|
Цветя от... - По онова време в Германия се говорело на немски с конете. - С един кон, защото само той можел да говори. - Точно така. Носел мустачки и се решел наляво. - Не, уважаема, бъркате го с Клаудия Шифър. Празнична тирада на театър Улицата в Дарик На Бабин ден, 21 януари 2003 година, "Дарик" празнува десетия си рожден ден с размяна на местата. Вместо водещи, в студиото се изредиха - на всеки кръгъл час по двама и повече различни - прочути актьори от медийната сцена (и прословути лицемери от медийното позорище). Акцията беше приятна, занимателна и непостижимо оригинална на фона на баналната поредица от коктейли, концерти и насилени тържества в ефир през последните месеци - беше поучително и беше радио. Примерно, чу се Слави Трифонов да анонсира Шакира като "една мацка, за която може да се каже, че си врътка задника, както Дачков е галош". За който не е разбрал, се чу "Йовано, Йованке" (ако не се сещате: наци-сантименталната интрепретация на хубава стара песен, в чието видео всички от Трифоновия екип се мотат из кадър със зъбоболен вид и каска на глава). Правистите Огнян Герджиков и Камелия Касабова симпатично и безобидно обсъдиха академичната страна на правото. "Наздравицата" на "Травиата" на Верди обявявиха като "Наздравицата" от "Дон Жуан" на Моцарт, но това имаше точно толкова значение, колкото и всички останали конфузи и наздравици в правото от последните години. Министърът на младежта и спорта Васил Иванов коментира младежта и спорта или поне онова, което е останало от тях. Принцовете Ангел и Иван, прессекретарката Пепа и завеждащите кабинета на цар Киро говориха за царства, бизнес, включително говориха на цигански. Соломон Паси и Радосвет Радев обсъдиха своите деца, своите кариери и не пропуснаха да поведат онзи неизбежен разговор за "успелите" хора, който у зрелите мъже замества състезанието по уриниране надалеч у незрелите юноши. Антония Първанова, Александър Чирков и Кирил Гоцев разнищиха мъжете в политиката и други теми, от които нямаха много представа. Теди Москов и Мая Новоселска правиха музикални импровизации от "Сулико" до "К сожалению, день рождения..." и неприлично се отличаваха, защото безобразничеха нарочно, професионално и съдържателно. Милена Милотинова, Илиана Йотова, Маргарита Пешева и пр. престижни читатели на чужди текстове четоха новини. Прочетоха се панигирици от независими писачи и поздравителни адреси от зависими политици в стил "а сега: цветя от президента на република България" и "нашата маса поздравява вашата". Идеята беше свежа, суровината - попрестояла, та резултатът излезе кич и малко нещо като произведение на художник-руинист, но такъв развой на събитията отдавна за никого не е изненада в което и да било по-крупно начинание наоколо. Пък и "Дарик" е автор на част от известностите, които на 21 януари гастролираха в ефира му, така че донякъде си заслужи нелогичностите и дребните неестетичности (натрапчиво липсваха Вежди Рашидов, Кеворк Кеворкян и Нешка Робева, защо така?). Това, което на мен лично ми оправя вкуса, остава фактът, че за десет години в България все пак успя да се роди и самоотгледа едно голямо радио, което е наясно с целите и възможностите си и максимално залага и на двете. "Дарик" си има всичко - национална мрежа, подробни и своевременни информационни бюлетини, специализирани предавания за актуалности от политиката, икономиката и културата, жив сайт в Интернет, сателитно разпръскване над три континента, кореспонденти в чужбина и история, в която преди няколко години цял площад скандира името му като символ на промяна и надежда. "Дарик" си има всичко, защото така е възнамерявало да бъде, така че честит рожден ден и комплименти за експериментаторския дух и съзнателните усилия против инерцията.
Нева Мичева
|
От въздуха подхванато |