Поезията на солидарността
Режисьорът на "Елинг" има над 25 театрални постановки. Още драматург и актьор, той е директор на New Oslo Theatre, който е ориентиран предимно към млада аудитория. Иначе казано, алтернативен театър с определен профил и позиция, а алтернативните театри обикновено защитават мястото на театъра като важна част от обществото.
В "Елинг", втори филм на Петер Нес, театралният му опит е особено видим в начина, по който той се концентрира върху взаимоотношенията между хората, по който внимателно води разказа, откроявайки детайла в тези взаимоотношения, съдържащ дълбините, целия свят на тяхното преживяване. Не е трудно човек да си представи случващото се на сцена. А и Нес е поставял романа на Амбьорсен в своя театър. Отчетливо експонираният жест, с който се очертава образът от (великолепните) актьори (особено играещия Елинг), подреденият като сцена кадър, съзнателно въвеждат във филмовия разказ театралност, която по особен начин едновременно придава интимност на преживяването за зрителя (сякаш седи в залата) и в същото време самият преувеличен театрален жест в актьорското изпълнение иронизира персонажите, техните реакции, целия сюжет, прави го максимално въздействащ. А филмът е наистина въздействащ.
Нес прави филм за необходимостта от солидарността в обществото, за солидарността като негов етичен фундамент, без който то се разпада. В този смисъл, това е филм за дефицита в обществата (продължаваме да казваме Там, но особено болезнен Тук, у нас) на тази основна ценност. Елинг и Киело Бьорне откриват радостта, дълбоката мъдрост и поезия на живота-заедно-с-другите. Това са двама травмирани мъже, по различни причини преживели драми в семействата си, болезнено затворени в себе си, задълго отсъстващи от живота в общност, които започват да се социализират. И филмът разказва как. Това, че те са луди, не е от особено значение. Лудостта през 60-те и 70-те е включвана в различни драматургични, кино- и литературни сюжети (спомнете си само "Полет над кукувиче гнездо"), за да се превърне в метафора за лудостта на нормалните, на механизираното консуматорско общество. Тоест като фигура тя е използвана политически. Във филма "Елинг" лудостта на героите е част от нормалността. Вниманието се насочва към интимното, към болезненото, лично преживяване на света, върху "душата". А както казва Старецът в "Там вътре" на Метерлинк: "В човешката душа винаги се случва нещо, детето ми".
Откриването на радостта от всеки малък жест, който ни свързва с другите - независимо дали е пазаруването, разговора с непознат, влюбването, помощта за другия и пр. - е откроено във филма с нежност, ирония, топлина и чувство за хумор. Елинг и Бьорне са едно "тяло": Елинг - горницата (душата, поезията), а Бьорне - долницата (мечтаещ за ядене и секс). Но те не могат един без друг и иронизирането на техните слабости е всъщност и ирония към това разделение. Елинг открива за Бьорне думите, с които да сподели любовта, а Бьорне за Елинг - грижата за дома, "киселото зеле", уюта, сигурността на приятелското рамо. Единият поема към поетическите сбирки, където намира приятел (един от най-видните поети на Норвегия), а другият - към семейството, спасявайки на Коледа бременна жена, влюбва се в нея, става баща на детето й. Ъндърграунд-поетът Елинг оставя своите стихове в кутии от полуфабрикатно кисело зеле в супермаркета. Подобен ход може да се нарече акция, да се види в него иронията към романтичния мит за лудостта на поета. Но Елинг е "поетът на киселото зеле" и защото, откривайки значимостта на приобщаването, на живеенето-заедно-с-другите, открива себе си, открива поезията на солидарността, без която всеки би отишъл в лудница, а обществото би се разпаднало. Особено важен за нас филм.













Реплика
от ложата

Елинг, Норвегия, 2001, 84 мин. Режисьор - Петер Нес. Сценарий - Аксел Хелстениус (по романа на Ингвар Амбьорсен "Кръвни братя"). Оператор - Свен Кровел. Музика - Лаш Лило Стенберг. В ролите: Пер Кристиян Елефсен, Свен Нордин, Пер Кристенсен и др.