|
Как се говори за това? "Всички хора са различни" е едночасово предаване от 20 до 21 часа с редуващи се петима водещи за всяка от делничните вечери: политолог, инженер, правист, социален работник, медик. Присъства в Интернет с около двайсетина текста, два-три от които с важно и вълнуващо съдържание. То е социалният експеримент на "НЕТ" и за него е трудно да се говори. Първо, защото целите и задачите му продължават да са в неясно съотношение с неговото осъществяване, второ - защото е свързано с хора в проблемно положение (заради физически дадености, обществен статус, психически обременености и други). Една представителна седмица (миналата) на "Всички хора..." съдържа по малко от вече обичайното за него и, за да избягна серията истински и фалшиви некоректности, минирали този терен, просто слушам и не оставям въпросите ми да се превърнат в отговори. Заставката на предаването (на фон от "Кюър" - някакъв вид шега ли е, че името на групата значи "Лек"?): "На някои им липсва ръка, на други - акъл. Някои не виждат, други нямат сърца." Въпрос: телесното страдание връзва ли се право пропорционално с благородството и ума? Защо в желанието за борба със стереотипите се произвеждат най-много стереотипи? Прохладният глас на Петър Стайков води вечер за поетическа книга и незрящия й автор. Въпрос: идеята не беше ли хората в неравностойно положение да бъдат подпомогнати, за да имат достъп до всички възможности и да се смесят с останалите, вместо да се поместват в специално избрани за целта места за хора в неравностойно положение (отделни училища, отделни седалки, отделни радиопредавания)? Капка Панайотова си е поканила на гости заместника на външния министър Любомир Иванов, когото обявява, след като слушател отгатва кой е гостът срещу награда ("красива чаша за кафе в ранна утрин"). После Иванов публично слуша Висоцки и разказва за "звуците" на китайския език. Въпрос: имам ли право да имам естетическа претенция спрямо начинания, които декларират, че се занимават с нещо полезно, даже жизненоважно, с което друг не се занимава? И: колко броя слаби предавания с изплъзваща се насоченост са необходими, за да може слушателите безвъзвратно да ти забравят честотата? Хари Хараламбов звучи като боец. Формулира теза и я защитава. Тезата му е, че е идиотско да се ограничава изкуствено достъпът до учебни заведения на инвалиди чрез наредби, спуснати от министерства (на слепите да не се дава да кандидатстват за тоноператори... на онези, които имат заболявания на горните крайници или епилепсия - въобще нищо да не се дава). Тук въпросите са ми към здравеопазването и образованието и "Всички хора..." си е свършило работата. Офелия Кънева звучи фриволно в разговор със скейтъри (бордисти?). "Пинк Флойд" е единственият съдържателен текст за един час говорене. Въпрос: какъв беше замисълът на "Всички хора са различни?" - да информира, да забавлява, да възпитава? Посредством? Запознава ли слушателите без по-съществени житейски затруднения извън това, че живеят в България, с нещата, които се случват на останалите? Запознава ли затруднените с начините, по които да се справят? Даниела Данчева беседва с представители на организация. Другост, конференции, общност, медии, мит ли е българската толерантност, малцинства, автентичност на образа, проблематика, деск рисърч, фокус групи и много Боб Дилън. Въпрос: функционално ли е такъв тип поднасяне на който и да било проблем? Какво произвежда такова занимаване с проблем: култура, гражданско съзнание, участие? Има ли някой, който втори път да потърси предаване, в което се негодува изобщо, а и в този словесен регистър? "Всички хора..." в известен смисъл би трябвало да е визитката на "НЕТ", защото миналата година радиото тръгна с намерението за активност именно в полза на обезправените. Въпрос: сега това предаване ли служи за оправдание за клокочещия фон от постоянно променящи се суеверни, клюкарски и псевдохумористични емисии на "НЕТ", или обратното? Става ли ефирът по-гостоприемно място за болните, самотните и унижените с тази изолирана и леко омърлушена полоса от нарочни разговори за различие? И дали пет часа седмично, макар и поделени между петима водещи, не са много... или ресурсът е малък?
Нева Мичева
|
От въздуха подхванато |