|
Екзорцисти с/у кризата С големи рога, щръкнала коса, отвратително лице, кръгли пламтящи очи, дълъг крив гърбав нос, огромна уста, която вдъхва ужас и уплах, катранено черно тяло. Възможният външен вид на кризата в културата Съюзът на българските писатели написал декларация. За окаяното състояние на българската култура. Декларацията била публикувана във вестник "Български писател". Българска национална телевизия във времето на своя (променен) сутрешен блок "Денят започва" се впечатлява от бойката писателска реторика. Кани, естествено, "разбирач" на изпадналата в кома българска култура и - необходимо условие - спец по кризисните ситуация в нея. Оказва се, че този "разбирач" е не друг, а организаторът на другарските вечери(нки), излъчвани преди време директно по БНТ, Иван Гранитски. Той започва да обяснява: българската култура е в ъгъла, нищо не става в/от нея, мизерия е налегнала творците, те изнемогват и въобще много спешно трябва нещо да се направи, иначе загиваме, изчезваме като нация - първо на културната, а след това и на демографската и географската карти. Изля се от екрана реч - съща Ботева "Борба", сътворена обаче днес, сега, но с неговия, ботевския патос. Дошло е сиреч време разделно, решително и затова не ни остава друго, освен: "Ще викнем ние: "Култура или свинец!". Ала и този Иван като един друг Иван, само че ако вторият беше сляп за постиженията на българската култура преди 1989, то първият е сляп за тези след тази "сакрална" дата. Въпреки че, убеден съм, както в Испания се говори за "поколението на 97-ма", към което причисляват и преведения наскоро в издателството на Гранитски Унамуно, така и в България някога ще се говори за "поколението на 90-те", особено в областта на литературата, където той уж минава за специалист (и стихове пише тъй както умее). Не може да дърдориш за криза в културата, когато, обратно, преди свършека на българския ХХ век тя е определено във възход: достатъчно е само да споменем имената на Емилия Дворянова, Кристин Димитрова, Миглена Николчина, Ани Илков, Георги Господинов, Алек Попов, Милена Кирова, Инна Пелева, Албена Хранова, Силвия Чолева, Мария Станкова, Пламен Дойнов - ограничавам се с хора само от литературата; да не говорим за фундаменталните постижения на медиевистичната ни школа, за конференциите с участието на световноизвестни учени (последната, дело на Дома за науките за човека и обществото, бе с Райнхарт Козелек), за посещенията на Юлия Кръстева, Зигмунт Бауман и кой ли още не - да не ставам досаден с изброяванията, но всички те показват, че или Иван Гранитски тотално е изпуснал културните процеси в страната, или пък действа на принципа "право седи, криво съди". Всъщност всичките тия "мътни и кървави" тъмни приказки за криза в културата обслужват хора, които чрез тях се опитват да скрият обзелата ги творческа немощ и идейна пустота; също както екзорцистът има нужда от съществуването на зли духове, за да извършва своите мистични заклинания и да бъде необходим, така и всички оплаквач(к)и на българската култура имат неистова нужда от "кризата в културата", за да оправдаят своята собствена евристична криза, своята изпадналост (поради липса на свежи идеи, не заради друго) от процесите, развиващи се в духовната сфера. Но проблемът е не чак дотам в тяхната слепота - тя е нормална, защото ги пази от пропадането в много по-тежка екзистенциална криза, а в слепотата на българските медии и особено на БНТ за културния кипеж през 90-те (прочее, продължаващ и сега). Изглежда журналистите, работещи там, имат много бегли и смътни културни познания, заскрежени най-късно на кота'56 "Априлски пленум" (констатация на Владимир Трендафилов); нещо повече - такива глашатаи на "кризата", като Дончо Цончев и Стефан Цанев, трябва да са безкрайно благодарни на биологията, защото ако Иван Вазов или Йордан Йовков бяха още живи, дори те, макар медийни любимци, трудно биха се добирали до екрана, пък ако ще той да се казва и "Всяка неделя" (просто щяха да са по-малко познати на репортерите). Печално е, но е факт: един изключително плодотворен и иновационен период от развитието на българската култура протича абсолютно невидим за националната телевизия, предпочитаща да дава трибуна на отдавна овехтели и прашни културни екзорцисти, вместо да се обръща с лице към хората, благодарение на които българската култура днес не просто оцелява, но и бележи истински разцвет. На "Сан Стефано" 29 обаче, изглежда, им е по-лесно да гонят призраци, духове и кризи...
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |