Кукувича война
Докато в кино "Люмиер" на 2 март вървеше блокбастерът на Никита Михалков "Сибирският бръснар", БНТ го "подпря" със скромната антивоенна приказка "Кукувица".
Действието се развива през септември 1944, в дните около излизането на Финландия от войната. Там, на студения Колски полуостров, край Бяло море финландският снайперист ("кукувица" по жаргон) Вейко (Вилле Хаапсало) се бори с участта си на прикован (от своите) Прометей, а руският офицер Иван или Майнати (Виктор Бичков) по чудо не загива, нарочен от "СМЕРШ" (служба "Смърт на шпионите"). Чудатата лапландка Анна-Кукувицата (Анни-Кристина Юусо) живее сама с елените си в дървена къщурка. Омотана като пашкул, величествено-спокойна като пейзажа, тя неуморно търчи до морето и обратно с ведро и тропанки, натъпкани с трева. Насред поредния курс съзира взривената руска кола, разпръснатите тела (машинално поставя изхвръкнал крак до собственика му), открива Иван и го връща към живота с коктейл от еленско мляко и кръв. После идва напетият Вейко. И жената е дамгосана от войната (мъжът й заминал на фронта преди четири години). И е жадна за мъжка плът. Естествени ласки. Всеки от тримата говори на своя си език - комедия от грешки. Агресивният руснак прострелва интелигентния финландец. Анна-мистичката и него връща към живота (единствено досадното нещо във филма е безкрайният епизод с лутането на душата му). Войната свършва. Мъжете поемат. Кукувичето гнездо вече не е празно - край Анна са две русокоси момченца: Вейко и Майнати. И в кратък епизод тя им разказва всичко.
Филмът е афиширан като филмовата сензация на 2002 в Русия. Старият петербургски зевзек Александър Рогожкин е неузнаваем - хем се връща към народопсихологичния комизъм в руско-финландското общуване, познат от "Особености на националния лов" (1995), хем е вълнуващ до пръсване. (Между другото, вдъхновението за този филм идва точно от любимите му актьори Виктор Бичков и Вилле Хаапсало.)
"Кукувица" е камерен филм, микс от военна пародия, комедия на нравите, психологическа драма. Мъжествено хуманен. Неистово красив. Безумието на войната и насилието са изведени емоционално-лаконично - през беглите акценти, сдържаното актьорско изпълнение и невъздържаната природа. Смях, секс, надежда. И се сещам за финала на "Пет вечери" на Михалков: "Само да няма война"... "Кукувица" е хубав филм, но е прекалено намислен (подобно на "Ничия земя"). За разлика обаче от босненския си събрат, получил "Оскар" миналата година, "Кукувица" изобщо не бе изпратен за тазгодишното състезание.

Геновева Димитрова

Бел. ред. Вж. статията Панорамата на съвременното руско кино.


От пръв
поглед

Кукувица, Русия, 2002, 100 минути, сценарист и режисьор - Александър Рогожкин, продуцент - Сергей Селянов, оператор - Андрей Жегалов, Художник - Владимир Светозаров, композитор - Дмитрий Павлов, в ролите: Виктор Бичков, Вилле Хаапсало, Анни-Кристина Юусо. Награда за режисура "Сребърен Георгий" и "Малък Георгий" от 24 ММКФ; 3 награди на критиката "Златен овен" 2002, 4 статуетки "Златен орел".