Гастроли
Луксозен, бих казала, лъскав подарък ни направи сър Оливър Гилмур точно на първи март. Името на красивата мартеница, с която той ни закичи, е Жан-Ив Тибоде - "пианист от значение", както би казал снобът от една определена ложа в зала "България". Беше интересно да се чуе на живо този пианист; изявите му се следят стръвно от европейската критика, не слиза от списанията. А тук, в София, прочетох за и впоследствие видях резултатите от грижите на модиста Тиери Мюглер за външния вид на Тибоде... Досега бях старомодно щастлива, че авангардните идеи на големите имена в модата не се намесват в традиционния строг, по английски консервативен концертен фрак. Оказа се, че вече оставам само старомодна, не и щастлива - Тибоде бе докаран в някакво лъскаво сако с прилежащите му аксесоари. В подобни дрехи виждам попзвезди, когато решат, че трябва да са по-строго облечени. Но разбира се, това няма нищо общо с неговото изпълнение на първия клавирен концерт от Менделсон. Това бе изборът на солист и диригент - обсвирен многократно от Тибоде на сцена, записан за "Декка" - творба, която рядко може да се чуе у нас. Творба на съвсем, съвсем младия Менделсон - 22-годишен - и това се чува. Но в същото време в нея щедро бликат емоциите, макар и подредени правилно, по немски. Концертът не притежава мигновения чар на прочутия цигулков, но на пианисти от качеството и равнището на Тибоде с него се откриват интересни задачи по отношение на фактурното разнообразие, в метаморфозите на виртуозното дори и в по-латентните му прояви. Присъствахме на изпълнение, което бе изящно подредено, не само по отношение на блестящо инструменталното, но също много смислено и звуково привлекателно. Още - изпълнение с финес и култура, с усет и чувствителност към съвременното светоусещане на слушателя - все неща, които не могат да се чуят често. Така че имам повод да благодаря на диригента за това музикантско преживяване. Не със същата сила на въздействие то продължи и във втората част - с изпълнението на "Фантастичната симфония" . Най-популярната френска романтична приказка очевидно бе провокирала въображението на диригента да потърси интересни за себе си задачи и да преразпредели звуковите натрупвания - ефектът никак не беше лош и независимо от все още известната колебливост в преходните епизоди на формата и особено по отношение на темпоритъма, интерпретацията му държеше вниманието и на оркестъра, и на публиката.
Неговият колега от Италия Никола Луизоти (поредното, напълно непознато име - някак прави впечатление, че колкото повече ни се дават възможности да се информираме, толкова по-неизвестни люде ни занимават с творческите си вълнения) имаше доста по-големи проблеми в овладяването на гъвкавата темпова картина както в "Смърт и просветление" на Рихард Щраус, така и в доста по-строгата и някак задължителна с изискванията си по отношение на диригента Трета симфония на Брамс. От биографичните данни стана ясно, че той се изявява повече в операта; има впечатляващи факти в нея като гастроли в Миланската скала, Щутгартската опера и Генуа. Работа с Рикардо Мути и Лорин Маазел - пак в Скалата. Изглежда повече от творческото време на диригента отива в овладяване спецификата на музикално-сценичните творби, където музикалното време изисква един тип усещане и разпределение. За разлика от 30-40 минутната симфония или симфонична поема, която предполага сгъстяване на внушенията и по-динамична организация на формата. Тъкмо това липсваше на Луизоти, което особено драстично пролича в симфонията на Брамс с удивителен неусет за това, какво се случва с темпото (забавяне, тежест, провлачване) и оттам - с процесите във формата. Като се прибави и антиакустическият "баланс" между струнни и медни (където едните просто потъваха в другите), събраните динамични граници и известната звукова непълноценност - по отношение на интензитет, обем и красивост, въпреки явното съучастие на оркестъра (но това трябва да се съблюдава от стоящия пред него) - отново излизаш с известна умора от повторяемостта, от реалната делничност на нещата, които само голям ентусиаст, а такива имаше в публиката, би могъл да приеме за празник.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо