|
Серджу и Джаки - каква щастлива среща! Компактдискът на "Телдек" ни връща към два момента от концертната кариера на великата английска виолончелистка Жаклин Дю Пре, която се разболя от множествена склероза и престана да свири на 27-годишна възраст, а почина на 42 години. В концерта от Сен-Санс се чува, че тя вече не е добре. Сменила е виолончелото, оставила е любимия си "Давидов" и е приела инструмент, с който би могла да "свири по-лесно". Това е началото на края. Записът е фиксирал всъщност последния планиран концерт от нейната инструментална кариера. След това е имало няколко спорадични появи, зависещи от състоянието й. Но това издание ни показва и един от най-красивите моменти в кариерата й. Това е първият (а може би и единствен) съвместен концерт на един известен диригент с младата, но вече прочута солистка. Диригентът, Серджу Челибидаке, известен с изтощителната си любов към репетициите, моли и настоява солистката Жаклин Дю Пре да пристигне по-рано в Стокхолм. Тя е на 22 години, в прекрасна форма, щастлива (току-що се е омъжила за Даниел Баренбойм в Йерусалим) и еуфорична от преживяното след победата на Израел в шестдневната война през юни, 1967. Не знае, че тъкмо тези две-три години ще бъдат кулминацията на живота й. Никой не го знае. Тогава съдбата пожелава тези двама велики музиканти да се срещнат с Дворжак-концерт. Записан е върховен момент на съмузициране и съобщуване. Вдъхновението е взаимно, във всеки такт от записа се чува доколко Челибидаке диша с Дю Пре, как фантастично мултиплицира изразността на виолончелото с тембрите в оркестъра; как се възпламенява от нейната неистова отдаденост в интерпретацията на този сюжет, на тази история. Интерпретация, в която няма как да не се чуят носталгията и онази болезненост, която сякаш маркира с предчувствия не само това изпълнение на Дю Пре. Записът изобилства от "неоправдани" ритерданди, рубати, ачелеранди и всичко онова, което, ако не го правеше гениален музикант, би изглеждало като най-евтин "челизъм". От друга страна Челибидаке, чува се, е срещнал партньора, с когото може да изтръгва звуци от тишината, за да ги оставя след време да бъдат погълнати отново от нея. Толкова многозначителни "дребни" жестове в музикалното движение, които определят уникалността на този запис. Неотдавна бе тиражирана една киноистория под заглавие "Хилари и Джаки", в която ракурсът към темата Жаклин Дю Пре ми се стори повече от тривиален. Независимо от големите артисти. Подобни сюжети се разказват лесно и обикновено по подобен начин от посредствени люде. Но този е по-трудно да се разкаже; Дворжак-срещата между Серджу Челибидаке и Жаклин Дю Пре, нетленна, тайнствена, сливаща два духа, две души - срещи, които могат да преживеят само гениалните.
Екатерина Дочева
|
Вградени ноти Жаклин Дю Пре - Сен-Санс, Концерт - 1 в ла минор Баренбойм, 1971, Филаделфия Дворжак, Концерт в си минор Челибидаке, 1967, Стокхолм Teldec, 2OOO |