Камикадзе
Ка-ми-ка-дзе, ками-кадзе, ка-мика-дзе... Подвластен на типично западната надежда, че от нонсенса на реалиите можеш да се измъкнеш с нонсенса на езиковите игри, деля думата на части в очакване някоя от тях да се заплете в мрежа от неочаквани значения. Има ли шанс, щом "всичко е език, а само смъртта е събитие" (Барт), малко повече воля за реч да спре събитията. В края на 1997-а все още имаше, а и дори го нямаше това "все още". Тогава трима млади артисти започнаха да издават списание "КАМИКАДZЕ ГАЗЕТ" с водеща рубрика "Камикадзе на броя". Списанието беше замислено да информира "ако някой ден в малка химическа лаборатория в Южна Америка някой открие вещество на щастието" и беше създадено с "единствената цел да доставя тънко удоволствие на своите читатели", като при това "предпочита читателите пред почитателите". Списанието, разбира се, не просъществува дълго - два-три броя - но достатъчни, за да разгърнат споменатата надежда на Запада от либералните демокрации до края на битието. Манифестът й можеше да се сведе до три точки: първо, няма ценности, които стоят по-високо от индивидуалното щастие; второ, иронията е достатъчна система за отбрана срещу фанатизмите; и трето, може би най-важно, всяко човешко поведение, дори когато е насочено към смъртта, в последна сметка е стратегия на четене.
Опитвам се през такава стратегия да прочета заглавието "Първи камикадзета в Ирак, четирима US войници убити", появило се на 30.03.2003 в Нетинфо на Гювеч - нищо не се получава, дори не се чувствам иронизиран от напразните си усилия. Единственото, което ми хрумва, е, че краят на читателската стратегия съвпада с края на военната стратегия на американците. След появата на първите камикадзе всичко е станало събитие, а смъртта е език. От кога е така? Пускам търсачката назад до 11.09.2001 с ключова дума "камикадзе". Излизат 16 заглавия, в които тя е употребена пряко:
1. Палестинец камикадзе се взриви в автобус в гр. Хайфа, десетки пострадали, 05.03.2003.
2. Израел: Има сигнал за формирането на нови "вериги" екстремисти-камикадзе, 07.02.2003.
3. Жена умря, а 19 бяха ранени при акция на камикадзе в Израел, 10.10.2002.
4. Палестинец камикадзе се взриви на автобусна спирка в Северен Израел, 19.09.2002.
5. Камикадзе тръгнал с половин тон експлозиви срещу президента на Афганистан, 30.07.2002.
6. Кървава баня в Израел, 17 загинаха след взрив на терорист-камикадзе, 08.05.2002.
7. 18-годишен камикадзе загина от граната на Западния бряг, 07.03.2002.
8. Нови 6 жертви в Близкия Изток след атентат на жена-камикадзе, 28.02.2002.
9. Девойка камикадзе се взриви в Ерусалим, 28.01.2002.
10. Нов атентат с камикадзе в Ерусалим, 05.12.2001.
11. Афганистански камикадзе погуби десетки US-пехотинци, 02.12.2001.
12. Издирват 20-и атентатор камикадзе, спасил се след ада на 11 септември, 16.11.2001.
13. Изключиха атентаторите-камикадзе от оръжейния арсенал на Ал Кайда, 22.10.2001.
14. Властите в САЩ публикуваха дневника на терориста-камикадзе Мохамед Ата: взривявайки Америка, ще живеете и след смъртта, 11.10.2001.
15. Откриха завещание на терориста камикадзе Мохамед Ата: Да няма жени, да съм в бяло, да заколите животно на гроба ми, 03.10.2001.
16. ФБР показа снимките на 19-те терористи камикадзе, 28.09.2001.
Ако се оставиш, така подредените думи ще те изхвърлят зад границата на езика. За да се задържиш в него, можеш просто да наречеш камикадзе граничен случай. Не само в психиатричен смисъл, като граница между разум и неразум, но и в културен - между Ислям и Християнство. Докато увереността на Мохамед Ата е, че след като е загинал като камикадзе, ще живее и след смъртта, то според Катехизиса най-тежкият грях срещу шестата заповед "Не убивай!" е самоубийството, защото "самоубиецът лишава себе си от благата както на земния, така и на вечния живот"; то не изкупува убийството, напротив, отнема шанса да го изкупиш. Разликата е в това как служиш на Бога, как пазиш благата Му. Впрочем, на японски камикадзе е вятър от боговете.
Справедливостта обаче изисква за малко да оставим боговете на мира. Камикадзе е японският принос към "техниките на смъртта" през Втората световна война, поредният зловещ продукт на една от двете големи европейски идеологии на ХХ век - фашизма; перспективна възможност западният идеологически и източният религиозен фанатизъм да си партнират. Общото между тях е, че оценяват човешкия живот като средство.
Разчетена според културния маркер "камикадзе", войната в Ирак може да се опише като война между две ценностни системи - на живота-средство и на живота-цел. Американците имат парадоксалната привилегия да олицетворяват втората система. Парадоксална, защото, за да защитиш живота като цел, накрая все пак го превръщаш в средство. Този парадокс може да бъде разказан и по друг начин - в Християнската култура силният много трудно може да бъде и добър, трябва да избираш. Тъкмо за това войната в Ирак се измести от сблъсък между две цивилизации към вътрешни противоречия в едната от тях - нашата.