Великденският фестивал в операта
От 16 април до 9 май т.г. в Националната опера и балет - София, се проведе за седми път Великденски фестивал. В него имаше 13 изяви, от които два "колективни" гастрола - премиера на Пловдивската опера и на балет "Арабеск".
От планираните две камерни матинета не се състоя концертът на Цветана Бандаловска. Жалко!
Фестивалът бе открит с поредната "възстановка" на "Ромео и Жулиета" от Прокофиев. Имаше и един дебют - на младата певица Андреана Николова - Азучена от "Трубадур", както и празнуване на 20-годишна сценична дейност на сопраното Мария Белчева.
Във фестивалния афиш бяха включени и няколко гостуващи певци от Полша, Румъния и Гърция, също и гръцкият диригент Вирон Фидетис.
Истинският връх бе гастролът на Орлин Анастасов във финалния фестивален ден.
От пръв поглед се вижда, че седмият Великденски фестивал на Софийската опера е мислен като своеобразен преглед на най-доброто, което театърът има. Представените творби са, естествено, част от основния репертоар. Новото, различното, във фестивалната концепция бяха премиерата на Пловдивската опера и на балет "Арабеск". Демонстрирана бе воля фестивалът да се вмести в основните параметри на подобен вид проява, като бяха оповестени - цитирам от програмата: "... разнообразни заглавия - оперни и балетни, и много, много гостуващи солисти и диригенти, дебюти на млади и талантливи оперни певци". Това е написано от г-жа Христина Ангелакова, директор на операта. А всъщност гости от чужбина са вече добре познатите ни двама полски певци (принципно ролята на Фауст се пее от Адам Здуниковски, а Миколай Залашински е нещо като new star на художественото ръководство), и румънецът Север Барнеа - основен/единствен Фигаро в постановката на Моцартовата опера. И тримата са нещо като постоянни гост-солисти на театъра. Четвъртият чужденец е Вангелис Хаджисимос от Гърция - знаем го, например от концертното изпълнение на "Саломе".
Всъщност всички останали гости бяха българи - пеещи повече или по-малко в чужбина, някои - предимно в България. Подробности, но пък става ясно, че някак се хитрува с гастролната обява. Впрочем, това вече си е наша практика, тъй като го наблюдаваме от сезони - правят го почти всички фестивални организатори, во главе със Софийски седмици. Софийската опера поне няма претенцията, че това е международен фестивал...
Всъщност, за мен Великденският оперен фестивал ще е повод за анализ на някои проблеми на Националната опера.

Именно на такъв форум ясно се очертават тежненията, търсенията - ако ги има, а аз мисля, че днес ги няма, постиженията, но и непостигнатото.
Защо няма търсения? Знам, че понастоящем всеки ръководител на културен институт първо се сблъсква с финансовия проблем. Но знам също, че който иска, все успява да открие източник за реализация на проекта си. Ето, италианците дадоха пари за "Андре Шение". Но кой и, по-важното е - как го постави? - Кузман Попов дори не си беше направил труда да разчете режисьорски партитурата на Джордано. А, убедена съм, че тази опера може да се постави така, че да не изглежда като оживели сцени от стари илюстровани картички.. Дори и не коментирам "разтърсващата" символика в часовника, спрял на 12 без 5 минути! Мисълта ми е да се търсят подходящите за всяка една нова постановка творци, които да са влюбени в работата си, в операта, в изкуството.
И още, сигурна съм, че хонорарите на гастрольорите - чужденци, всичките заедно, струват на операта по-малко от това, което би се заплатило на висок клас оперен певец. Но пък не е ли по-добре да чуем един такъв изпълнител, вместо два пъти Залашински? Никак не целя да го оскърбявам - канят го, той идва и пее - както знае и може. Но искрено предпочитам пред него българина Петър Данаилов, който несъмнено е и по-надарен, и по-интересен!
Останалите "много" гости бяха българи и всичките - къде-къде по-впечатляващи от чужденците!
Доказано от много висока класа е изкуството на тенора Емил Иванов, отдавна прочут в международния оперен свят, също и великолепната Красимира Стоянова - от няколко сезона постоянен член на Виенската Щатсопера. Именно сред българските гости беше и чудото, наречено Орлин Анастасов.
От фестивалната, сигурно старателно направена подборка, все пак прозират ясно някои от проблемите на театъра.
Преди всичко - еднообразие от автори. А ученическо правило е, че певец не може да расте и избуява в постна, еднообразна среда. Днешният световен оперен свят е толкова богат, разнообразен в стилово отношение! А в Софийската опера можеш, при условие, че попаднеш на диригент и режисьор, което само по себе си е като печалба от тотото, да направиш партии само в няколкото опери на Верди (липсва поне една от късните му творби), Пучини или единиците избрани от Моцарт, Росини, Бизе, Джордано... ще пропусна още неколцина автори. Възможно ли е в днешния глобален свят един национален театър с традиции и претенции да бъде извън световните модерни репертоарни стратегии? Вече има толкова видеозаписи, също и музикални TV програми, които информират пълноценно любителите на операта относно тенденциите във музикално-сценичното изкуство.
Следователно, думата ми е за художествена естетика, за стилово разнообразие, за вкус и умение да се подбират творби и постановъчни екипи. Също за прогнозиране и за перспектива в развитието на театъра. Старо оперно правило гласи - ако нямаш певци, отказваш се от заглавието. А ние слушахме фестивална "Тоска", в която нямаше Скарпиа, нямаше и Каварадоси, да не говорим, че и малките партии също си нямаха достойните певци. Знае се, че в такива случаи заглавието се сваля. Затова пък ръководството трябва да подбира, непрестанно и грижовно, да поддържа (поне за половината от репертоара си) певчески екип, да прогнозира, подрежда и договаря сезоните перспективно. Поне с година напред, което би осигурило участието на добри изпълнители. В този случай рискът за качеството на изпълненията не е толкова голям, тъй като рядко ще се стига до инфарктни спасителни акции за заместник на протагонист. И то на каква цена? - Разбрахме това на "Тоска". Също и в "Кармен" не е пяла обявената певица. Питам се още - не е ли време да се подготви наш певец за Фауст или за Фигаро? Има още много питания, но проблемите не могат да се изчерпят в тази статия.
Концептуално за Великденския оперен фестивал. Съвършено традиционно подреждане, няма каквато и да било фантазия в репертоарно отношение, а и как да я има, при описаното по-горе положение... По мое убеждение трябваше да се включи и българска творба - например "Хитър Петър" на Веселин Стоянов. Знам една част на отговора - публика няма, няма интерес. Означава ли това, че не трябва да се играе българската опера, да се правят усилия публиката ни да цени своето си?! Можеше евентуално да се подготви оперен концерт, с програма от български опери. Изобщо, лесно е да се говори, че много уважаваме българското творчество, трудното е да го докажем с делата си.
Интерес към фестивала? Имаше, защото спектаклите, на които присъствах, бяха добре посетени.
Естетическият вкус? Вече го определих като съвсем конвенционален, (включвам в понятието и негативизъм). Принципно целият репертоар е в модела на консервативния италиански провинциален оперен театър.
Имаше ли върхове? - Без колебание - един. "Фауст" на Гуно заради участието на Орлин Анастасов! Емоционално разтърсващо, необикновен талант има Анастасов, потомък на двама забележителни певци от Русенската опера. Глас, музикалност и артистичност при него са хармонично развиващи се дадености. Този път го определям като още по-впечатляващ, отколкото бе в "Дон Карлос". Певец в стремителен възход, вече набрал и самочувствие. Някои го определят като "новият Гяуров". Бих прибавила, че това е нов български бисер, който ще влагаме в световната оперно-изпълнителска съкровищница. Гласово великолепие, което се влива като еликсир в душата на слушателя, грижливо изработена партия - фраза, динамика, маниер на използване на тембъра, отлична дикция и френски език, умножени по едно внушително сценично присъствие. Точно премерено по мерките на ролята на Мефистофел - двигателя на действието. И до Орлин Анастасов, увлечени, запалени, пяха и играха с отдаденост Цветана Бандаловска (Маргарита), която много е израснала в партията си, гласът й е обогатен с нюанси, както и играта й, тенорът Адам Здуниковски (Фауст) - фин, чувствителен, Иво Върбанов (Валентин) - гласовит, но преиграващ в стремежа да се изяви. И останалите певци, хорът и оркестърът, всички заедно направиха големия фестивален празник.
На второ място в личната ми класация е "Бохеми" от Пучини, прозвучал много динамично, с хубав темпоритъм под палката на Георги Нотев. Нали вече е част от визитната картичка на театъра?! Тук ще изтъкна гастрола на Красимира Стоянова. Знам я като перфектен музикант, но сега усетих и "виенското" влияние в интерпретацията на ролята. Беше чудесна в контрастите, направи трогателно сцените на раздялата с Рудолф и на смъртта. Една запомняща се Мими, заобиколена от партньори-майстори - Костадин Андреев, Нико Исаков, Снежана Драмчева, Светозар Рангелов; добре се вписа и младият Бисер Георгиев.
С удоволствие гледах "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, в който наред с познатите изпълнители - Север Барнеа, Людмила Хаджиева, Стефка Минева, Цветан Цветков и др., участваха и младите Евгения Брайнова - свежа и привлекателна Сузана, Росица Павлова - ефектен Керубино, Антон Радев - има още доста да постига в ролята на граф Алмавива...
Под палката на гръцкия диригент Вирон Фидетис премина "Бал с маски" на Верди. Мога да го определя като "гръцкия гастрол" на фестивала, защото пя и Вангелис Хаджисимос (Рикардо). Голям глас, но смятам, че сме го слушали и в по-добра форма. Изненада за мен бе Линка Стоянова, стабилен сопран с красиви височини, опитна в сценично отношение и перспективна.
Петър Данаилов беше драматичен и ефектен Ренато. Не така експонирано и изрядно бе изпълнението на Стефка Минева и на Елена Стоянова. Стегнат спектакъл, воден с настроение и внимателно от Фидетис.
Не можах да присъствам на "Андре Шение", "Кармен" и "Трубадур". Но пък съпреживях несполуките на "Тоска", за която вече споменах. Всъщност, тъжното е, че се съсипа гастролът на Галя Горчева, която ценя високо. Тоска е партия, която не може да се интерпретира отделно от Скарпиа и Каварадоси. И когато единият мисли за гласа си, а другият - за текст и игра, то третият - в случая Галя Горчева, трябва да се спасява както умее. Тя доказа, че е много опитна и героично се "бореше" с колегите си, за да се представи достойно.
Пролича, че работи оттатък Белград - по фразата, по поведението на сцената, по намерените щрихи от образа. Уви, съществените драматургични звена - дуетите, не се получиха по понятни причини. За Миколай Залашински очевидно партията е много над сегашните му сили, а и актьорски беше на автопилот, така че второто действие съвсем не се получи. А не толкова отдавна, на същата сцена, блестеше Стоян Попов, оставил твърде висок мерник за Скарпия. Да, след такъв спектакъл потъваш в море от носталгия по минали празници, по отлично комплектувани певчески екипи и пр. Остана ми горчивият вкус за една слаба вечер и за проваления гастрол на Галя Горчева. Е, тя си замина за Любляна със сигурност огорчена.
И накрая - за Пловдивската опера и нейната премиера на "Лучия ди Ламермур" от Доницети. В последния момент обявената протагонистка Цветелина Малджанска бе заменена с младата Анна Велева. Благороден жест - спасява се цяла премиера! Но веднага се питам - това ли е другата изпълнителка на Лучия и не може ли да се намери по-подходящият глас? Велева несъмнено се развива, има и самочувствие, щом се впуска в мамещите води на тази партия, амбициозна е и много трудолюбива, но има едно "но", което се отнася до гласовите й възможности. А те съвсем не са достатъчни, за да интерпретира Лучия. Не казвам изпее, защото Анна Велева изпява всички тонове, за разлика от Орлин Горанов (Едгардо), който или едвам ги достига, или изобщо пропуска. Лошо ще е, ако не се вместват във волума на гласа му, още по-лошо, ако не се е постарал да ги изработи. Странното е, че и диригентът Найден Тодоров се е поддал на измамността на представата, че Велева се справя с музикалния текст, а Горанов - с проблемите във височините. Известно е на всички специалисти, че Лучия във втората половина на партията е и драматична роля. И тук се скъсва нишката!. Уважавам труда на изпълнителите, но и двамата - засега! - бяха ерзац интерпретатори на ролите си. Единствения пълноценен образ направи Александър Крунев (Лорд Аштън). Възприех пловдивската премиера като неузрял плод. Очевидни са и още ред проблеми. Диригентът Найден Тодоров има да постига изрядност на ансамблите, да стикова хор и оркестър, да намери още изпълнители за главните роли - все неща, които той, убедена съм, ще направи.
Визуалната част е традиционно режисьорско-сценографско решение, вместено прилежно в епохата, в ремарките и в либретото. Оценявам работата на Бойко Богданов с артистите и хора, които личи, че знаят какво и защо играят, което все по-рядко се случва на нашата оперна сцена.
Фестивалът завърши. Дано в следващия на сцената да има нови постановки, интересни творби и главното - повече съвременност, която да поотупа праха от сегашната твърде старомодно скроена фестивална одежда!

Боянка Арнаудова

Боянка Арнаудова е доцент, преподавател по оперна драматургия в Музикалната академия "Панчо Владигеров". Член е на Международния съвет за танц при ЮНЕСКО. Автор е на статии, рецензии, студии и книги в областта на българската музика и музикално-сценичните жанрове.