|
Много телевизии, хилава продукция Отскоро българските телевизии се сдобиха и с ефирна, не само с печатна критика - по "7 дни" тръгна шоуто "Господари на ефира". Двама актьори - Васил Василев-Зуека и Малин Кръстев, се разхождат из телевизионното българско пространство, гледат, наблюдават и забелязват кривиците, след което ги изкарват на екран и коментират. Коментарът им е майтапчийски, шоуто е смешно - оказва се, че човек, гледайки телевизията в тукашните й варианти, може искрено и от все сърце да се забавлява. Всичкото това удоволствие минава под графата на науката "гафология", сиреч изследване на пропуските, изцепките, лапсусите, откровените глупости и какво ли още не, с които изобилстват българските тв програми. А че гафовете хич не са малко, ни го показва достатъчно красноречиво фактът, че макар излъчвани всеки работен ден, "господари"-те никак не страдат от липса на материал. Идеята за предаването, няма съмнение, е отлична, но едновременно със задоволството, тя предизвиква и мъничко тъга. Тъга за нивото на нашите телевизии, за това, че дори маститите оператори твърде често допускат дивотии, небрежности и обикновено невежество в ефир. Като например фамозната водеща на "По-добре късно, отколкото никога" Ива Екимова по Канал 1, която успя да качи Стефан Продев чак на връх Еверест или пък не по-малко чаровния спортен журналист Крум Савов от "Нова телевизия", теглил една здравословна благословия "право, зрителю, та в ефир". Да не споменавам останалите оператори, били кабелни или ефирни, сред които с умилителна неподготвеност и почти граничеща с природата "естественост" се отличиха две "водещи" (кавичките тук са задължителни) на някакво уж трябващо да бъде младежко предаване по "Центрум груп". Въобще оказва се, че куцо и сакато (в преносен смисъл, разбира се) е тръгнало да прави телевизионни предавания, за което недвусмислено свидетелства една тъй одиозна "телевизия", каквато е оракулско-екстрасенската "2001". Тя е най-фрапиращ пример, но и на други места нещата не са по-добри. Въпиюща простота (дори простотия), изкуствено приповдигната непосредственост, която трябва да минава за естествено поведение и отвореност, предавания, които са обида за всеки уважаващ се зрител - случайно ли е тогава, че като започне човек да се разхожда по телевизионните канали, спира най-често на "Discovery", "Animal Planet", VH 1 или Mezzo, а понякога и на Cartoon Network, за да се разтовари от глупостите с "Том и Джери" или "Семейство Флинстоун". Жалко е, но на пръсти се броят продукциите на българските телевизии, които стават за гледане, да не говорим, че повечето от тях са изкопирани от чужди програми. Играта "Стани богат" например, която обаче Ники Кънчев продължава успешно да побългарява, сиреч разваля. "Господари на ефира" определено влиза в номенклатурата на гледаемите предавания. А най-хубавото при него е, че си е чисто българска продукция, бликаща от хумор и талантливи находки. Диалогът е разчупен, жив, поведението на двамата водещи - разкрепостено и професионално. С две думи, "истинско попадение". Авторите на шоуто са напипали социалната значимост на телевизията, нейната огромна роля за живота на българина. Жалкото е само, че - по всички личи - материалът за предването не просто не намалява, а дори се увеличава. А за всеки, на когото е скъпо и мило качеството на българските телевизии, това звучи обезкуражаващо. Казано иначе, докато "Господари на ефира" така успешно се подвизава на екран, ситуацията в тукашния ефир ще е жива картина на известната приказка за многото баби и хилавото дете. Което едва ли може да ни радва...
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |