Писмо до царя
Разказана набързо, историята на медийната регулация през последната година и половина звучи горе-долу така:
1. Парламентарната квота в току-що сформирания СЕМ по поръчка на новото политическо мнозинство освободи без законни основания Лили Попова и Управителния съвет на БНТ.
2. В същия ден и вероятно в изпълнение на същата поръчка без аргументи и дебат СЕМ назначи Кирил Гоцев за и.д. генерален директор на БНТ.
3. Почти веднага и.д. генералният директор в пряко нарушение на гордо приетата от мнозинството норма за плурализъм във всяко едно предаване пусна предаването "Актуално" в услуга единствено на гледната точка на управляващите.
4. По-късно петима от СЕМ избраха Кирил Гоцев за генерален директор на БНТ с пълен мандат, въпреки промененото отношение към него на същото мнозинство.
5. Кирил Гоцев върна на екран "Всяка неделя" в качеството й на външна продукция, която се впусна в икономически разправи и политически PR; и така обществената медиа влезе в ново драстично нарушение на закона.
6. Парламентарното мнозинство откровено свали политическото си доверие от СЕМ, като го лиши от едно от основните му правомощия - да лицензира, което пък доведе до експанзираща "криза на легитимността" в медийната среда.
Управляващите започнаха да търсят изход от ситуация, създала се с тяхното "специално участие", в прекратяване на мандатите на генералния директор на БНТ и СЕМ чрез поредни поправки на ЗРТ. Задачата, пред която те са изправени, всъщност е: как днес мога да санкционирам себе си от вчера. Единственото решение е: като санкционирам себе си от утре. Високата цена на това решение личи по тегавия дебат, който от месеци и на подскоци върви около новите проекти на Закон за радиото и телевизията - след като мина през Комисията по медии, сега стигна до най-високо място: до лидера на управляващите и министър-председател на Републиката.
Позволявам си, подобно на обръщението си до Медийната комисия, да запозная читателите на "Култура" и с обръщението си до царя (вж. Предложения...), като си давам сметка за тяхната умора от проблематиката. Но, струва ми се, че едно от големите достойнства на вестника е способността му да организира срещи на територията на умората. Вън от тях ние все по-често бихме се разминавали.

Георги Лозанов