|
Панаири, панаири... Веднага след пролетния панаир на книгата - впрочем твърде тъжен с оскъдното присъствие на издателства и показателен за състоянето на книжния пазар у нас - започна друг панаир. Той поне изглеждаше по-весел. Най-малкото защото кукленият театър гледа с повече чувство за хумор на не по-малко тъжния театрален пазар и се опитва да се забавлява с този факт. За втори път амбициозното ръководство на Столичния куклен театър провежда "Панаир на куклите" като домакин на спектакли от страната и от три съседни страни - Турция, Гърция и Македония. Вероятно идеята е "Панаирът на куклите" да стане международен с фокус върху Балканите. Двете представления, които гледах, всъщност показват две познати, добри страни на българския куклен театър: оригинална работа с литературен текст и импровизация върху известен литературен текст. Имам предвид "Щърков сняг" и "Разбойническа приказка". И двата са за деца над 7 години, но всъщност не са само за деца. Спектакълът на Яна Цанкова (СКТ) е и майсторско упражнение на въображението в представяне на Радичковите странни птици и хора, и умела игра в композирането на различни планове на действието, сменящи гледната точка към показваното-разказвано. Със смяната на гледната точка се сменя и формата, и типът на куклата, играта с нея и жанрът на разказваната история. Например епизодът "в грос" с Недоволството и Задоволството, които при Радичков са отделни персонажи, се разиграва почти като моралите от актьорите, които създават с ръце алегоричните фигури, скулптират ги и ги показват на зрителите с уважение, но и с чувство за хумор в играта. Или пък блестящо изиграният плъх, тичащ в перманентен делириум от глад, в основния план: историята на приютения в плевнята щъркел, където и участващите актьори са с маски и също са превърнати в кукли. Тоест, богатият на всякакви живи твари свят на Радичков е показан в неочаквано пластическо разнообразие и плътност на образа, трансформиран е майсторски и с фантазия в умен, забавен театър. На традиционния разказ залага Ева Кьосовска в своя вариант на известния Чапеков "Разбойник" (КТ-Пловдив). Куклите добре илюстрират нрава на всеки от героите. Словесната импровизация върху текста усилва комедийния ефект, но приказката за възпитания разбойник Вагабондо е разказана с повече клишета в представите за днешните нрави, отколкото се очаква в една импровизация върху известен сюжет. Всъщност за децата това е без значение - те лесно разпознават познатите им неща. А и приказката е направена повече за техните родители, които много се раздаваха и ръкопляскаха на смелото "послание", че държавният чиновник е възпитан разбойник, който ограбва парите на хората. Това че куклени представления от цялата страна се събират на панаир, а не на фестивал, обещава да е повече от оригиналничене с имената. Панаирът предлага по-малко ритуалност и повече импровизация, сергии с неочаквани предложения и забавления. Като форма и стил той винаги е на ръба на кича или с двата крака вътре, но може би точно затова не само децата толкова много го обичат. "Стоките" се предлагат заедно с много забавления и удоволствия, които оформят този стил, съчетавайки полезното с приятното и удивителното, дори то отдавна да не е изиграно от историческите огнегълтачи. Дори този панаир на куклите да не успее съвсем в стимулирането на пазара на куклените представления, а да въведе в столичния живот уличното представление, импровизацията, пърформанса с кукли на улицата и подобни отдавна битуващи в градската среда другаде паратеатрални форми, това ще бъде успех. Защото едно от нещата, които липсват не само в градската ни среда, но и в театъра като цяло, е живот извън сградата, институцията, нормата и инерцията. И на театъра му е нужна повече мобилност, въображение, ролева разкрепостеност при използването на театрални и нетеатрални жанрове в играта с предмети, персонажи и хора от уличния живот. Така че, ако на следващия панаир има още повече сцени-сергии навън и съпътстващи пърформанси, започнатото от оживяващия СКТ обещава някой ден да стане част от живота на столицата през пролетта и представяне на балканската култура на празника. Виолета Дечева |
Реплика от ложата |