|
Пламен Джуров с Младежкия оркестър на Класик ФМ радио За Френско-германския концерт по случай 40-годишнината от подписването на Елисейския договор между Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер в зала "България" бяха събрани лица от правителството, дипломати, министерски служители и нормални меломани, заинтригувани от предстоящата среща на Младежкия оркестър на Класик ФМ радио и диригента Пламен Джуров. Доколкото си спомням, Джуров е първият диригент в кратката концертна практика на състава. Идеята тъкмо той да бъде поканен намирам за повече от добра: най-напред Джуров ръководи близо 16 години "Софийски солисти" и доказа (а това се отнася най-вече за последните 13 от тях), че притежава и професионализма, и енергията да изработи и реализира правилна стратегия за функционирането на подобна формация в днешната действителност (талантът се споменава в по-ранни етапи на развитие); да актуализира, да модернизира звуковата естетика на ансамбъла - а това са знания и опит, до които един млад състав може да бъде само щастлив да се докосне. Дори и само за краткия репетиционен период, предхождащ един концерт. А и общуването помежду им, допускам, е било напълно естествено и като продължение на процеса на обучение в Музикалната академия, където именно от Джуров те са получили първите си познания за оркестровата практика. Към благоприятните условия за добрия концерт поставям естествено и работата на цигуларя Людмил Ненчев като музикален директор и концертмайстор на оркестъра - също от "школата на "Софийски солисти". Френско-немски барок в първата част - изящно оркестрираната "Малка антична сюита" на Жорж Мюфа (орк. Иван Бакалов). Допускам, че не случайно негова музика откри концерта, доколкото този композитор, твърде малко познат у нас, се движи свободно във френско-немското пространство, което не му пречи да се възхищава от Корели в своите концерти "Armonico Tributo"; отървани от отговорността на саморегулирането, музикантите сякаш насочиха вниманието си към качеството на звука, към баланса с един добър контрол върху динамиката във фразирането - при това с една внушена от диригента естественост и лекота, която освобождава и седящия в залата. Повелите на стила и импулсите на движението определиха изпълнението на Петия Бранденбургски концерт на Й.С.Бах, в който солистичното трио - Людмил Ненчев (цигулка), Кремена Ачева (флейта) и Марио Ангелов (чембало), бе на равнището на своите инструментални възможности - много силна и великолепно организирана каденца на Марио Ангелов в първата част, но не и на възможностите си за ансамблово мислене - някак отделно звучаха в трио-пространството известните наши музиканти. Пак Людмил Ненчев, този път с младата Зефира Вълова, солира и в Двойния цигулков концерт от Бах, в който имаше и моменти на реално звуково покритие в мисленето им за гласа на бароковата цигулка. Допускам още търсения в тази насока при следващи техни съвместни изяви. Елегантност и красота в нюансирането изтръгна от оркестъра Пламен Джуров в музиката на Рамо ("Галантни индии"). Людмил Ненчев, за трети път солист в концерта, изненада с една версия на "Севдана", която би могла да се приеме, ако на моменти не бе толкова маниерното "изговаряне" на простичката и песенна, преди всичко, мелодия на пиесата. И в края на концерта може би не случайно чухме великолепния концерт за орган, струнни и тимпани на Франсис Пуленк с Велин Илиев и Румяна Михайлова - великолепно овладяна от Джуров композиция, чийто чар бе безпогрешно усетен от талантливите млади хора, които следваха диригента с добра концентрация и удоволствие от "ставането". А и тази музика на Пуленк ни дава идеята за благородното следване на традициите, от една страна, и за логиката и разума в "неочакваните, смели" стъпки, от друга - идея, вероятно заложена и в някои политически споразумения, невинаги разбирани от съвременниците си - какъвто е бил случаят с Елисейския договор преди 40 години.
Екатерина Дочева
|
Крешендо декрешендо |