|
Кризата на интелектуалците
Макар че западноевропейските дебати за кризата на интелектуалците - или по-точно масираните критики срещу тяхната социална функция и роля - предхождат падането на Берлинската стена с поне десетина години и, наред с други неща, имат като свой фон културната революция на Маргарет Тачър, все пак несъмнено е, че рухването на Източния блок отваря нов етап в дебата - а и в кризата. И докато първите години от прехода бяха по-скоро под знака на отказа да се разбере и на взаимните обвинения, днес като че ли е налице тенденция към по-спокойно и аналитично обглеждане на специфичната посттоталитарна перспектива към проблема за интелектуалците и въобще за бъдещето на мисленето. Сборникът "Властта на интелектуалците в съвременна Германия", съставен и издаден на английски от Михаел Гайер, се вписва в тази тенденция. Той отразява края на ГДР и обединяването на Германия през призмата на публичния дебат относно ролята на интелектуалците и тяхната връзка - било на съпротива, било на колаборационизъм - с властта. Високата и масовата култура, връзките на писателите с Щази, приватизацията на медиите, възходът на "експертите", краят на източногерманския рок, носталгията по източногерманската поезия, театър и кино са сред темите, които сборникът обхваща и които очертават контурите на една ситуация, определена от съставителя - чрез думите на Хана Аренд - като "загуба на свят" и като "упадък на утопичните енергии". Амбицията на съставителя е да докаже, че "далече от това да бъдат низвергнатата част от германския интелектуален живот, източногерманските интелектуалци са симптоматичен израз на духовната ситуация на нашето време", когато "консуматорската идентичност подрива езика на политическата и моралната загриженост, която създава и осмисля публичната роля на интелектуалците." Наред с общите измерения на кризата - както отбелязва Гайер, "докато се вихреха споровете относно каква точно е била миналата и каква точно ще бъде бъдещата роля на интелектуалците, материалната основа на интелектуалния живот на двадесети век беше подкопана" - сборникът има за нас допълнителните чарове на едно обострено представяне на промените, каквото само обединяването на Германия можеше да достави. Докато на нас ни се налагаше да се сражаваме с трудно идентифицируеми и трудно локализируеми опоненти, драмата на сблъсъка и недоразуменията между "западни" и "източни" интелектуалци се случва в Германия в рамките на един език и - както се смяташе, но комай погрешно - една култура. Тази обострена конкретност на сблъсъка между изоставеното старо и настъпващото ново - и ето че веднъж, по изключение и с всички произтичащи оттук рискове можем да кажем, че мъглявостта и несигурността на българското "ново" има и своите душеспасителни аспекти на фона на безапелационността на "новото", което застигна бившата ГДР - ускорява процесите и тяхната артикулация по начин, който със сигурност би могъл да бъде от полза за осмислянето на собствената ни ситуация тук и сега. Иначе казано, сборникът "Властта на интелектуалците в съвременна Германия" има предимството да драматизира срещата на "източна" и "западна" Европа в рамките на един език и една страна. Отвъд тази драма Гайер препраща към още едно продуктивно засрещане. В един невключен в сборника свой текст той се позовава на иначе твърде различните фигури на Карл Манхайм и Хана Аренд и ги посочва като пример за онази допълнителна перспектива, която се печели от усилието да се мисли на чужд език и не само за своя, но и за чужда аудитория - в случая, американската. В сборника си, адресиран най-вече към американската академия, Гайер очевидно се стреми тъкмо към това допълнително измерение. На това усилие се дължи може би опитът за преоценка - без никаква заслепена милозливост - на многострадалните източноевропейски интелектуалци, която е в ход в подборката на Гайер и която въпреки Буш като че ли тръгва тъкмо от Америка днес. Миглена Николчина |
Хетерология Michael Geyer (ed.) The Power of Intellectuals in Contemporary Germany. Chicago: The University of Chicago Press, 2001. |