Техниката на човешкото

Краткият текст на Петер Слотердайк "Правила за човешкия парк. Писмо в отговор на 'Писмо за хуманизма' на Хайдегер" предизвиква вероятно най-големия публичен интелектуален скандал през последните години в Германия, чийто международен отзвук все още е доловим. Той е прочетен за пръв път на посветена на Хайдегер и Левинас конференция през 1999 г. и довежда до бурен дебат върху залозите на биотехнологиите и "края на хуманизма".
Слотердайк си поставя за цел да мисли в критическа философска перспектива съвременната криза на биологическата дефиниция на човека, резултат от развитието на биотехнологиите. Отправна точка на текста са основните положения на Хайдегеровата философия, които Слотердайк се опитва да обвърже с условията на възникването на човека. Според Слотердайк, описвайки излизането на човека в откритото, Хайдегер отказва да осъзнае, че възможността той да стане същество в света има своите корени в самата история на вида.
"Авантюрата на хоминизацията" се състои в следното: пропадайки като животно, незавършеното създание, което ще бъде наименовано човек (отглас от антропологията на Арнолд Гелен?), се втурва към средата и така придобива свят в онтологическия смисъл. Началото на човешката "история" започва с взимането на камъка в ръка, т.е. с инструментализацията на обектния свят, която трансформира самия човек: създанието, компенсиращо незавършеността си чрез създаването на свързващи го със средата протези. От тази гледна точка човекът е определен като самоопитомяващо се същество - той възниква в собственото си ставане, техническо по същността си.
По този начин фигурата на техниката става неотделима от идилическата тема за опитомяването.
(Само)опитомяването на човека ("отглежданият" човек у Платон, човекът - пастир на битието у Хайдегер) означава развиването на неговата техника. Висша форма на антропотехниката представлява културата на книгата. И действително, книгата е мислена поне от Цицерон насам като основен инструмент на хуманизацията, тоест на самоопитомяването в противовес на тенденциите на бестиализация, на регрес към животинското. От древната приятелска общност на философите до модерната общност от читатели, каквато според Слотердайк е нацията, книгата създава идилическо хуман(истич)но братство. Слотердайк рязко апострофира тази "идилична" представа. Писмената култура според него винаги е извършвала селекция, налагала е непреодолими социални граници. Именно злонамереният прочит на термина "селекция", натоварен с опасни политически конотации, интензифицира политическите измерения на скандала около текста на Слотердайк. Във връзка с това трябва да се направи уточнението, че рискованото понятие се появява само два пъти в "Човешкия парк". Първият път индиректно, чрез глагола Auslesen (Слотердайк играе с връзката между Auslesen, подбирам, и Lesen, чета). Внушението е, че четенето винаги предполага подбор. Това именно е най-"скандалният" пасаж на книгата, завършващ с въпроса "Дали човечеството ще успее да извърши преход от фатализма на ражданията към контролираното раждане и пренаталната селекция?" Тук Слотердайк сякаш дава основания да бъде обявен и за защитник на "манипулирането на билогическите рискове".
Разбира се, критиката в тази насока срещу него е наивна и прибързана. Слотердайк не оправдава биотехнологиите, а се опитва да ги впише в една дълга генеалогия, която е историята на ставането на човека изобщо. Но тук именно се поставя фундаменталният въпрос: ако приемем, че технологичната селекция е самата дефиниция на човека, то тогава какъв е смисълът на съпротивата срещу нея? Трябвало ли е да се примирим с нацистката евгеника и днес с клонирането на човешки зародиш, след като в дълбоката си структурна матрица тези чудовищни феномени повтарят чудовищната история на антропотехниката, на превръщането на животното в човек? От тази гледна точка тезите на Слотердайк са опасни. Но тяхната опасност не е безсъзнателна. На свой ред, в противовес на Слотердайк, бих казал, че освен идилическото братство, създавано чрез селекция, културата на книгата отразява още една "антропологическа константа" - а именно нагласата на човека към (само)подлагането на изпитание: готовност за излагане на радикален риск, която може да унищожи, но която единствено също така би могла да спаси човека, рискуващото същество (историята на четенето е също не само история на търсенето на идиличен подслон и защита, но и история на доброволното излагане на опасност).
В този смисъл писмото на Слотердайк не се вписва в идилическата традиция на създаване на хармонично братство чрез отстраняване на опасните и болестни елементи, а произвежда тревога, заплаха, опасност - но именно по този начин дава възможност за пораждането на съзнанието в риска. С това книгата на Слотердайк, книга рискована, спорна и непремерена на места, ни е необходима. Сега, днес.

Боян Манчев







Хетерология


Peter Sloterdijk, Regeln fur den Menschenpark. Ein Antwortschreiben zu Heideggers Brief uber den Humanismus, SuhrkampVerlag, Francfurt/Main, 1999.