Цимерман, Щокхаузен и...
Софиянски
Един от малкото смислени концерти в рамките на Салона на изкуствата на НДК изнесоха Драгомир Йосифов и Цветана Иванова. Идеята - съвременна музика за две пиана - прибави звуци и тембри на други инструменти в композиции на майстори от втората половина на миналия век. Идея, която не е намерила никакъв професионален отзвук от страна на екипа на НДК, ако се вземе предвид програмата за концерта. В нея няма дори датите на написване на композициите, нищо за композиторите; човек не знае кои композитори са живи, кои - не; стигна се дори дотам в едно заглавие да има три грешки - няма да казвам кое е, специалистите там са много, ще го открият.
Най-напред чухме "Перспективи 1" от Бернд Алоис Цимерман, една творба от 1955 година. "Музика към имагинерен балет за две пиана" е композиторското пояснение към заглавието. Пиесата носи философията на Цимерман за времето, оттам и за организацията на музикалното време. Неговата метафора за "сферичния образ на времето" тук сякаш се чува в подредбата на тоновете по отношение на регистър, динамика, темпо (сгъстяване и разреждане тъкмо с алюзии към пластичното), както синхронно и асинхронно комбиниране на елементите. В тази пиеса човек може да "прочете" също някои белези на музикалния плурализъм на Цимерман - категория, в която се взимат предвид жанровата визия, единението във времето на цитатността като едновременност на всичко случващо се в музиката, както и в спектъра на представяне на тоновия материал. На пръв поглед "Перспективи 1" отдръпват съзнанието с повърхностното впечатление за умозрителност; но това е музика, в която свежестта на движението и на тоновите идеи те завладява постепенно.
Последва пиеса на известния румънски композитор Анатол Виеру "Four Angles To See Florence" - Четири погледа към Флоренция - за сопран, ударни и пиано - Кристина Горанчева, Станимир Балеев, Цветана Иванова, дирижирани от Драгомир Йосифов. Виеру пише тази пиеса през 1974 година. Четирите части, четирите визии към Флоренция са със заглавия: Гаудеамус (пиано), Дантели на покривите (сопран, ударни и пиано), Огледална операция (пиано) и Кръгове (водни), които се разтварят (ударни и пиано). Това е музика на фина звукопис, на спокойна тонова символика, чиято крехка, деликатна поетика създава изключително естетско преживяване. Имаха го очевидно и изпълнителите: Горанчева владее умението да влиза, да съучаства в ансамбъла, да чува оцветяването на фактурата и степените на нюансиране и да ги реализира с чисто пеене нонвибрато (защо толкова малко певици у нас могат да го правят), с чудесни динамични полусенки в общия колорит на Цветана Иванова и Станимир Балеев. Росен Идеалов "изигра" "In Freundschaft" (1977) на Щокхаузен - една виртуозна солова пиеса за кларинет, основана на "мотив-махало" - сполучлива и блестящо изведена идея.
Концертът завърши с мащабната, колосална Соната за два рояла от Лазар Николов. За звуковите параметри на нейното изпълнение, което Йосифов и Иванова имат записано и на компактдиск, можем само да се досещаме. Защото точно тогава отвън, от парка на Националния дворец на културата, със страхотна агресия нахлу дискотечният шум от рок-концерта, който започна. Оттам нататък музиката на Лазар Николов бе погълната от децибелите на площадната радост, разрешена, разбира се, от кмета Софиянски.
Този човек тутакси загуби като свои избиратели присъстващите в залата. Включително и мен самата, разбира се. (Още повече, че подобни изненади не са за първи път.) Няма кой да пише на кмета, че в НДК от време на време "се случват" и камерни концерти. Той няма как да знае, да не би да е ходил. Къде ходи кметът, не ме интересува, но ме интересува, че доста отдавна той сякаш започна да мисли, че София е само негова. И основанията ми за това за съжаление все повече се умножават - като се започне от станалите вече традиционни простотии, наречени "бирфест", които се вихрят в центъра на София (и заради които Софиянски редовно отклонява движението на колите) и се мине през никнещите като гъби диско-подиуми на най-неподозирани места - до Народния театър, до Двореца на културата, пред Националната галерия - все места, натоварени с история, култура, с тихи разговори за хубава книга; места, по които хора на духа са разисквали и може би все още някои биха искали да го правят в спокойната атмосфера на своя град. За всяко нещо има определено място и пространство. Софийският гражданин не е виновен, че Софиянски очевидно обича само футбол, рок и бира. Но София е и мой роден град, господин кмете! Град, в който напоследък безпомощно се провирам между високи децибели и ниска култура - с тях за съжаление София напоследък твърде много се отличава. И там някъде съзирам усмихнатия ви силует, силует на човек, който отдавна е решил да забрави какво значи да си кмет на една европейска столица. Други ви станаха приoритетите явно.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо