Каква да е НХГ?*
Ако приемем, че "Художествения отдел" на Народния (археологическия) музей в София е регистрирал първите си експонати през 1892 г., то Националната художествена галерия като институция започва да се профилира от 1921 г. Тогава тя започва да колекционира произведения на "новото българско изкуство" - т.е. от 18-ти век насам, като през 1934 г. прераства в Държавна художествена галерия, настанена в специална сграда.
Разширява се и нейната дейност: освен съвременно изкуство, галерията колекционира художественото наследство от възрожденски майстори, чуждестранно изкуство и български автори от първите поколения художници работили след Освобождението.
В историята на НХГ има съществени етапи, свързани с процесите на роене на колекции: през 1946 г. към фонда е прибавена колекцията на царската сбирка; през 1965 г. е формиран отдел за средновековно изкуство - намиращ се в криптата; през 1985 г. експонатите на чуждестранното изкуство са обособени в нова галерия - НГЧИ.
Независимо от промените както в организационен, така и във функционален аспект, от момента на създаването си досега, НХГ изпълнява и покрива едновременно, но с различен успех, две важни функции: да бъде музей на изобразителното изкуство и галерия за съвременно изкуство. Тази своеобразна паралелност е исторически предопределена. Достатъчно е да споменем твърде късната поява въобще на светско изкуство в страната, отсъствието на сбирки и развито колекционерство. Това довежда до късно възникване на галерията, както и до натоварването й с функциите на фактор за подкрепа на изкуството в страната. Тази дейност се превърна в основна и особено интензивна в периода след 1944 г. Очевидно става дума за даденост, която за дълъг период от време рефлектира и предопределя особен дисбаланс във функциите на институцията.
---
Работата на НХГ и нейната дейност следва да се разглежда като равномерно и последователно развитие в трите основни направления, характерни за музейната институция: специализирана, колекционерска дейност с оглед съставяне на представителни за страната ни сбирки в областта на пластичните изкуства; активен обмен и работа с публиката във всички възможни нейни измерения и стратификации; професионализация на състава на галерията и усилване на контактите й със сродни институции.
Като съществен момент, свързан с важното място и ролята на институцията в културния живот на страната, както и с оглед на перспективата на нейното приобщаване към европейските структури и общност, следва да бъде подчертана необходимостта от подход спрямо концепирането на галерията, който държи сметка за два момента:
1. Осигуряване на възможности за обработка (експорт-импорт) на обемни експозиции, съизмерими с тези на европейските институции с подобен характер.
2. Потенциал за спокойно поемане на големи маси от зрители, както и възможности за специализиран подход спрямо различните групи и изисквания на публиката.
Акцентирането върху пълно и равномерно разгръщане на дейностите на Националната галерия, означава фактическо преосмисляне на цялата нейна вътрешна структура - функционални характеристики на практически всички звена, както и създаването на нови; преглед на депа, експозиции (специализирани, общи, временни и постоянни), реставраторски възли, техния обхват и специализация, помещения за персонала (общи и специализирани), лаборатории, архиви, помещения за специфична дейност в различни направления (педагогическа дейност, мултимедийна връзка), библиотека, книжарница и т.н.
Другият момент засяга виждания за характера, обхвата, структурата и разпределението на публиката - посещения (различни по предназначение и по социални параметри), инфраструктури, осигуряващи подходи и достъп до галерията с нейните специализирани експозиции и звена, структури на извънхудожествения контакт с институцията, които обаче осигуряват комфорта на посетителя (кафенета, сладкарници, магазини и пр.).

Галерията и нейните посетители

а. Подстъпи
Досегашните данни за посещенията и публиката на галериите в страната като структура, основни параметри и най-важното - достоверност, не отговарят на изискванията за реализиране на съвременна културна политика и културен мениджмънт. Ето защо следва да се приеме хипотезата за нарастваща крива на посещенията с оглед няколко основни, макар и косвени, социални фактора - възможност за разгръщане на експозициите по нов начин, чести гостуващи изложби, детайлизирана работа с различните категории посещения, други паралелни дейности, привлекателна негалерийна инфраструктура. При това най-общо положение, следва да се разработи подстъп към експозициите, който да държи сметка за сравнително голям (нарастващ) поток от хора с обща нагласа за посещение без прецизна ориентация, както и за втори тип публика (по-малобройна), но със специализиран интерес.
б. Експозициите
Те следва да бъдат разгледани преди всичко като функция на определена последователност от дейности, свързани с тяхното изграждане, експониране, промени, преустройства, охрана.
- постоянните експозиции1. Това всъщност е един от най-тежките проблеми на НХГ. На практика от 1999 г. поради различни, субективни и обективни причини досега няма експозиция. Липсва - и това е най-неприятното - концепция за постоянната експозиция, а самата институция упорито отказваше да подготви какъвто и да било материал в това направление.
Изграждането и обособяването на постоянна експозиция на НХГ следва да се превърне в основна цел на институцията.
- временни експозиции. Разликата между "временните" и "постоянните" експозиции е чисто количествена от гледна точка на продължителност на съществуванието им, поради което няма принципни отличия спрямо изискванията на единия или другия тип. В това отношение следва да се използват максимално възможностите за приемане на временни гостуващи експозиции на базата на взаимен обмен.
в. Колекциите
Основанията да разграничаваме колекциите и експозициите се дължи на един основен проблем (стоящ впрочем пред всяка подобна институция в света) - този за местата, които съхраняват колекциите, или с други думи проблема за депата. В това отношение следва да се изтъкне преди всичко практиката на големите музеи по света. В това отношение цифрите, характеризиращи глобално техните основни параметри на дейност се движат в следния порядък: съотношение експозиция:депо - между 7-12 % произведения в експозицията спрямо цялата колекция на музея.2 Оттук и една най-груба формулировка, която следва да бъде ориентир: площта на депата е съизмерима на експозиционната площ. При съотношението експозиция:депо приблизително 1:10 подобна формула има ориентировъчен характер.
Ето защо следва да се защитават не само сега съществуващите депа в Партийния дом, но да се направи опит за използване и бързо преобразуване на площи, годни за употреба (при това не само за депа) от намиращата се в строеж сграда на Техническия университет.

Проблеми на експозициионното изграждане

а. Особености на колекцията
Вече подчертахме съвместяването на две важни функции на институцията: да бъде музей на изобразителното изкуство и галерия за съвременно изкуство. Независимо от известна непълнота на колекциите по отношение автори, водещи творби и тенденции за периода от 50-години насам, все пак това е институцията, която разполага с най-голям контингент творби, с най-дълъг списък от автори и най-големи възможности за съставяне на тематични експозиции или експозиции на отделни художници. Ето защо дейността на галерията и подредбата на нейната експозиция следва да продължи (вероятно в относително дълъг период от време) усилията за компенсирането на липсата на музей на съвременно изкуство в страната.
Колекцията на НХГ е комплектована от знакови, еталонни за българската пластическа култура произведения, които дават представа за отделните тенденции, течения и стилове, както и за цялостното развитие на изкуството в България от доосвобожденския период до 50-те години на ХХ в.
Тази даденост и обща характеристика на колекцията на НХГ дава възможност (а в известен смисъл и предопределя) едновременното и гъвкаво прилагане на два типа строеж в представянето на колекцията: от една страна разгръщане на диахронен тип експозиция, както и паралелно с това развиване на поредици от авторски, кураторски експозиционни разработки, които съпътствуват и обогатяват диахронния модел.
б. Съдържателни и контекстуални акценти
Важен е въпросът прочита на експозицията от страна на зрителя. В този аспект също могат да се набележат две основни, успоредни и допълващи се линии. Най-общо те илюстрират процеса на формиране на идентитета на националната пластическа култура от една страна, както и "вечния" за българското изкуство проблем за взаимодействието между "българско" и "европейско изкуство". Първият тип подход - диахронният, обхваща и представя възможно най-пълно основния проблем за идентичността и националната специфика. Този подход има най-голяма тежест при формирането на общата представа за етапите и развитието на българското изкуство, той предполага най-широко разгънати колекции, както и най-пространната визуална информация. Вторият, "проблематизирания" прочит, представя български творби и автори в контекста на европейското художествено мислене - т.е. разчита на определена подготвеност и специфична нагласа у посетителя; той е по-детайлизиран, но същевременно е концентриран само в определени направления. Диахронното представяне дава възможност за цялостен, образователен прочит на българското изкуство, а допълнителните експозиционни акценти внасят в него потенциал за търсене на интелектуална дълбочина и специфика.
Формалната наличност в колекцията, съдържателност и контекстуален прочит, както и общите параметри на публичния интерес към нея позвляват да се препоръча придържане към съчетания начин на експониране, който съвместява смесения, диахронен начин на подредба със наличност на специфични акценти и ударения,

Логиката на повествуванието и развитието във времето - диахронната експозиция

а. Хронология
- Първата фаза на диахронното представяне проследява творби, изразяващи специфичния национален модел и изобразителна култура. Исторически той е предопределен от иконографската схема на пластическото наследство, което до средата на XIX в. практически е обвързано с православната религия и народното изкуство. Нагласата на българския художник е обусловена от исторически и обществени фактори и е причина за възникване на трайна тенденция, обърната към структурата на народното съзнание. Това е насока към национално самоанализиране и стилово е много разнообразна - исторически алегории, битоописателство, наподобителен академизъм, неокласически тенденции от началото на века. Започва и се развива широко пейзажния жанр, портретния жанр, както и портрета-композиция преди всичко от неокласицистичен вид, баталния жанр, а по отношение стилови и естетически платформи - импресионизъм, сецесион и символизъм (от началото на века).
- Като следващ етап може да бъде определена тенденцията за търсене на пластичния изказ на проблема за "родното изкуство" в периода от 20-те години на ХХ в. Наред с усилието за изграждане на специфични национални форми и изразни средства, изобразителното ни изкуство се обогатява и жанрово. Една от най-интересните промени е свободната, творческа "визуализация" на словесния фолклор, наред с появата на пасторален романтизъм и вече присъствуващия в изкуството ни натуралистичен обективизъм.
- Тридесетте години разкриват усложнена обща картина на развитие на изкуството ни, едновременно наличие на множество тенденции и насоки в неговото развитие. Това е времето, когато движението за Родно изкуство претърпява съществени стилистични изменения свързани със синтетични търсения. Наред с това е налице посока на творчески търсения свързани с осмислянето на социални и урбанистични моменти; общото движение на изкуството ни в този период поема от линията на повествувателността към създаване на синтетичен идеен образ.
- Тридесетте и началото на четиридесетте години в българското изкуство се характеризират с появата на нови, по същество синтетично-конструктивни търсения. Това е период на най-плодотворни контакти с модерните живописно-пластически структури, търсения в насоката и съзвучието на Новата предметност, Метафизичната живопис и пр. Налице са и първите опити и варианти за разработване на концепция за абстрактно изкуство.
б. Проблема за прехода
Това е важен проблем свързан с характера на експозицията. Той засяга два основни момента от развитието на българското изкуство. Първият от тях е фазата на преминаване от религиозно към светско изкуство - тенденция, набираща сила във втората половина на XIX в. до началото ХХ в. Вторият важен преход е свързан с превратностите на историческото развитие на страната - т.н. социалистически период и настъпилите промени в изкуството.
Теоретично, преходните моменти могат да бъдат решени по два различни начина - принцип на плавния преход, както и обратното - цезурата на рязката промяна.
В контекста на експозицията и на историята на българското изкуство, плавният преход е подходящ за фазата на преминаване от религиозно към светско изкуство. Основанията за това са в самия характер на изобразителния материал, който демонстрира органично, вътрешно преобразуване на художествената проблематика и естествено израстване на светското върху основата на религиозното.
Обратното, експозиционната логика във втория важен исторически момент от развитие на изкуството ни, следва да бъде издържана в духа на контраста, да бъде ориентирана към подход, подчертаващ рязкото, неорганично (и нехудожествено) прекъсване на определени тенденции в българската живопис, силовото налагане на норми и стилистика в духа на нормативната естетика. Резкостта може да бъде търсена като съпоставка (паралелна) на произведения, характеризиращи съществуващите дотогава основни направления и промяната наложена отвън. Усилията да се представи автономността на естетическите и авторски платформи - т.е. да се търси преди всичко линията на продължение на естетически търсения и след 1946 г., като се тушира драстичното налагане на новата стилистика, не могат да бъдат следвани в експозиционното представяне, особено след 50-те години. в. Изкуството на 60-те и 70-те години.
Въпреки описаните недостатъци на колекцията за този период, очевидна е необходимостта от представяне на достатъчно количество от ярки и запомнящи се имена в българското изкуство, както и тяхната еволюция. Необходимо е при разработването на тези периоди от време да бъде намерен познавателен минимум, под който не бива да се слиза.

Съизмерването, съпоставката и сравнението - аналитичната част на експозицията

Принципната възможност тази част от подредбата на експозицията да бъде наречена синхронна следва да бъде отбягвана по принцип. Причината за това е, че опита за синхронно представяне на явленията от българска и европейска страна не съвпада буквално нито темпорално, нито с съдържателен аспект. Следователно, по-правилно е да се говори за части от колекцията и изграждане на експозиционни ядра, в които преобладава процеса на съизмерване на нашето изкуство с художествената продукция на големите европейски центрове. В много случаи нашето изкуство се опира на тенденции, отдавна изживели активния си период в Европа. Различни са и начините, по които в различни периоди българските художници възприемат тези влияния. В повечето случаи художниците напълно съзнателно не изминават докрай пътя към "модела", при това без да страдат от комплексите на провинциализъм. Става дума за съзнателни, български варианти на академизъм, импресионизъм, символизъм, сецесион, експресионизъм, нова вещественост, футуризъм, че дори и социалистически реализъм. Ето защо общото впечатление от тези плодотворни заемки и контакти е подчертаната необвързаност с конкретна художествена система. Принципно, именно тази особеност позволява полагането на специфични акценти в определени места на диахронната експозиция.
Мястото, обема, както и степента на разгънатост на смисловите и визуални акценти на сравнително-аналитичната част на експозицията, разположени по протежението на нейната диахронна част, следва да се разглеждат в зависимост от относителния дял на съответната тенденция в общата линия на развитие на изобразителното ни изкуство.
Авторът, разработващ настоящата концепция има ясното съзнание, че е извън възможностите му да постигне максимално приближение до голяма част от поставените проблеми. Причината за това е в самия характер на този тип работа, при която се налага да се работи с голям брой неизвестни, с условности и променливи величини, както и с често пъти недостатъчна информация по важни проблеми. Ето защо разработката следва да бъде определена като едно първо приближение към един такъв комплексен проблем, какъвто е обновяването и преустройството на една национална културна институция.

Борис Данаилов



* Откъс от Концепцията за развитие на Националната художествена галерия, с която Борис Данаилов спечели конкурса за директор































































































































1. Постоянни и временни експозиции употребяваме донякъде условно, доколкото едните предполагат по-продължителен престой в залите, докато временните се излагат там до няколко месеца.































2. Разбира се не липсват и изключения. Напримепр British Museum e с много по-нисък процент на експозиция спрямо депо, поради факта, че има огромен (около 1 500 000) брой експонати. Не бива да се забравя обаче и фактът, че някои от помещениията на музея, достъпни за посетителите, фактически са и депа - напр. хранилището на антична (гръцка) керамика от т.н. гръко-романски галлерии на музея, фактически е и изложбена зала.