|
Власт и оскърбление
Как се е стигнало дотам, че състоянието на накърненост, нараненост, физическа и психическа травма, оскърбеност, обида и самооплакване се е превърнало в основа на политическите идентичности в съвременния свят? Какво се случва с левите и либералните пространства днес, когато вярата в прогреса е разклатена и когато желанието може да се яви колкото като желание за свобода, толкова и като желание за наказание? И откога и поради какви обстоятелства законът и държавните институции са започнали да се възприемат като утешители, а не като причинители на "състоянието на обида"? Двете книги на американската политоложка Уенди Браун - "Състояния на оскърбеност: властта и свободата в късната модерност" и "Политика извън историята" - изследват тенденциите, които според авторката характеризират съвременния политически живот - от една страна, високопарно политическо морализаторство, от друга страна, отчаяние от политиката; от една страна, неспособност да се артикулират политически алтернативи, от друга страна, упреци към политическата теория и към теорията въобще. Като пренася Ницшевите концепции за волята за власт и ресантимана в проблематиката на съвременната политическа теория, Браун превръща в свой обект за анализ "неспособността вече да се формулира дискурс за свободата, който да съответства на предизвикателствата на съвременните антидемократични конфигурации на властта". Какво се случи с идеята за свободата? - е въпросът, който преминава през двете книги. Аналогично на Агамбен, за когото писахме преди няколко броя, Браун смята, че съвременната политика се нуждае и поддържа "състоянията на оскърбеност", за да легитимира функцията си непрестанно да ги разрешава. Падането на комунизма изиграва своята малко нещо непредвидена катализираща роля в разгръщането на тези тенденции. Сега, когато "тъмният противник на либерализма си е заминал" - отбелязва Браун, - "инстинктът за свобода се е обърнал срещу себе си" под формата на "културния етос и политиката на укорителност, заядливост, морализаторство и виновност". Този етос и тази политика намират израз в типично американски прояви на политическата коректност - "оскърбените" различности като основа за политически идентитет и политическо действие, антипорнографията, антиинтелектуализма... Американските дебати от 90-те, към които Браун подхожда през серия от великолепни прочити на фигури като Фройд, Маркс, Ницше, Спиноза, Бенямин, Дерида, стоят в центъра на вниманието на авторката. Тези дебати обаче са отчетливо поставени в рамките на глобални процеси, които имат пряко отношение и към посткомунистическата част от света. Според Браун "най-незащитимите черти на комунистическите държави през XX век, като се изключи рутинната политическа репресия..." са се пренесли в старите демокрации. Оказва се, че за Запада комунизмът е играел "хигиенизиращата" роля да показва как не трябва да изглежда една демокрация. Какъв ли ще се намери демократичният свят в огледалото на новите си конфликти? Миглена Николчина |
Хетерология Brown, Wendy. States of Injury: Power and Freedom in Late Modernity. Princeton: Princeton UP, 1995. Brown, Wendy. Politics Out of History. Princeton: Princeton UP, 2001. |