Come with me...
Доброто комично представление - от ателана и комедия дел'арте, през златните години на великите комици в нямото кино и сетне в театъра на клоуна, разиграван сред бунтарската перформативност на 60-те, та до нашите постмодерни дни - се нуждае от две неща: продуктивна игрова ситуация и талантливи актьори с чувство за хумор и импровизационни умения. Защото удоволствието от разиграването на взаимоотношенията в ситуацията и бързия рефлекс към зрителската реакция забъркват всъщност възпламеняващата сплав на смеха. Обикновено героите са нещо като маски, които актьорите разиграват в ситуацията - колкото по-изненадващо и непосредствено, толкова по-смешно става. Такива са правилата на жанра, които обаче работят само в ръцете на онези, които знаят какво да правят с тях. Валентин Танев и Христо Гърбов са от актьорите, които отдавна ги практикуват с лекотата, с която децата играят компютърни игри. Едни от най-добрите актьори, работили с Теди Москов, те добре знаят силата на опитния партньор, ролята на въображението и цената на чувството за хумор. Като се има предвид, че няма човек, който да не се е карал с "телевизора" си по време на футболен мач и палил след победата на националите, например, става ясно, че и второто условие за добра комедия - ситуацията "футболни запалянковци пред мач на любимия отбор" - е налична.
Остатъчната банална метафорика от типа "устните ти са като многоточие" и прочие напъни за "поетична" драма на Елин Рахнев тук най-сетне си е намерила майсторите в забавно пародийно преобръщане. Защото какво по-смешно от двама, встрастени във футбола, кретени по пижами, които се напъват да си говорят за листата, времето и любовта с "поетичните" образи на Рахнев? Актьорите превръщат закачките по повод хубавата девойка с прогнозата за времето в добронамерено забавление с краха на героите си сред жените, разбира се, незаслужаващи вниманието им, щом не знаят "кой е Кройф".
Иглика Трифонова е монтирала емоционална история с начало, среда и край в рамките на един ден от живота на двама приятели: "загряват" за отиването на мача, гледат го, съпреживяват провала на отбора си и отиват да изкарат някой лев на улицата след това, с китара и мечти за нови победи. Трите части са накъсани от интермедии на принципа на танца на мажоретките в бейзбола. Прекрасна идея са танците и те са може би най-смешното нещо в представлението - особено андалуският танц. Но не само те. Разговорите на футболни запалянковци и извън сцената са нещо винаги забавно. Но когато те се водят от двама вкретенени от футбол стари ергени, когато актьорите ги превръщат в образи на трогателни неудачници, които, завалиите, нищо друго си нямат освен футбола, това е вече забавен театър. Добавете и типажите (като от ням филм): Единият е дребен, плешив, гърбав и свенлив (изпълняван от Валентин Танев), а другият - снажен, грозен, куц и "отворен". Не е трудно да разпознаете в тях две от лицата на познатия "малък човек" от "Улиците", "Мармалад"-а и "Слугите" на Теди Москов. За двамата от "Фенове" победата на футболния им отбор е като плуването на Мая Новоселска с метлата в локвите, така сякаш е с Ралф Файнс в гондола по каналите на Венеция.
На плаката, под който свирят на края, се мъдри Бекъм, рекламиращ някакъв ръчен часовник със слогана "come with me in to the future". Не само футболът с Бекъм, но и театърът с такива актьори си има и бъдеще, и фенове.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Фенове от Елин Рахнев. Копродукция на НДТ "Сълза и смях", Е.Т. "Рефлекс-Христо Гърбов" и Агенция "Прима". Режисьор Иглика Трифонова. Участват Валентин Танев и Христо Гърбов.