|
Гащи Навремето така наречен материал се появи във вестник "Стършел". В него се разправяше за абсолютно всичко, но не и за въпросната част от бельото - едва към края авторът обясняваше, че поради нерентабилността на темата, е сложил заглавие за хващане на окото. Тогава това минаваше за забавно, ако не и смешно, пък и се гавреше с капиталистическата реклама, която нямаше почва у нас (тип "чифт гърди продава всичко", както казва Оливиеро Тоскани, прочутият фотограф на "Бенетон"). Е, хубаво: след поне петнайсет години бурно културно, некултурно, икономическо, политическо, демографско и прочие брожение - какво ново? Гащи. За хващане на окото и ухото. От известно време насам рок-радио "Тангра" празнува десетата си годишнина с билбордове. Поне три различни вида, може би и повече, но издържани в един стил. Този, пред който минавам най-често, носи надпис "Гледай напред" и съдържа тъжното изображение на млада жена по черно бельо, заснета от темето до коленете. "Тъжно", защото разликата между буквалната му анатомичност и художествената фотография е като тази между градинския зеленчук и френската висша кухня. Бях виждала опити за оригиналност от страна на честващите собственото си съществoвание радиа - торта с чушка или групичка хора, взряни в слънчево затъмнение - но този ме изуми. Има логика едно радио със затихващи функции да посегне към билбордовете. Налага се да говори с емблеми, щом собственото му лого не задава стандарт; да се представи през предмет или личност. Елементарно! И елементарното въображение подсказва отговори, чийто въпрос е: "Защо да имам общо с това радио?". Директен например: група стари рокери с кожени якета и остатъци от дълги коси. Глобализационен/лайф стайл: мощен Харли Дейвидсън и търкалящи се камъни. Зашеметяващ: китара с три грифа. Локално-патриотичен: куче от крайния квартал. Вълнуващ: усмивката на Кольо Гилъна в близък план. Практичен: логото на радиото плюс програма на предаванията. Алегоричен: дим над водата. Закачлив: десет малки хендриксчета, по едно за всяка година. Артистичен: женски гръб а ла Ман Рей, но с контур на бас, вместо цигулка. Хард: гробище за стари автомобили. Авангарден: инсталация от микрофони и жици. Конюнктурен: Д2 на сцена и фенки, фенки. И така нататък. Но гащите са отвъд всяка фантазия - на кой въпрос са отговор? Вниманието без съмнение бива привлечено. Надписът - прочетен. Но са пропуснати мегахерците, на които се слуша "Тангра".
Нева Мичева
|
От въздуха подхванато |