|
Софийското Триенале в Глобализацията |
|
|
В края на май т.г. в София се проведе Десетото триенале на архитектурата "Интерарх 2003". В изложбата-конкурс участваха над 200 проекта и реализации на архитекти от 15 страни. Жури в състав: Георги Стоилов, председател, и членове Кионори Кикутаке (Япония), Юри Платонов (Русия), Пиер Андре Дюфетел (Франция), Аугустин Ернандес (Мексико) и Ян Хоогстад (Холандия) присъди 27 награди. Голямата награда на ЮНЕСКО бе присъдена на проф. арх. Митцури Сенда за покрит спортен терен в Таджима, Япония. Наградата на Международната академия по архитектура - на арх. Жан-Филип Паград за болница в Мант-ла-жоли, Франция. Наградата на кмета на Монс, Белгия, бе присъдена на арх. Георги Станишев за студиен комплекс в Кипър. - Какво е мястото на Софийското Триенале на архитектурата в световния архитектурен живот? - Триеналето в София е като една институция, която е перманентно в процес на търсене на мястото си в променящия се свят. То е постоянно в една "начална" фаза - винаги всичко предстои, бъдещето е пред него. Мисля, че това усещане за първичност, или първоначалност на състоянието, известна ненасоченост и безформеност, идва от високата степен на универсалност, която е характерна за този архитектурен форум... Тъй като тази година бе поставена темата "Глобализация и идентичност в архитектурната култура", аз бих казал, че и Триеналето е в перманентно търсене на своята идентичност. - Има ли архитектурни форуми с ясно изразена идентичност? - Говорейки за форуми в света на изкуството като цяло, можем да го сравним с Биеналето в Сао Паоло, Биеналето във Венеция, тази година има първо издание на Биенале на aрхитектурата в Ротердам. Тези форуми са идентифицируеми по минимум два признака: обща художествена или идеологическа платформа на всеки един от тях, и поканен куратор - личност с висок художествен стандарт, изборът на който всеки път придава на събитието неповторима концептуална и философска окраска. Така куратор на последното Венецианско биенале бе Максимилиано Фуксас, забележителен архитект, задал темата на архитектурния сектор на биеналето - "Градът: по-малко естетика, повече етика", докато Биеналето в Ротердам се курира от Франсин Хубен, една от лидерите в известното холандско студио Мекано. Кураторът се избира от организационния комитет на биеналето и той има право да състави своя персонална програма от артистични/архитектурни събития, да фокусира вниманието върху една субективно избрана тема... Такова събитие става нещо като своеобразно изразно средство на една личност... - Кои са добрите и лошите страни на един такъв архитектурен форум, който е винаги в началото на формирането си, като Софийския? - Доброто в началната позиция е, че тя постоянно е под влияние на текущите събития и с лекота приема лицето на сегашното. Тъй да се каже, едно такова универсално Триенале реагира по-адекватно на промените на климата в архитектурната култура. Бидейки лишено от инерцията на своето Аз, то постоянно облича маската на момента. От друга страна тази стратегия има и негативни последици - в това, че тя не толкова формира своя собствена стратегия, колкото отразява съществуващата конюнктура. В областта на филмовото изкуство се говори за режисьрско кино, светът на което се предопределя от волята, например, на Микеладжело Антониони, и актьрско кино, където всичко е заложено на актьорското участие... Нашето триенале клони към втория тип. Не искам да преценявам кой модел е по-адекватен спрямо днешната културна ситуция, просто това е характеристиката на Софийското триенале на архитектурата. То е универсално, събира материали отвсякъде и се стреми да представи - или да дефинира, или да намери, или да усети - диаграмата на световния процес такава, каквато се проявява чрез това, което е събрано. - И как изглежда диаграмата? - На това Триенале се правят два разреза на световната архитектурна ситуация. Единият е чрез това, което се говори на Триеналето, и втория е чрез това, което се показва на изложбата-конкурс. Ако вземем това, което се говори по темата "Глобализация и идентичност", архитектурата е разпъната между два процеса: глобалният експорт на модели и параметри и изтласкване на локални архитектурни култури - от една страна, и катализиране на съпротивление, създаване на нови модели на идентичности, от друга. Това е важно, защото светът губи разнообразието си. Многополюсният модел (в културния процес най-малкото) формира пространства между полюсите, в които всеки да може да определи своята позиция. Това поражда разнообразие от градации, регистри, гледни точки, създава потенциал за развитие. Повечето лекции и доклади, които бяха изнесени по време на конференцията, формираха представи за различните формули за търсене на автентична архитектура, съпротивяваща се срещу процеса, който се опитва да изравнява, тъй да се каже, културните дефиниции на отделните места. Който доклад и да вземем - на Артур Дайсен или на Ричард Ингланд, на Юстус Дахинден или на Кийонори Кикутаке - всички те бяха ориентирани към търсенето на спецификата на кръстосването на времето и мястото, към опитите за формиране на определен вид архитектура, която е като генетически специфично семе, моделирано от локалното. Локалното като противопоставяне на глобалното. Артур Дайсен говореше за психологията на клиента и портретирането чрез архитектурния проект на вътрешния свят на клиента. Дахинден определяше измерението на идентичността чрез образа на времето, в което се намираме, разположен в конкретна културна традиция, което поражда свое кръстосване, зависимости и т.н. Ричард Ингланд е откровен последовател на историята на мястото, а genius loci е превърнат в нещо като негов архитектурен тотем. Ян Хоогстат представи любопитна идея за представяне идентичността на архитектурния обект чрез измеренията на неговия темперамент, той сравняваше типовете сгради по характеристики, близки до физиогномистичните характеристики при хората и съответно техните вътрешни характери, считайки, че на това ниво могат да се търсят паралели между психологическите човешки типове - сангвиник, меланхолик и т.н., и екпресивните системи на сградите. - Нямаше ли привърженици на глобализационната вълна? - Срещу тези доклади, обърнати към търсенето на модели на идентичност като съпротивителни центрове срещу процеса на универсализация, бих могъл да посоча може би единствено тезата за износ на архитектурна продукция, на Жан-Мари Шарпантие, талантлив френски архитект и пример за архитектурен номад, работещ на няколко континента с изключително широка международна практика, който представи своето творчество, впечатляващо с мащабите си. - Кое е основното различие между архитектите от двата лагера? - Глобализационната вълна създаде нов тип архитектурни компании, които са основани и работят на корпоративен принцип. Тези компании притежават няколко отличителни белега: те не се лидират от личности с авторски концепти и персонални философски системи и най-често са известни с абревиатури от няколко фамилии на собственици: такива са HLM, HOK, NBBJ, SOM и т.н.; те притежават значителен архитектурен щат от сътрудници, достигащ - в случая с НОК - до хиляда и осемстотин души; тези компании са ориентирани към чист проектен бизнес и имат оборот от стотици милиони американски долари; те имат многоклонова система от фирми в различни страни и предпочитат да работят за износ. Впрочем СОМ или "Скидмор Оуингс и Мерил" са една от първите такиви архитектурни корпорации, появили се още през 80-те години на миналия век - когато такива фирми бяха единици - и оттам съхраняващи още редица позитивни атавистични белези, като разработване на концептуални проекти, екпериментално проектиране и т.н. Но и тогава в СОМ например работеха над хиляда архитекти и имаше пет отдела, от които единият правеше проекти в International Style, вторият в неоготика, третият работи постмодерен историцизъм с уклон към неопаладианство, а четвъртият, примерно, в традиционно тухлен скатно-покривен архитектурен vernakular. Това е подход, който не търси еволюция на архитектурната култура, не се стреми - а и не може - да я развива. Той създава машини за идеалния архитектурен бизнес, подчинен на пазарната икономическа конюнктура. Тези фирми, които бяха единици през 70-те и 80-те, през 90-те станаха явление, което все повече се увеличава и разширява. Напуснах списанието World Architecture, за което работех през 90-те години, от момента, когато с разширението на тази корпоративно-архитектурна вълна то стана негов основен трибун, и моята рубрика Concept се усети в чужди води... В настоящия момент сме свидетели на настъпление на корпоративната архитектура - едно съвършено друго явление в световен мащаб. Именно новите пазари - Далечният Изток, Китай и т.н. - са залети най-много от тази вълна. Тази архитектура е вторична, тя идва след откривателския авангард, узурпира неговите открития и откровения и ги тиражира, създава архитектурни сурогати. Против това настъпление стоят индивидуалности, които създават архитектура, носеща белезите на изкуство, когато зад всеки архитектурен жест се усеща творчество, усеща се грандиозен и сложен свят, личен фокус върху вселената и човешката позиция в нея. Ето една картина, която Триеналето очерта. Това е и диаграмата: две посоки към противоположни атрактори... - А изложбата какво показа. Тенденции? - Ако на конференциите идват хора с утвърден потенциал, то в изложбата-конкурс нивото е по-друго. Там се проявяват хора от сравнително по-младо поколение на 30-,40-годишните, които използват всички форуми да премерят сили и да придобият още една опора на признание. Опора, която може да им даде възможност за следващия професионален тласък. И наградените проекти визират онова, което е посято днес, но ще даде реколта в следващите 10-15 години... За съжаление не може да става дума за нови идеологии, а по-скоро за отделни авторски прозрения. Сега новите идеологии се зараждат в архитектурни лаборатории и университетски катедри, в граничещи с научните експериментални студия. По-нататък техните експерименти вече стават архитектурен феномен, който се тиражира и... - ... в един момент попада в големите компании. - Съдбата на всеки авангард е да бъде глътнат от пазарната културна конюнктура. Единствената надежда е в зараждането на нов авангард, който да противостои на това... Разбира се, ако трябва да обобщим днешната ситуация, трябва да кажем и че глобализацията е противоречив процес и в никакъв случай не е само негативно явление. Но любопитно е, че глобализиращият процес е пазарен, и с това признава необходимостта от разнообразие на различности. Пазарната идеология се основава на различности. Всяка система се основава... И едновременно с това, на определено ниво глобализационният процес работи против различностите... той храносмила различностите и произвежда аморфност, нивелира местата на този свят, уеднаквява пространството, лишава го от диференциация... Рем Кулхас нарича това пазарно пространство на големите търговски центрове, булеварди, което е еднакво във всички точки на планетата junk space. Новата пазарна вълна търси различието на ниво индивид. Общността от индивиди, която е специфично ориентирана, обаче става враг на глобализационния процес. И това е в общокултурен план. Когато хората са разнообразни на индивидуално ниво, всички те се възприемат като пазарни единици, които купуват. Когато обаче по някакви признаци те се обединяват в някакви общности, дори на ниво етнически държави, и не са сресани по този пазарен модел, те биват възприемани като врагове, като адепти на контраглобализационни процеси, които са "вредни". Специфичното на глобализацията е търпимостта към единичното разнообразие на ниво "личности" и нетърпимостта към разнообразие на по-високато ниво "общности". Обществата трябва да бъдат еднакви, казва глобализаторът, но единиците в тях трябва да бъдат различни. - Така излиза обаче, че корпоративната архитектура си играе лоша шега с глобализацията - тя изглежда уеднаквява повече отколкото кока-колата... - Глобализационният процес както в културата, както и в естествения, природния свят зависи от разнообразието на видовете, които участват в него. Колкото е по-голямо разнообразието, толкова повече шансове за адаптация и еволюция, толкова повече животът ще се запазва като развиващ се процес. Разнообразието е инструмент на еволюцията. Същото нещо става в сферата на културата. Като рефлексия на конференцията на Софийското триенале на архитектурата аз се спрях повече на негативните аспекти на глобализационния процес... Но има и позитивни страни - една от тях е, че интернет - който е също порождение на същия процес - позволява мигновено да се консолидират противодействия: културното и природното разнообразие се съпротивяват на уеднаквяването... И нашата надежда е в това. И затова либералният човек обикновено заема страната на различното, разнородното, на малцинството. Ако днешният поток от събития глобализира пространството на света, един архитект, който стои на страната на еволюцията, се стреми да индивидуализира, диверсифицира, локализира, да сее семената на различното...
Разговора води Христо Буцев
Георги Станишев е доктор по архитектура, професор на Руската Академия на Архитектурата, професор на Международната Академия на Архитектурата, доцент в архитектурния факултет, УАСГ, София. |
Разговор с арх. Георги Станишев |