| Лицемерия | |
|
Юджийн Лутър Видал (Гор Видал) е на 77 години, живее в Италия, пише по американски и е прочут - освен като есеист, драматург и публицист - като заклет критик на милитаристичната външна политика на САЩ. На 27 октомври 2002 г. в "Обзървър" излезе уличаващата статия "Вътрешен враг" - в нея Видал призовава Буш и компания да бъдат разследвани във връзка с 11 септември 2001, за да стане ясно дали, както сочат някои трудно оспорими факти, преднамерено са позволили терористичните атаки да се случат, за да си осигурят лесен достъп до Афганистан. "Осама беше избран от естетическа гледна точка за плашещо лого на дълго планирано нашествие и завладяване на Афганистан... администрацията е дълбоко уверена, че американците са толкова простодушни, че няма да възприемат някакъв по-сложен сценарий. Така че остава изпитаната версия за изумелия убиец-единак (този път със зомбита-помощници), който върши злини за забавление и ни мрази, щото ние сме богати, пък той не е..." Във връзка с това публикуваме едно по-подробно изявление на Гор Видал по същия повод от началото на обвинителната му кампания срещу сегашните управници на Съединените щати, срещу "нефтената хунта".
Н. М.
- Нека да почнем с новата ви книга "Перманентна война за перманентен мир: как ни намразиха толкова". Една от основните теми в нея е зловредността на онова, което наричате "американска империя". Какво в Америка буди неприязън и мислите ли, че нас ни ненавиждат повече, отколкото други империи в миналото? - Нямам представа дали сме уникални с това, че предизвикваме огромна част от омразата по света с начина, по който се ширим из него. Наясно съм обаче, че цялата тази история с Афганистан произтича не от Осама и религиозните му възгледи, въпреки че те не са без известна тежест, а от американската решимост да се пристъпи към пълното заграбване на нефта и природния газ в Централна Азия. Нещо, което вече почна с Буш-баща - той гарантира петрола от Персийския залив - Кувейт, Ирак, Иран, Емиратите и т. н. Но петролът от Каспийско море, Узбекистан и другите "стан-и", бивши съветски републики, е много повече. Съвсем неслучайно отдавна описваме кръгове около тази част от света, нали затова бяхме и във Виетнам. Сега потеглихме натам с въпроса "Къде е Осама?", защото обичаме винаги да персонифицираме всичко. Примерно с някакъв страшен мъж, който трябва да бъде хванат, за да се сложи край на търговията с наркотици. Помните ли Нориега? Е, хванахме го, но търговията с наркотици не секна. Така и с Осама - ако го хванем, ще си отмъстим за ужасното нещо, което извърши, ако въобще той го е извършил. Има сериозни съмнения по въпроса - Бин Ладен със сигурност е замесен и финансово е подкрепил събитията от 11 септември, но отговорен за тях спокойно може да е някой друг. Това, за което се озъртаме, е повод. Намеренията ни за влизане в Афганистан датират от октомври 2001 година. От доста време отчаяно се опитваме да построим петролопровод през Афганистан, Пакистан, към Карачи и Индийския океан. А талибаните от един момент нататък се оказаха прекалено своенравни и луди партньори, макар че партньорството ни не беше от вчера. И ето че се вдигнахме и отидохме на място, за да стабилизираме обстановката и Юнокал да си построи петролопровода. Цялата работа е за единия петрол. Поне веднъж да се бяхме заели директно с нещо практично, без да се опитваме да изкореним злото - задача, твърде смела дори за Буш. - Даже да приемем, че Бушовата администрация ламти за петрола в региона, не ви ли се струва, че американската военна намеса в Афганистан все пак беше уместна и необходима след нападението на 11 септември? Да не искате да кажете, че в случая петролът е по-голяма грижа от тероризма? - Самоизобличихме се, когато Томи Франкс, командващият нашите сили там, пристигна в Афганистан и на несекващите въпроси къде е Осама бин Ладен, отговори с нещо от сорта на: "Няма да е лошо и него да намерим, само че не сме били път дотук за това". После истината неусетно отиде на заден план и някак я забравихме, защото други неща заеха мястото й. Иначе казано, все не ставаше дума за реалната мотивация. Както и да е, за целите на PR-а ние открай време се нуждаем от съсредоточаване на злото в една-единствена личност, като примера с Нориега. Или с Тимъти Маквей. Той бе част от много по-обемен проблем, но ФБР отказа да го разследва, а Конгресът не пожела да го види. А по принцип в такива случаи се налага съдебно дирене.1 Човек би рекъл, че и след страшния удар в Ню Йорк незабавно ще почне съдебно дирене - разследване на това защо харчим по 30 милиарда долара годишно за разузнаване, но в крайна сметка нищичко не знаем за заговор, готвен, според последните преценки, не по-малко от четири години и разрушил с нашите самолети нашите сгради и хора. Логично е да има разследване. Обаче няма. Вместо това Буш отиде при Дейшъл и му каза: "не, сега не можем да си го позволим". Не знам какви доводи е привел, защото доводи нямаше. Всяка нормална държава би разследвала защо на нашите бойци им отне час и половина да се вдигнат във въздуха със своите самолети. При обикновено отвличане реакцията се бави около пет минути - в която и да било част на Щатите. Но този път им трябваха 90 минути да излетят. Нещо куца. - Да не би да твърдите, че е възможно в Америка да се е знаело предварително за атаките на 11 септември? - Разбира се, че се е знаело. Много ме умилява тази наша любима поза на некомпетентни глупаци, която прикрива възможността всъщност да сме недобронамерени хитреци. Вероятно некомпетентността се котира по-лесно сред народа. Но не мисля, че данъкоплатци, които плащат толкова, колкото плащаме ние, могат да са страхотно щастливи от пълното неведение на ФБР и ЦРУ по въпроса. Всяка здрава държава (като САЩ отпреди 50 години) веднага би се разровила из фактите, за да установи къде са допуснати грешки. Публична тайна е, че навремето и Рузвелт е бил доста наясно от по-рано за нападението над Пърл Харбър. Във Вашингтон са знаели, че наближава удар - генерал Уолтър Шорт и адмирал Хъзбанд Кимъл, двамата командващи в Хаваите, не са били предупредени, но мнозина други са имали информация. Същото е и този път. - Значи предполагате, че администрацията на Буш предварително е знаела за атаката от 11 септември и е решила да я използва като претекст за влизането си в Афганистан? - Вие го казахте. Не аз. Мисля, че е вероятно. Но бих предпочел Конгресът да разкрие това вместо мен - нали за това им плащаме. - Добре, но в новата си история ФБР и ЦРУ имат много съмнителни моменти и печални гафове - толкова ли невероятно ви изглежда тяхната некомпетентност да е обяснение за това, че не са засекли заговора. - Харесва ми вашият оптимизъм. - Да се допуска, че в терористична акция от такъв мащаб нашите управници са готови да пожертват стотици, че и хиляди американци, за да си осигурят причина за война, която все някак ще си намерят и иначе, не насилва ли Окамовите принципи на умереността? - О, аз съм почитател на Окамовото острие2 и го използвам ежедневно - нещата, които очевидно са еди-какви си, вероятно очевидно са еди-какви си. Но не е очевидно, че ЦРУ и ФБР не са знаели. Има един момък на име Дейвид Шипърс, преподавател по право в столицата, който се занимаваше с импичмънта на Клинтън. Трима агенти от ФБР са отишли при него с твърдението, че са разполагали с имената, времето и мястото на случване на 11 септември, но не са могли да пробият с тях през началството си преди тази дата. Вие сигурно бихте го отдали на некомпетентността на началството. По принцип, аз - също. Обаче тук има прекалено много странични подробности, още наточени Окамови остриета наоколо. Отишли са при Шипърс и са казали, че не са могли да измъкнат сведенията. Поискали са да заведат дело срещу шефовете на ФБР. Наскоро прочетох в пресата, че освен тях, Шипърс се е наел да представя и други неколцина от Бюрото. Те също са имали нещо на разположение, но не са могли да прескочат началството и да предупредят. Май доста се отдалечихме от блажената всеобясняваща некомпетентност. Защо от правителството ще се мотаят сега и ще играят толкова опасно - защото, ако се разкрие, че някой преднамерено е оставил нещото да се случи, край с тях, ситуацията е наистина рискована. Генералната политическа линия е да се държат хората в неведение за всичко. Огромно количество документация въобще не е класифицирана, както добре знаете, та гадните неприятели на САЩ да не разкрият тайните ни. По този начин и американците няма да разберат какви ги върши собственото им правителство. Какви ги върши ли? Нас ни управлява хунта от петролни пентагоновци. Двамата Бушовци, Чейни, Ръмсфелд и пр. са пар екселанс от нефтения бизнес. Те са на върха, а това е последният им голям удар, от който лично ще се облагодетелстват и от който - мисля, че дотам им стига патриотизмът, че да си вярват - може да се облагодетелстват и Щатите: те организират източването на гигантския петролен запас от Централна Азия по съответните тръбопроводи. Не можем да ползваме Иран, защото прекалихме с демонизирането му. А щеше да ни е по-лесно. Турция е нестабилна. Но отрязъкът Пакистан-Афганистан е о'кей, пък талибаните нещо пощуряха и вече не може много да се разчита на тях. Ето това според мен е същината. То обяснява всичко. Предполагам дори, че правителството можеше да представи на американския народ направо реалната версия за положението. Искате ли евтино гориво? Другите страни продават скъп бензин за колите си, а ние имаме най-евтиния. Ще поевтинее още повече, щом веднъж завладеем и онези нефтени кладенци. Какво правим в действителност? Обкръжихме целия регион на мюсюлманските републики от бившия Съветски съюз. Разположихме се в бази. Имаме бази и в Узбекистан. С одобрението на Путин, който ни смята за балансьори спрямо неприятните за Москва местни мюсюлмански движения. Това е тотално нова постановка на отношенията, но никой не си дава зор да я анализира. - Значи за вас това е част от стратегия... - Едромащабен геополитически заговор. Империята в този момент разперва крилата си над нови територии от Земята. - Ако военната кампания действително е етап от геополитическа стратегия, целяща да завземе контрола над петрола и да стабилизира една разклатена от талибаните нация, изглежда някак безсмислено за САЩ да стои безучастно и да гледа как страната се олюлява на ръба на анархията. Не е ли по-логично да правим възможно най-бързи ходове, за да укрепим Афганистан? - Ние с вас и понятие си нямаме за това дали САЩ правят бързи ходове или не, нито пък имаме понятие какво ще бъде следвоенното правителство на Афганистан. Обаче разполагаме с някои интересни предвестници на затишието: дълго време Юнокал (калифорнийският Юниън Ойл) преговаряше с предишните афганистански правителства по повод построяването на петролопровод. Накрая, преди около три или четири години, се предаде и просто замрази всичко. След това, непосредствено след 11 септември, строежът получи картбланш. Как да не е сигурно, че съвсем скоро там ще се захване някакъв "нешън билдинг" - полагане на основите на нация. Ако не друго, поне ще се полагат нефтопроводни тръби. Така де, това е знак, че нещо се стабилизира в наша полза. И носи печалба. Иначе не мога да си представя един Буш - "Буш" като общ термин - да строи нация. Той даже не е кой знае колко способен да съсипва нации от височина 10 000 метра. Оттам се уцелват произволни сгради вместо конкретни цели. - В книгата си казвате, че медиите са пропуснали да отбележат, че афганистанците не са ни врагове. Сравнението беше със Сицилия - кампанията срещу Ал Кайда прилича на опит да разбием мафията, като бомбардираме Палермо. - Начинът, по който трябваше да се процедира в случая, е съвършено прозрачен. Първо трябваше да се отнесем до Кофи Анан от ООН, бидейки той една уважавана по света и доста ефикасно работеща личност. После не биваше да обявяваме война. Война няма, защото война се обявява само на държава. Но ние, така или иначе, в крайна сметка водим война срещу Афганистан, при положение, че бяхме нападнати от една банда, подобна на мафията. Може и да е религиозно вдъхновена банда, но си остава просто банда, шайка от убийци и срещу нея трябваше да ползваме полицията. ЦРУ някога е било дяволски добро в тези работи. Бяхме в състояние да преобърнем цели страни и правителства, от Гватемала до Африка. Много, ама много ни биваше в такива неща. Та трябваше да пробваме и да открием корените на събитието и да ги прекъснем с полицията. Нормалното решение щеше да бъде да предприемем полицейско разследване, не бомбен обстрел на Афганистан. Нито един от терористите не беше афганистанец. Повечето идваха от Саудитска Арабия. И смущаващото в случая е, че Саудитска Арабия е в центъра на заговора, Осама е в кюпа заедно с цялата кралска фамилия и собственото си семейство. Така че идеята за него като за някакъв ренегат, който се крие сред възвишенията и си играе на Лорънс Арабски в Тора Бора, е идиотщина. Съзаклятието е другаде. Но не смеем да го потърсим, защото нефтените хора, които сега ни управляват, са първи приятели със саудитското кралско семейство. Не сме се приближили и на йота към сърцевината на проблема. - Американците може и да недолюбват висшите кръгове на властта в момента, но вместо като техен основен изразител, сякаш възприемат Джордж У. Буш като обикновен човек без особен късмет, който поне умее да държи връзка с народа. - Вие сте отявлен човекомразец. - Но много журналисти, които са се срещали с него, включително негови политически опоненти, разказват, че той наистина притежава някакво момчешко очарование и способност да контактува с хората. Основният негов проблем, както изглежда, не е някакво елитарно или макиавелистко поведение във връзка с нефтения сговор, а това, че той всъщност въобще няма достъп до управлението на страната. - Няма. Чейни дърпа конците на това място от някаква неизвестна нам пещера далеч оттук. Работата е там, че корпоративна Америка властва, а тези хора са вид украса. - Що се отнася до Маквей и Уеко3, вие подчертавате, че касапницата в Уеко е в основата на мотивацията му и изразявате оправдано възмущение по повод проявената там жестокост. Обаче по този начин заставате на страната на много от най-злостните десняци. - Получавам куп писма по повод Маквей и Уеко и голяма част от тях не са десняшки бръщолевения. Не всички са побъркани. Маквей ми каза, че е стигнал до своите крайни действия, защото в Уеко е видял да насочват танкове срещу обикновени американски граждани. Той обявява това за причина за постъпката си, но няма къде да го чуете. Не става въпрос да одобрим направеното от него, а да го разберем. - Защо според вас левицата е тази, която сякаш възприема Уеко повече като аномалия, отколкото десницата? - Защото те са онези, които подкрепиха Обществена сигурност! Сещате ли се, когато Обществена сигурност се появи като предложение, много хора отдясно казаха: "Вместо име, ще имате само номер." (Смее се.) Сега наистина номерът ни в Обществена сигурност се ползва от всяка правителствена агенция, за да бъдем следени, нали нямаме единен граждански номер. Каква ирония на съдбата - ужасните десняци се оказаха прави! - Общата ви идеологическа насоченост очевидно клони към Джеферсън. Отнасяте се крайно предпазливо към съмнителни обвързвания и вярвате, че канализирането на американската мощ не е подчинено на възвишени цели и често свършва зле. Има ли според вас случаи, в които американското вмешателство да е полезно - Руанда например? Американската военна намеса в кошмарната ситуация там би ли могла да бъде оправдана? - Не, разбира се. Да си гледаш собствената работа е добродетел, особено ако собствената ти работа е бизнесът - и в него много ни биваше навремето. Да си бяхме държали в ред нашия дом и да си бяхме влагали парите във "вътрешни подобрения", както ги наричаше Хенри Клей. Не сме правили вътрешни подобрения в САЩ през последните 50 години и мястото взе да се руши. Вие давате ли си сметка, че в обикновените средни училища вече не се учи география? Веднъж, за една представителна извадка, бяха събрали средни американци - показаха им световния глобус с пълен набор от континенти, острови и океани, но без означения на страните, и ги помолиха да посочат Щатите. Осемдесет процента не се справиха. Повечето от тях проявиха чувство за хумор и си харесаха Панама - симпатично малко парче между две огромни топки - една отгоре, една отдолу. Та - при положение, че никога не сте научили хората на география и история, но сте в глобалния имперски бизнес, трябва да се готвите за катастрофа. Народът не знае кое къде е. Не ще да излиза от страната си - ние никога не сме искали да ходим да се бием в чуждоземни войни. Чуждоземните войни по начало винаги са ни били уреждани - ей сега ще си издам популистката душа - от Източните банки или от управляващата класа, завладяна от идеята за приключения. Имам предвид по-конкретно Хенри Кебът Лодж, Брукс Адамс, Теодор Рузвелт, Капитан Махон - четиримата конници, превърнали ни в международна империя с Испанско-Американската война, която ни отведе във Филипините и Азия. Става въпрос за малка групичка от хора, въвлякла американците в Първата световна война. Във Втората направо ни подмамиха. Сама по себе си, идеята да победим Хитлер беше читава. Да влезем в бойните действия на английска страна. Обаче Рузвелт се сблъска с факта, че 80 процента от хората тогава, по времето на Пърл Харбър, са срещу войната. От една страна сме миролюбиви и си имаме предостатъчно земи. От друга пък нашите банкери и интернационалисти все си търсят международни авантюри. Дали бива да присъстваме и в Руанда ли? Хубаво, но с хуманитарна помощ. И, естествено, ако можем да сме полезни за удържането на мира. Аз обаче все си мисля, че Обединените нации са за това. - Да, но за нещастие ООН се оказа неефикасна. Ту не й достига добро желание, ту мускули. - Ами, няма да е лошо да си платим дълговете в такъв случай. Реторичната фраза, че САЩ е единствената велика сила, способна да подобри света, започна да звучи като абсурдна шега. Ние сме граждани на една от най-нездраво управляваните страни на Земята, като се започне с липсата на система в общото образование и се стигне до националното здравеопазване. Толкова далеч сме зад останалите страни от Първия свят, а американците даже не знаят. Следя американската преса от 60-70 години. Никога не ми се е случвало да прочета нещо положително за друго общество. Е да, разправяха ни, че Швеция има чудесно здравеопазване, образование, дневни детски градини за нуждите на работещите майки - но те там всички били алкохолици и рано или късно се самоубивали. Вие искате ли да имате добро здравеопазване, но да се самоубиете? Не, не искате. Против Божия закон е. - Разбирам, че според вас прекалено често не си гледаме дори собствените, домашни дела, но все пак не мислите ли, че помощта, оказана другиму, е белег за национална зрялост, един вид надживяване на националния егоизъм? - Описвате несъществуващ свят. Бих ви препоръчал мемоарите на Смедли Бътлър, генерал-майор от морските пехотинци в началото на XX век. Това, което той на практика казва, е: "Аз бях разсилният на Чейс Манхатън Банк, на услугите на Стандард ойл. Ал Капоне действаше само в четири градски района. А аз - на четири континента." И влиза в детайли. Как бил в Шанхай, за да наложи интересите на банката. Как ходил във Венецуела, за да укрепи петролните позиции на Стандард ойл. Бил е оръдие на нашата велика капиталистическа система, за която всеки ден ни втълпяват, че е на световно равнище и за завист. В края на кариерата си същият генерал се възмущава от начина, по който с него и морските пехотинци се е злоупотребявало, за да могат споменатите корпорации да се напечелят. Имам доста материал за него, правих документален филм. Имам чудесни кадри с американските морски пехотинци на Великата китайска стена. Американците не биха повярвали, че някога са били там - да, ама са били, преди Никсън. - В "Последната империя" изразявате безпокойство, че Америка се оформя като "държава на националната сигурност" и отдавате началото на процеса на Трумановия почин да се концентрират огромни защитни средства за борба с комунистическата заплаха. Въпреки някои недвусмислени наши крайности от времето на Студената война, не смятате ли все пак, че злините, извършени от Съветската империя, ясно сочат, че нашата е била далеч по-доброкачествена? - Да, и много по-агресивна. Сталин воюваше единствено около собствените си граници, с граничещите държави. Защото, в крайна сметка, руснаците пазят спомена за постоянни нашествия в пределите си. (Ние никога не сме преживявали чуждо нашествие. Е, британците някога.) Мъчеше го параноята и по-специално - параноята за недобросъвестността на САЩ. В Ялта Сталин се беше съгласил да приеме серия условия против собствените си интереси, защото вярваше на Рузвелт. Но дойде Труман, кацна в Потсдам, получи от Ню Мексико телеграма, че атомната бомба действа, и престана да се нуждае от Сталин за големия военен финал срещу Япония. Така че започна да нарушава всички споразумения, а Сталин от параноя мина в истерия. После, когато обединихме френската, британската и американската част от Германия и оставихме на Сталин най-непривлекателната, Прусия, ние сложихме началото на нова държава с нова парична единица, много по-добра от която и да било от падналите се на Русия в подялбата. Сега приказваме, че Сталин е разделил Германия. Не той, ние бяхме. И абсолютно си пренаписахме историята. За да се покажем различни от това, което представляваме. Студената война тежи на съвестта на Труман, защото на него му хрумна, че няма нужда от Сталин, той не го харесваше. Стори му се безсмислено дори да се вълнуваме какво се случва в онази част от света. Със затварянето на Берлин и нашата реакция Студената война наистина набра сила. Отговорността е наша, но това няма да го чуете в училищата, пък и никой няма да го публикува в печата. И да го пуснат, няма да се прочете. - Не мислите ли, че Сталин щеше да се отдаде на безогледен експанзионизъм в Източна Европа и без особена провокация от друга страна? - Не. Щеше да си вземе само каквото му беше нужно. Полша винаги е била територия, периодично заграбвана от руснаците. А Чехословакия не е като да я искаха много, но се задържаха там, щом работите тръгнаха в тази насока. Че къде повече ще ходи? Преди време разговарях с един дебел мъжага на име генерал Върнън Уолтърс, помните ли го? Наскоро почина. Забележителен геополитик. Веднъж - намирахме се в американското посолство в Рим - го слушах да се вайка как те побеждават, навсякъде удържат победа. По цял свят са се ширнали комунистите, светът става комунистическо място, а ние нищо не предприемаме. Погледни картата, моля ти се, каза той, и ще видиш какво става. Руснаците са навсякъде, комунизмът е плъзнал повсеместно, а ние даваме заден ход. Да де, казах аз, но от Втората световна насам нещата хич не ни вървят зле. Да, обаче, каза той, вземете например Румъния. Румъния - и се приготви да дръпне реч. Прекъснах го - хайде стига сега. Сталин получи Румъния и, Бога ми, всяка нощ се събуждам облян в студена пот при мисълта за горкичките румънци в неговата мъртва хватка. Но ние получихме Германия. Да, каза той, това е различно. Но какво ще кажете за неговия опит да превземе Гърция? Нищо не е опитвал, отвърнах. Остави гръцките комунисти да измрат. Въобще нямаше намерение да се намесва. Да, ама в Азия, подхвана той. Да, да, Азия, казах, та нали получихме Южна Корея, за Бога. Взехме Япония, генерале. Довърших го. Оставих го да си мърмори невнятно под мустак. - Справедливо ли е да сравняваме хегемонията на СССР над страните от Варшавския договор с контрола на Щатите над техните съюзници от НАТО? - Да, само че ние имахме по-лека ръка. Целият смисъл на НАТО беше да държи под контрол Западна Европа. Не сме били там, за да спасяваме французите от напора на руснаците. Руснаците наникъде не напираха. Там бяхме, за да сме сигурни, че в Западна Европа няма да се появят комунистически правителства. ЦРУ бе основано, за да държи под наблюдение общественото мнение. Първата му мащабна акция беше в Италия - аз бях там точно по това време - на априлските избори през 1948 година, когато комунистите за малко да спечелят. ЦРУ изхарчи куп пари. Купи вестници, списания, политици и цели партии, само и само да удържи Палмиро Толиати извън управлението. И го удържа, въпреки че в дългосрочен план това си беше грешка, защото италианските комунисти бяха по-вдясно дори от сенатора Тафт, тогавашната популярна републиканска фигура. - Но по улиците на Париж така и никога не минаха танкове, пратени от САЩ. "По-лека ръка" е въпрос на степенуване на количеството, но не мислите ли, че имаше и качествени различия? - Въпрос на степенуване на количеството е. Не бива да забравяте колко бедна беше Русия и с колко примитивна система разполагаше. Когато се наложи да се изтегля от Централна Европа, не й стигнаха танковете и камионите, та ползваха конни впрягове за изнасяне на артилерията. Бяха изгубили близо 20 милиона души във войната. Дължаха им репарации на стойност 20 милиарда долара, но така и не си ги получиха, защото им бяхме отнели Германия, която трябваше да плаща. Така че се обкръжиха със страни, от които искаха да избягнат каквито и да било неприятни изненади - не желаеха чужди армии да прекосяват Полша, Чехословакия и пр. Не бих посмял да твърдя, че Съюзът е бил любезна, благоразположена империя. Не беше. СССР се проявяваше крайно недодялано и грубо в нещата, които вършеше. Но това се дължеше до голяма степен на терора, на изпитанията, на които ги беше изложил терорът, на Хитлер. Нас никой не беше ни тероризирал. Имахме си работа със стари съюзници. Бяхме се сражавали на страната на французите и британците и друг път и се връщахме към вече познати ни дела. Ще ни се планът Маршал да е бил плод на меките ни сърца. Но не е - смисълът му беше да подготви нашите пазари. Защото по времето на Пърл Харбър депресията още не беше свършила и едва когато вече се бяхме въоръжили до зъби, постигнахме пълна работна заетост. Нашият кошмар беше да не изпаднем отново в Депресия и търсехме пазари. Европа бе най-богатото място на Земята, потенциално най-богатото, при условие, че се възстановеше. И го възстановихме. Нещо похвално - най-малкото заради собствената ни съобразителност. - В последния ви труд се забелязва и един по-общ апокалиптичен тон - имам предвид онова, което виждате като колапс на американската култура... - Не съм говорил по такива въпроси. - Да, но правите жлъчни коментари за упадъка на литературата, за литературното "затъмнение", предизвикано от телевизията... - Не литературата, четенето запада. Винаги съм смятал, че имаме повече добри писатели от добри читатели. - Смятате ли, че има шанс американците да си върнат републиканския дух, който според вас им е отнет през последните близо 50 години? Забелязвате ли някакво раздвижване срещу корпоративната държава на националната сигурност, срещу която самият вие сте поел на кръстоносен поход? - Щом сте чели новата ми книга, не може да сте пропуснали частта за Вико.4 - Значи да очакваме настъпването на теокрация, нещо, което очевидно също не ви радва. - Да, дръжте се, точно това очаквам да се случи. - Което у нас би означавало идването на власт на Пат Робъртсън или Джон Ашкрофт? - Именно. Мисля, че най-голямата заплаха може да се очаква от страна на протестантите. Но има и много други откачалки наоколо, както и съвсем новоизмислени религии. Струва ми се, че целият свят ще трябва да осъзнае факта, че вече се намираме в своего рода религиозен фундаментализъм, все едно дали радикален ислямизъм в Близкия Изток или християнски фундаментализъм в нашето полукълбо. Но вероятно преди всичко останало, ще трябва да си дадем сметка и за друго - религията не е хубаво нещо. Като цяло американците са лицемери в това отношение и толкова по-добре - лицемерието е проява на възпитание в случай на неизбежно взимане-даване с чужди претенции. Обаче аз се боя, че ще ни се наложи да си признаем, че най-голямата беда, която е можела да връхлети Запада, се оказа монотеизмът - юдейството, християнството и ислямът. - Наричате ги "религии на Небесното божество", нали? - Небесното божество - да, рожбата на Книгата, на една недобра книга. Чиито рожби са безчет кръвопролития и ужаси. Представяте ли си - когато бях млад, си въобразявах, че вървим към края на тази история. Църквите бяха пусти, почти никой не се завърташе из тях. И ето че изневиделица - кой би допуснал? - от нищото изплува най-златният от всички златни телци, телевизията. Евангелистите в миг разпознаха своя потенциален амвон и го превзеха. И поради неправилно тълкуване на Първата поправка, бяха освободени от данъци. Сега единственият начин да ги натъпчем обратно в кутията, от която изскочиха, е да подложим на данъчно бреме всички религии. Някога законодателите не са искали да събират пари от малките бели църквички по затънтените улички, защото тогава религията е била плюс. Не са си представяли, че Католическата църква може да поддържа специални архиви за протестантите или евреите, и много други работи не са си представяли. И, видите ли, освободили я от данъци. Ето защо всеки по-стар град в Щатите се разпада на парчета - няма пари за възстановяване. Намираме се в страшна бъркотия, все заради монотеизмите. Това е вкратце. Така че трябва да предприемем някакви действия, първото и най-практично от които е да ги обложим с данъци. Така поне ще увеличим средствата за градовете и за хазната и пак ще можем да спасим Руанда някой ден, защото сме свестни хора. Salon.com, 24 април 2002 г., със съкращения
Гари Кеймия
Превела от английски Нева Мичева |
Разговор с Гор Видал 1 Тимъти Маквей е младежът, чийто взрив в Оклахома отне живота на над 150 човека през 1995 година. Гор Видал, заинтригуван от случая и въоръжен с различна от официалната теория за неговата мотивация, поддържа контакт с Маквей до последния му ден. През 2001-ва по изрична молба на осъдения присъства на екзекуцията. 2 Окам, Окъм, Оукъм - Уилиям, английски монах-францисканец, забележителен философ от XIV в., формулирал принцип на пестеливост в съжденията, познат като "бръсначът (острието) на Окам": "безполезно е с много да се прави осъществимото с малко", "същностите не бива да се умножават повече от необходимото" и пр. 3 Става въпрос за гр. Уеко, щата Тексас, където на 19 април 1993 г. се разигра трагедията със сектата Клонка Давидова. "Месията" Дейвид Кореш и неговите деветдесетина последователи се затвориха в ранчото си, когато ФБР се опита да изкара оттам Кореш и да го арестува за нелегално притежаване на оръжие. След двумесечна обсада, по време на която и двете страни дадоха жертви в спорадичните престрелки, накрая ранчото изгоря до основи с хората вътре. Това, което в началото се представяше като ритуално самоубийство на Клонка Давидова, по-късно, въз основа на свидетелства и филмирани доказателства, започна да се разглежда като дело на самото ФБР, използвало запалителен газ и дори танкове при обсадата. 4 В "Перманентна война за перманентен мир" Видал цитира италианския мислител от XVIII в. Джамбатиста Вико: в неговата философия човешките общества преминават през различни органични фази или жизнени цикли: хаосът води към теокрация, която на свой ред се превръща в аристокрация, после в демокрация и отново в хаос, теокрация и т. н. |