|
Разкази с неочакван край Струва ли си да пишеш биография за себе си, при това дълга? Разбира се, не си струва. Трудността е в това, че ако аз не напиша биография, ще я напишат други и вероятно ще объркат нещата. Ще объркат нещата най-добросъвестно... Сергей Прокофиев, Автобиография, изд. Музика, 1977 г. Има само 365, в краен случай 366 дни за начало и край, разпределени в някакви си 12 месеца. След толкова столетия гъмжаща от събития и личности история, в календара бяло петно няма. На 1 март 1914 г. Джеймс Джойс започва "Одисей". На 2 март 1797 г. в Лондон издъхва Д. Х. Лоурънс, авторът на "Любовникът на лейди Чатърли". На 4 март 1852-та на 42 години умира Гогол. На 5 март 1922 г. се ражда Пазолини. Същият ден през 1953-та в СССР почиват Сталин и Прокофиев. И ако първият така и не си отива завинаги, вторият всяка година умира по още малко в неговата сянка заради опортюнизма на медиите. За щастие на слушателите си, на БНР и самия композитор, на 5 март 2003-та музикалното предаване "Контрапункт" щедро и незабравимо посвети на Прокофиев двата си кратки часа от 19.30 до 21.30. И срядата не отмина случайна. След като двете водещи най-добросъвестно не "объркаха нещата", се замислих колко лесно и безрадостно е да се произнасям лошо за лошото и колко трудно и вълнуващо е да напиша хубаво за нещо толкова неотносително хубаво - в най-горния регистър на харесването стои само изказването на благодарности. Благодарности ето защо. Маня Попова и Екатерина Дочева композират "Контрапункт" така, че всеки път да е различно, да е многоделно и разногласо дори в рамките на отделното излъчване, но да се разпознава от минутка слушане; да информира масирано, но да не отегчава; да е точно толкова словесно, че да не престане да бъде музикално; да се стреми към обективност, но да звучи лично; да е вдъхновено, но не предвзето, специализирано, но не херметично, достъпно, но не опростенческо, обяснително, но не поучително, илюстриращо, но не първосигнално, сюжетно, но не нагласено, интригуващо, но не подвеждащо, драматично, но не преувеличително, allegro, ma non troppo, сериозно, но с осезаема доза чувство за хумор. Прилича на пожелание, а е факт. На 5 март "Контрапункт" протече като разказ с неочакван край през биографични подробности, критични рецензии, спомени на съвременници, версии за трудностите във възприемането на музиката на Прокофиев, коментар на нови и стари записи и музикални изпълнения. От раждането на Сергей Сергеевич на 27 април 1891 г. до "Индейский галоп", композиран на 5 години, рециталите и живота в Америка, Бавария, Париж и СССР, "Любовта към трите портокала", "Дяволското внушение", "Огненият ангел", скерците за цигулка, срещата със съпругата Каролина, работата с гения Дягилев, болестите, шаха, шоколада, списанията, музицирането, разговорите със семейството, кореспонденцията и лягането след чаша мляко. Без ни най-малко да бързат и да се притесняват от техническите неуредици (още един критерий за култура и сръчност: справянето с неизбежните гафове - жанр, непознат на радетелите на средностатистическото радио), Маня Попова и Екатерина Дочева успяха да пожонглират с архива и да вмъкнат Боян Лечев, който свири Прокофиев през 1955 г., а през 1996 г. разказва за този си запис; изпълнение на самия Прокофиев и 40 секунди с неговия глас от 1946 г.; кантата за 20-годишнината от Октомврийската революция по текстове на класици на марксизма-ленинизма, под формата на загадка към слушателите; зашеметяващ колаж от гласовете на Славка Славова, Жерар Филип и Стинг в "Петя и вълкът" ("Пионерите не се боят от вълци!"... а Бил Клинтън скоро ще участва в ролята на Четеца в интерпретацията на същото произведение на Руския национален оркестър). Парадоксално, в двата часа някак, времево и идеологически, се вместиха и рубриките - ироничната "Минутка за сноба" с "Въведение в ръкопляскането" на Иля Хурник, носталгичната "Джаз тайм" с Леонид Утьосов и Александър Цвасман, "Премиера" със "Зъбчато колело с верига" на Михаил Големинов... Няма да забравя нещо, което видях в Стокхолм и за което се сещам тъкмо покрай "Контрапункт" - музеят на кораба "Ваза", направен нарочно по негова мярка и форма. В този музей имаше всичко, свързано с "Ваза" - макети, изобразяващи еднакво авантюристичните потъване и изваждане на кораба, епизоди из мореплаването от съответния век, възстановки на пристанището, анализ на водата към дъното, филмчета за прочути баталии в открито море, разяснения за състава на екипажите, сбирки от типичните принадлежности на моряците, всичко от всичките гледни точки, така че историята да набъбне и да приюти в центъра си великолепния гигантски корпус с десетките дървени фигури, с въжетата, мачтите и палубите. Впечатлението ми, когато си тръгнах, беше описуемо с три думи: любов, приключение, живот. Щом от положения труд остава да личи любовта, от старата история на преден план излезе приключението, а от миналото оцелее животът, значи мисията е изпълнена. Като в Прокофиевия "Контрапункт".
Нева Мичева
|
От въздуха подхванато |