Какво е да си ром

В България появата на книги като тази все още е рядкост и издателство "Кралица Маб" безспорно заслужава да бъде похвалено. Защото ако в други страни книжният пазар изобилства от издания, които проблематизират другостта, които говорят за "третото пространство" (Хоми Баба), които оформят линията на т.нар. културни и постколониални изследвания, в България това все още е рядкост. Но да се издават книги за ромите е изключение, при това не само у нас. Както е отбелязано в текст от "Циганите", "дори изследователите не се интересуват от циганите" и проучванията върху тях са скандално малко. В този смисъл "Кралица Маб" представя на български една наистина маргинална проблематика и изборът да се пусне подобна "интердисциплинарна антология" е много добър. Избор, заслуга за който има и програмата за подпомагане на книги с ромска проблематика, подкрепяна от "Отворено общество".
Казах вече, че книгата се полага в духа на модерните изследвания върху другостта и затова най-общо пита какво е това ромска идентичност и как се съотнася тя с "циганския начин на живот", разсъждава как се конструира въпросната идентичност, как ромите мислят себе си и ословесяват представите за себе си, как правят "снимките на самите себе си", ако си послужа със заглавието на един от много хубавите текстове в сборника.
Наред с това, разбира се, върви и групата текстове, които очертават клишетата, проблематизиращи стереотипи като: циганите са мързеливи, лукави, крадливи, груби и нецивилизовани, липсва им представата за морал...
Тези текстове изследват и външния вид на ромите, бита им, техните занаяти, религия, изкуство, националния им характер, произхода на циганската култура, романтическите клишета и образите, чрез които циганите фигурират в изкуството и пр., и пр. Нещо повече, отвъд по-общото говорене книгата събира и различни случаи, да кажем - немският случай с ромите, или финландският, или чешкият, унгарският, руският... С което не просто напластява повече ситуации, не само задълбава стереотипите, но и показва, че независимо от разнородните случаи, отвъд тях се простира едно-единствено желание - желанието да направиш другия като себе си и неспособността да го срещаш "без алергия". Защото винаги е по-лесно и по-удобно да искаш да асимилираш другия, а не да полагаш усилия и да създаваш условия за нормалното му интегриране...
В този смисъл книгата има много ясно послание. Тя казва, че да бъдеш ром е означавало и означава да виждаш света като враждебен, като място, където осигуряването на прехраната е опасна работа, където винаги рискуваш да те пребият или да те прокудят; да бъдеш ром означава другостта ти да не се приема и зачита, и да те обрича на изолация. И се опитва да култивира по-спокойно, рационално и дори загрижено мислене за ромите.
Неслучайно още във въведението съставителката Даян Тонг поставя някои от най-често задаваните въпроси - защо не се говори за масовото насилие спрямо циганите, разпалено в Източна Европа след рухването на комунизма, защо не се говори за геноцида спрямо тях, а те си остават забравените жертви на Холокоста и разказът за унищожаването им почти се е превърнал в забравена бележка под линия към историята на нацисткия геноцид; защо се позволява системно да се нарушават правата им и се стига до т. нар. институционален расизъм. Патосът на Тонг е насочен към необходимостта да се проследят устойчивите теми във всички текстове, а именно - историческото потискане на циганите, новите вълни на ксенофобия, устойчивостта на расистките стереотипи; да се окаже съпротива срещу трайно напластените образи и расистките пристрастия, които отричат човешката същност на циганите и пренебрегват както хетерогенността, така и сложността на ромската култура. И пледира това да се прави от позиции, които заемат ромската гледна точка и избягват - по израза на Ейдриън Рич - "безвъпросно приетата гледна точка на белите".







Думи
с/у думи


Циганите. Интердисциплинарна антология.
Съставител Даян Тонг.
Превод Еньо Стоянов.
Издателство Кралица Маб.
С., 2003.