До Симеон Сакскобургготски,
министър-председател на България
Предложения
във връзка с проект за Закон за радиото и телевизията,
внесен от Милена Милотинова и група депутати - 2003 година
Уважаеми г-н Сакскобургготски,

Обсъжданият проект за Закон за радиото и телевизията не подлежи на допълващи предложения без коментар, защото така те биха легитимирали поне две фалшификации, произведени - съзнателно или неволно - от авторите му. Едната е, че са създали нов закон, а другата - че са се съобразили с вижданията на професионалната общност.
Законът не е нов - нито като философия, нито като проблемни полета. И докато запазването на философията (равнопоставеност на операторите, единна регулация, редакционна независимост и пр.) е подценен от вносителите, но достоен за поощрение факт, най-малкото защото тя вече е формирала медийната среда и е дала основа за хармонизация на българското с общностното право (известен е незавидният резултат от опитите на депутата Иван Павлов да преформулира тази философия), то заобикалянето на актуалните проблемни полета, произтичащи от развитието на електронните медии у нас и на медийната регулация в европейски план, е труден за преодоляване дефект на внесения текст - труден, защото изисква освен политическа воля, и целенасочена експертна работа, която от своя страна задължително минава през продуктивен диалог с представителите на сектора. Ще припомня без стремеж към изчерпателност, систематичност или дефинитивност някои от тези полета, които за законопроекта са "бели полета":
* гаранции за устойчивост на нормативната система в областта на медиите;
* легализиране на възможностите за коопериране и обединение на операторите при въвеждане на антимонополни изисквания и мерки за защита на плурализма в медийната среда;
* преоценка на механизмите за равнопоставеност, произтичаща от сближаването на обществени и търговски оператори - и като програмна функция, и като комерсиални подходи;
* ефективна защита на плурализма в програмите на обществените оператори;
* въвеждане на работещи законови механизми за независимо финансиране на обществените медии;
* разработване на действаща система за защита на интелектуалната собственост в сферата на електронните медии;
* изясняване на статута на независимите продуценти както като задължения, така и като права;
* либерализация на рекламата по място в програмния поток;
* предвиждане на конкретни разпоредби за спазването на принципите на закона във връзка с развитието на цифровите технологии;
* засилване на мерките за защита на малолетни и непълнолетни без ограничения върху правото на достъп до информация на възрастните.
Тези проблемни полета са видими не само от експертна, но и от чисто инструментална гледна точка: като участник в регулацията съм свидетел на нормативния дефицит, който се чувства в тях и води до казуси без справедливо решение, до медийни кризи, до деморализация на участниците в процеса... Законопроектът обаче или въобще не разпознава техния дневен ред, или, което е по-лошо, имитира загриженост. Може би най-типичен пример за последното е "решението" на проточилия се с години проблем за финансирането чрез абонатните такси на БНР и БНТ: просто думата "електромер" е заменена с думата "домакинство", като всички препятствия пред събираемостта са останали недокоснати.
Всъщност, вън от разместванията и фрагментарните дообогатявания на действащия закон, законопроектът предлага две нови фигури - гражданска квота и тъй нареченото обръщане на пирамидата на управление в БНТ и БНР. Те са продължение на философията на действащия закон и наистина бяха активно лансирани от професионалната общност като гаранции за по-голяма независимост на електронните медии в едно посткомунистическо общество. Въпросът е, че законопроектът ги въвежда "на думи", а не "на практика", и тъкмо в това се състои втората фалшификация.
Идеята за гражданска квота, с която се чувствам по-пряко свързан, тъй като си позволих до голяма степен да авторизирам предложението, е предварително блокирана, като нито е предвиден ценз (а това значи професионална компетентност и отговорност) на организациите, които могат да издигат кандидатури, нито механизъм, по който изборът (поне отчасти) да се състои на територията на гражданското общество. Така гражданската квота - в пълна противоположност на името и смисъла си - е превърната в квота на парламентарното мнозинство и дори още по-тясно - на мнозинството в Комисията по медии.
Цел на "обръщането на пирамидата", продиктувана от непрестанно провалящия се проект за преход от държавни към обществени медии, е реабилитирането на колегиалните органи на управление в БНТ и БНР, така че да не са заложници на едноличната воля на генералния директор и да създадат условия за разграничаването на програмни от административни решения. Законопроектът единствено разбърква до непрогледност структурата и правомощията в управлението на БНТ и БНР, без да предлага технология за постигането на тази цел. Засилването на авторитета на управителния съвет е за сметка на изпразването от съдържание на ролята на генералния директор, на превръщането му в мандатно незащитен и подвластен на външни влияния чиновник. Хибридът обществено-програмен съвет пък е лишен както от обществена представителност, така и от професионални средства, с които да реализира правомощията си по отношение на програмата, така че не може да изпълни нито едната, нито другата функция.
Ясно е, че ако българският парламент иска да гласува Закон за радиото и телевизията, който да урежда нововъзникналите отношения и противоречия в сектора, трябва да започне да го пише, като не е от особено значение дали ще използва внесения законопроект като чернова или не. От особено значение е да върне съдържанието на думите. Затова аз ще си позволя да дам предложения само по "реанимирането" на идеите за гражданска квота и за обръщането на пирамидата на управление в БНТ и БНР, с които професионалната общност свързва надеждите си за развитие на медийната регулация и които внесеният законопроект компрометира.
Предложенията ми далеч не са нови, но са съобразени с някои от горчивите поуки в диалога с медийната комисия дотук:
1. Националният съвет за електронни медии да се състои от три квоти - парламентарна, президентска и на гражданското общество, като всяка от тях е по трима души. В избора на гражданската квота да могат да се включат неправителствени организации, които са работили най-малко по три реализирани проекта в областта на медиите или имат поне тригодишна активна дейност в областта на медиите и културата.
Изборът да става на открит форум на представители на гражданските организации - по един представител на всяка организация, отговаряща на условията и декларирала в съответния срок желание за участие във формирането на гражданската квота.
Всеки представител да може да издигне най-много две кандидатури на основание на мотивирано решение на управителния орган на организацията, която представлява, и да може да гласува най-много за трима кандидати. Тримата кандидати, събрали най-много гласове, да влизат в състава на гражданската квота.
Изборът да се узаконява от една от двете държавни институции, участващи в конституирането на НСЕМ - Парламент или Президент, като институцията, която узаконява избора, се ангажира и с организирането на открития граждански форум. (Коя точно ще бъде тя, става второстепенно условие, защото няма да избира, а само ще гарантира законосъобразността на избора. Справедливостта изисква да се подчертае, че досега президентската институция е тази, която в много по-голяма степен защитава присъствието на гражданското общество в медийната сфера.)
2. Решенията за избор на УС на БНР и БНТ, за освобождаване на членовете им, както и на членове на НСЕМ, и за издаване и прекратяване на лицензи да се взимат от НСЕМ с квалифицирано мнозинство, като за валидно да се счита само онова решение, за което е гласувал поне по един представител от всяка квота; в тези случаи гласуването да е явно и заседанията на НСЕМ да са публични. (Квалифицираното мнозинство също е настойчиво предлаган от професионалната общност механизъм за гарантиране на независимостта на медийната регулация, който досега никога не е срещал необходимата за реализацията му политическа воля.)
3. Да се запази статутът на генералния директор на БНР и БНТ като председател на УС, който се избира от самия УС и утвърждава от НСЕМ. НСЕМ да избира членовете на УС на БНР и БНТ на базата на издигнати кандидатури от съответната медиа (с подписите на не по-малко от една пета от работещите в нея), от неправителствени организации, участвали във форума за избор на гражданската квота, и от членовете на НСЕМ. Кандидатурите да са оповестени най-малко две седмици преди датата на избора и да са обект на публично обсъждане, организирано от НСЕМ.
4. В БНР и БНТ да се създадат професионално компетентни и постоянно действащи Програмни съвети, предлагани от редакционните колегии, избирани от Управителния съвет и утвърждавани от НСЕМ. Всички решения в областта на програмирането да се взимат от Програмния съвет, като във финансовата си част се утвърждават от Управителния съвет.
5. Законопроектът да се освободи от три откровено рестриктивни тенденции, връщащи медийната регулация към времето на прекия партиен диктат:
* обезценяване на мандатността на регулаторния орган, следствие от предвидената възможност членовете му да бъдат предсрочно освобождавани от институциите, които са ги избрали; същото дори в по-голяма степен важи и за ръководствата на БНР и БНТ;
* обезценяване на ролята на съдебния контрол върху решенията на НСЕМ;
* обезценяване на мястото на експертната и академичната мисъл в медийната регулация, като нейните представители по условие са изключени от състава на НСЕМ.
Гаранция за неуспеха на този проект за закон, както и на предишния - на депутата Иван Павлов, е опитът да се скрие основната им цел - предсрочното прекратяване на мандатите на генералния директор на БНТ и на СЕМ, зад маскировъчно преминаване през реалните проблеми на електронни медии. Време е да се "обърне пирамидата" и на законотворчеството и да се направи експертно независима и компетентна ревизия на българската регулаторна рамка, което естествено ще доведе и до прекратяване на въпросните мандати, но вече не като цел, а като следствие от съдържателното развитие на законодателството. Така рискът мнозинството скоро отново да започне да нарича органите и видимите и невидими дилъри на медийна власт, които само е създало, "статукво" и да иска да го променя, ще намалее. Впрочем, за да намалее този риск, е необходимо и още нещо: откровен анализ на причините, довели до настоящото статукво (и в БНТ, и в лицензирането) и поемане на политическата отговорност за него.

С уважение:

Георги Лозанов,
доайен на институционализираната със закон
медийна регулация в България