|
Сбогуване с Красимир Мирчев Красимир Мирчев беше дълбок и изтънчен. Беше виртуозен преводач и безкомпромисен редактор, беше книжовен Стандарт. И всичките тези "беше" звучат ужасяващо... Можем само да гадаем какво си е мислел, когато е превъплътявал на български мисълта на своя учител Чоран: "Толкова надалеч се е разпростряла смъртта, толкова място заема, че вече не знам къде да умра." Няма да преведем Краси на езика на смъртта.
Култура
Напусна ни близък приятел, великолепен човек и преводач. В преводаческото братство са малко хората като него, осъзнали от най-ранна младост какво е тяхното призвание. Той го знаеше и му остана верен. Животът му бе тясно свързан както със самия акт на претворяването, така и с перфектното му изпълнение. Краси не само имаше невероятен усет към добрия текст, той искаше този текст да стигне до читателя на чист и хубав български език. И ратуваше неуморно за това. И в Кабинета на младия преводач, и като секретар на Съюза на преводачите в България по творческите въпроси, и като редактор, и сам той като преводач. Затова превеждаше не думи, а смисъл, дух и настроение. Преводите му на "Творение в черно" и "Източни новели" от Маргьорит Юрсенар, на "Голям гальовник" и "Животът пред теб" от Ромен Гари, на "Шемет на скептицизма" от Чоран, "Фламандски легенди" от Шарл дьо Костер, на "Мадрапур" от Робер Мерл, на разказите на Мопасан, на творби от Блез Сандрар и още много други ще останат в съкровищницата на преводната литература в България. Красимир Мирчев беше неуморен радетел за популяризирането на френскоезичната литература. Познаваше добре писателите и поетите на Франция и Белгия и съумя като дългогодишен редактор в "Профиздат", по-късно като главен редактор на сп. "Панорама", а в последните няколко години и в издателска къща "Труд", да изгради цялостна концепция за запознаване на читателите с техните постижения. Непрестанно търсеше нови имена, преоткриваше стари, не се уморяваше да научава все нови неща. За литературата по цял свят. В същото време научи не един от нас на занаята, помагаше, съветваше, работеше с преводачите. Невероятната му ерудиция и неизчерпаемото любопитство към света и живота го караха непрестанно да търси, да наблюдава, да анализира. Забелязваше и откриваше неща, които другите биха подминали. Правеше го с характерната си лека ирония и чувство за хумор, за да сподели после преживяното и наученото с приятелите и колегите. До последно! Сбогом, приятелю!
Валентина Бояджиева
главен редактор на сп. Панорама председател на Съюза на преводачите в България |