажите в медиите достигат сто пъти повече до избирателите от личната реклама" и са "по-убедителни" от плакатите и рекламните материали. Другите констатации, направени в предизборния щаб на Народната партия, са: все по-важни са токшоутата и кръглите маси; все по-важни са "персонализацията" и "режисурата". Политиците трябва да определят темите така, че да създават "медийни събития". В последната кампания на Народната партия в центъра на вниманието са били не самите личности, а събитията около тях. Важна е драматизацията - кой на кое място е. Важно е "интимното познаване на медийната система" и на отделните медии - кой журналист за какво и как пише, от какво се интересува, какви са редакционните срокове. Новините трябва да се предават просто, но атрактивно. На конкурентите никога не трябва да се противоречи без аргументи. "Позитивността не излиза евтино", заяви Пихл. Очакванията му за в бъдеще са свързани с все повече образност и все по-голяма дигитализация.
Тесарек, главен редактор на ORF (Общественото радио и телевизия), във връзка с последните парламентарни избори от 2002 г. заяви: "Уточнихме темите, по които ще говорим, и ги дадохме предварително на политиците." Според вътрешните правила в медиaта, тя е длъжна да се занимава не само с парламентарно представените партии, но и с новозараждащите се организации и движения (каквито някога са били Зелените например). Д-р Бригите Волф от Виенската дирекция на ORF прочете статистика, според която и в Австрия основен източник на информация преди избори е телевизията (90%), следвана от ежедневната преса и радиото. На последно място - с 10%, са специализираните политически издания. На спецификата на работата в радиото малко по-късно се спря и д-р Мартин Цимпер, изпълнителен директор на частното радио "Кронехит". Според него радиото е най-влиятелната и най-бързата медиa. Но тя излъчва на живо и не може веднага да проверява информацията, затова "журналистът трябва сам да открива реалността, която стои зад думите на официалния говорител на дадена институция". Колежката му от обществената медиa д-р Волф пък твърди: "Аз трябва да изнамирам средства, с които да привлека интереса на слушателите към политическите съдържания, да им напомня, че те ги засягат." Колкото до "режисурата", за която спомена и Елмар Пихл, тя каза: "Виковете и вълненията са също инсценирани."
Д-р Йохан Кронбергер, говорител на Свободната партия и евродепутат, се оплака, че "предаването на съдържания е най-трудната задача в ЕС". Той също се позова на статистика: 70-80% от решенията се вземали в Брюксел, а не в националните парламенти, 2 милиона страници са текстовете на разпоредбите и директивите на ЕС, 10 000 пъти в годината трябва да гласува един евродепутат, ако си върши съвестно работата.
Трябва да отбележим, че тази година за първи път в Австрия частна телевизия получава лиценз за национално покритие. (Досега частните канали бяха само регионални.) Франц Морак, държавният секретар за изкуство и медии, заяви, че в Австрия няма независим орган за медийно регулиране и че е "пропуснат шансът за конституционно гарантиране на независимостта" (заради "опозицията на социалдемократите"). В Австрия върви дебат за поправки в закона за ORF, за "преструктурирането и деполитизирането на контролните органи". Франц Морак е на мнение, че изключването на политическите партии от органите за медиен контрол е нереалистично, защото в крайна сметка "партиите са представители на различни слоеве от обществото". И че "новопредложените контролни органи от 30-40 души едва ли могат да бъдат ефективни".
Д-р Райнхард Олт, редактор във "Франкфуртер алгемайне цайтунг", изброи случаи за директен натиск върху медиите - в Русия, в Украйна, в Англия. Той говори за "симбиозата" между медии и политика и, подобно на колегите си, използва термина "символична политика". Тоест вместо директно да се обсъждат проблеми и да се търси решение, за тях се дават само "знаци", а иначе темите се изместват встрани и се "инсценират удобни за медиите псевдосъбития". "Би било едностранчиво и заблуждаващо да твърдим, че само медиите инструментализират политиката, продължи д-р Олт. Защото и политиката повече или по-малко виртуозно играе по клавиатурата на медиите. (...) Създава се илюзорният свят на режисираната политика. "Меките" теми вървят добре в медиите, но не и "твърдите", поради което политици и медии по правило спестяват на публиката заниманието със злободневните, но трудни въпроси. (...) Предизборната борба, от която отпадат мъчителните за политиката неща, деградира до показна битка на матадори. ... И понеже броят на хората, които променят вота си, нараства, нараства и влиянието на телевизията. Влиянието й върху крайния вот трудно може да се докаже емпирично, но въздействието й е безспорно". "Границите между политиката и забавлението се размиват най-вече в телевизията, поради което на политиците все повече им се налага да притежават актьорски умения, за да правят добро впечатление." По-нататък д-р Олт даде пример от далечната 1960 г.: "Случайни дреболии могат да станат решаващи, като например капката пот върху челото на Ричард Никсън в телевизионния му дуел с Джон Кенеди преди президентските избори." Щефан Шенах, говорител на Зелените, го формулира по друг начин: "Образът означава власт. Ако през 60-те и 70-те политическите програми са имали някакво значение, днес важи максимата: Покажи ми как изглеждаш, за да знам дали да те избера." "Политика на представянето" е терминът, който се използва за обозначаване на явлението.
"Изместването към нея е също причина за нарастването на популизма", мимоходом отбелязва д-р Олт. "От този процес може да се изведе и нарастващата важност на работата с обществеността. Институции, организации и частни лица копнеят "да обработват" общественото мнение, да инструментализират медиите за свои цели.
Следствието от това е, че комуникацията в политиката наистина не е всичко, но политика без добра комуникация е фактически нищо." Според Олт се променя и речникът на политиците, като на семантично ниво на фразите все повече им липсва прецизност, все повече се изпразват от съдържание. "Що се отнася до политическите новини, продължава д-р Олт, може да се констатира значителен спад в нивото. Това важи за медиите с широка публика, но наред с комерсиалните частни телевизионни канали, то обхваща и обществените медии. Качествените вестници също започват да страдат от загуба на съдържателност, постепенно потъват в нагаждане към общите вкусове. Дори "Франкфуртер алгемайне" в политическата си част все повече използва твърде фриволен, във всеки случай неподхождащ на сериозността на темите език, който преди 4-5 години беше немислим. Към това се прибавят езиковите способности най-вече на по-младите журналисти, които са ужасно занемарени."
За "политически eventmarketing" (събитиен маркетинг) говори д-р Енгелберт Вазхийтл, главен редактор на "Виртшафтсблат": "Политическият eventmarketing функционира отлично, без журналистите дори да забелязват." Обяснението му е следното: "С течение на десетилетията медиите разбраха, че държавата - нейните институции и представители, са истинска дойна крава за информации от всякакъв вид. Държавата и партиите видяха в това своя шанс и се възползваха. Цяла армия от служители на все по-разрастващата се т. нар. помощна журналистика - референти по печата, медийни съветници, главни секретари, съветници по PR-а - е в състояние на бойна готовност, винаги с подходяща история под ръка. Това се случва както по време на мир, така и в модерната война."
Всъщност войната, днешната война и ситуацията на журналиста в нея беше една от основните теми на д-р Вазхийтл. "Модерната война не е поход, а мащабна логистична операция. Няма нищо, което да не е зависимо и да не си взаимодейства с перфектно функциониращата обща система... При такива обстоятелства не е възможно нормалното упражняване на журналистическата професия. Научихме го през Войната в Залива, 1991 г. Военните репортажи се осъществяват почти изцяло под ръководството и с помощта на армията и благодарение на нейното техническо оборудване. Дори много голяма и финансово силна телевизия не може вече със собствени средства да се доближи до високотехнологичните военни операции. ... През Войната в Залива бяха необходими три дни, за да може многобройните вестници, радио и телевизии от цял свят да прозрат проблематичната си ситуация и да се опитат да я анализират критично. В сегашната Иракска война разбирането дойде още по-бързо. И журналистите направиха единственото възможно в тази ситуация - малко, но все пак нещо. Те подробно разказваха за фатално ограничената си свобода на действие, за зависимостта си и за постоянната цензура." Д-р Вазхийтл въведе понятието "положени журналисти": "Иракската война изкова ключова дума за нашето време - embedded journalists. Журналистите изобщо не трябва да търсят повече истината, защото се намират вътре в нея, като змията в собствената си кожа. ... Мисля обаче, че тази "положена журналистика" отдавна е станала универсален феномен. Трябва да започнем да признаваме пред читателите и слушателите си, че по някакъв начин сме "положени" някъде. В повечето случаи незабележимо, меко, понякога дори комфортно. И морското свинче се чувства добре в клетката си."
На една анкета на мрежата PR-Netzwerk Ecco Public Reldtions от 2700 журналисти са отговорили само 485. И все пак отговорите създават някаква картина. "57% от отговорилите са убедени, че нараства значението на подадените им материали, не на последно място заради увеличената заетост на журналистите поради съкращаване на разходите. 63% са на мнение, че заради същите тези мерки влиянието на PR-агенциите върху медиите расте." Друго изследване - на "Цюрихер цайтунг" - констатира: "Повече преработка, отколкото разследване". Тоест журналистика тип "пощенска кутия", когато информацията идва наготово или се взима наготово отнякъде. Д-р Вазхийтл отново подчерта, че причините са икономически: "Високите разходи за разследване постепенно се пренасят от медиите към службите за връзки с обществеността и техните собственици. Или другояче казано: в грижливо подготвените дебели папки с пресматериали са вложени толкова много пари и човешки ресурс, каквито медиите, включително и добре дотираните обществени радио и телевизия, могат да си позволят много рядко."
Накрая д-р Вазхийтл философски обобщи: "Професията на журналиста е част от едно общо развитие на обществото. В гъстата комуникационна мрежа днешният журналист не може да функционира като самотен боец, той е част от глобална система. Както в съвременните икономически процеси делението между работник и работодател започва да става относително, така и информиращи и информирани вече не образуват две стабилни групи. ... Препоръчвам да се спазват две основни правила за спешно лечение в нашето време: 1. Цитирайте още по-грижливо от досега източника си на информация, за да знае вашата публика къде сте положени; 2. Когато цитирате източника, може би ще намерите сили да помислите за няколко секунди чия история разказвате - вашата или написаната от някой друг."

Ирина Илиева



Дюрнщайн, Х Вахауски дни на журналистиката. Организатор - Виенският институт за публицистика, медийни изследвания и журналистическо образование "Фридрих Фундер".