Общ устройствен план
на София и Столична община -
Съгласуваното градоустройство
През последните години екип от близо 300 специалисти, организирани от ОП "Софпроект - ОГП" с директор инж. П. Терзиев и главен координатор н.с. Л. Михайлович, участва в разработването на Общия Устройствен План (ОУП) на София и Столична община. След съответно съгласуване с всички заинтересовани обществени организации и държавни ведомства, на 19 септември т.г. предварителната фаза на този план бе приета на съвместно заседание на Националния и общинския експертни съвети по устройство на територията, а на 16 октомври бе одобрена и от Общинския съвет на София. Бяха проведени и многобройни обсъждания със специалисти и граждани. Всички техни бележки и препоръки, направени добронамерено и компетентно, ще бъдат отразени. Трябва да добавим, че по-голямата част от бележките на гражданите, а за съжаление и на някои "специалисти" се отнасят до подробното планиране и не отчитат стратегическия характер на ОУП.
Основните материали на предварителния проект обхващат 52 чертежа, много пояснителни схеми и 1200 страници обяснителни текстове. Тяхното съкратено представяне във вестник "Култура" неизбежно изисква обобщаване, опростяване и пропуски.
ОУП-ПП съдържа: основни предвиждания за социално-икономическото развитие и устройство на територията на София и Столична община; развитие и устройство на функционалните системи (обитаване, труд, центрова система и третичен сектор, отдих и зелена система, транспорт и комуникации, инженерно-техническа инфраструктура, културно-историческо наследство, усвояване и използване на подземните пространства), околоградски район и зона на активно влияние, екология и баланс на територията.
Основните параметри за социално-икономическото развитие на София показват слабо нарастване на населението на компактния град от 1 096 000 през 2001 г. на 1 150 000 през 2020 г. По-бързо ще нараства населението в околоградския район - от 77 000 на 150 000 за същия период.
Данните за социалното развитие показват намаляване на заетите във вторичния сектор и увеличаване на ангажираните в третичния сектор.
Основата идея на концепцията за устройство на територията на София и Столична община през ХХI век е
- постигане на баланс в развитието на комплексно урбанизираната територия на гр. София и нейния крайградски район, съхраняване и устройствено развитие на връзките на града с околната природна среда чрез:
- ограничаване на компактното нарастване на територията на гр. София;
- формиране на линеарно-точкови урбанизирани структури по петте "оси на развитие" (булевардите "Европа", "Цариградско шосе", "Ботевградско шосе", "Цар Борис III" и ул. "Рожен") с акцент върху доминиращата ос: северозапад - югоизток, преминаваща през цялата територия на Столична община и достигаща до "буферните" ядра на зоната на активно влияние;
- съхраняване на териториите северно от компактния град като негов резерв през ХХI век
Основните устройствени предвиждания на плана са:
* Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му граници.
* Ограничаване на застрояването в "южната зона на развитие" по Околовръстния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината;
* Развитие на диагонала северозапад-югоизток, по който се разполагат главно нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта;
* Изграждане на "северната зона на развитие" по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги в селищата, разположени северно от компактния град и по благоприятните южни скатове на Стара планина;
* Съхраняване на територията, разположена между компактния град и "северната зона на развитие" за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк "Искър".
За функционална система Обитаване
Устройствените мерки, които планът предлага, са:
* Възстановяване - в централната зона на града, на загубените под пазарния натиск функции на обитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности.
* Оптимизиране - на градоустройствените показатели на твърде нехомогенната жилищна среда в компактния град.
* Активизиране - на комуникационните и обслужващи дейности за селищата от околоградския район с оглед повишаване на тяхната привлекателност.
* Преструктуриране - на жилищните комплекси в планов и пространствен аспект, за да станат адекватни на съвременните условия.
* Дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на съществуващите селища: на югоизток - Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле, Елин Пелин; на северозапад - Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костинброд.
За функционална система Труд, устройствените мерки, които планът предлага, са:
* Компактен град: Изграждане на три уедрени индустриални района - северен, югоизточен и западен, съставени от по няколко подрайона.
* Околоградски район: Изграждане на четири основни производствени групи: северна, включваща територии, разположени в "северната зона на развитие"; южна, включваща високо-технологични и научно-производствени комплекси; северозападна, включваща транспортно-складови и производствено обслужващи комплекси; североизточна, включваща главно МК "Кремиковци".
За функционална система Транспорт и комуникации, устройствените мерки, които планът предлага, са:
Провеждане на трансевропейските коридори -,- 4, 8 и 10 северно от компактния град; Изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена структура на града; приоритетно развитие на масовия градски транспорт; използване на ж.п. транспорт за обслужване на града и на околоградския район; изграждане на комплексна общоградска система за паркиране;
развитие на система от велоалеи.
Разработката на инженерно-техническата инфраструктура включва: водоснабдяване, канализация, открити водни течения, електроснабдяване, топлоснабдяване, телефонизация и газоснабдяване, на които тук нямаме възможност да се спрем. Можем само да подчертаем, че те осигуряват в максимално възможната степен устройствените предвиждания на плана.
За функционалната система Социално обслужване, устройствените мерки, които планът предлага, са:
За осъществяване на преминаването от моноцентричната към полицентрична планова структура се проектира изграждане на система от главен и вторични градски центрове в три основни нива и специализирани центрове и среди.
* Първо ниво: Главен градски център - запазва своето разположение, като се предвижда неговото обновяване в посока на деконцентрация и освобождаване от неприсъщи дейности; на активизиране на процесите на саниране и реконструкция; на усвояване на подземните пространства; на съхранение и експониране на уникалното културно историческо наследство; на предимствена ориентация към западното направление за развитие.
* Второ ниво: Вторични градски центрове - съдържат пет центъра - Запад, Изток, Север, Североизток и Югозапад, разположени на пресечните точки на основните радиални и концентрични комуникационни направления.
* Трето ниво: Комплексни градски центрове - разполагат се около изявени комуникационни, търговски, културни или спортни ядра.
* Специализираните центрове и среди: съдържат и развиват приоритетни направления в развитието на града на науката и образованието, търговията, здравеопазването и балнеологията, културата, спорта, отдиха и атракциите. За функционалната система "Отдих и зелена система"
* Предвижда се създаване на среди за отдих - "Тематични паркове", чрез които се постига: изявяване на оградните планини и на природния потенциал на Столичния регион; реконструкция и доизграждане на съществуващите зелени площи в града и околоградския район; реконструкция и развитие на съществуващите среди и обекти на спорта, отдиха и атракциите; съхранение и адаптация на културно-историческото наследство; ефективно използване на минералните води и хидротермални ресурси; изявяване на водните ресурси и облагородяване на прилежащите терени на река Искър, подвитошките реки и изкуствените водоеми.
Предлагат се 7 тематични парка, разположени в административно-териториалните граници на Столичната община: "Зелената памет на София" и "Спортен парк Студентски". "Природен парк Витоша", "Климатичен и балнеоложки парк "Жива вода", "Атракционен парк "Полето", "Исторически парк "Софийска света гора" и "Воден парк "Искър".
За системата Културно-историческо наследство мерките, които се предлагат, са:
* система от охранителни режими и планове за опазване;
* интегриране на наследството в мрежата на европейските културни маршрути;
* единна териториална информационна система;
* система от публични надземни и подземни културно-исторически пространства;
* етнографско селище-музей;
* мултимедиен център "София и европейските култури";
* предложение за номиниране на историческия център на София за "Световно наследство".
Главна цел в използването на подземните пространства на София е оптимално устройство на селищната територия в хоризонтално и вертикално отношение, гарантиращо балансирано, качествено и устойчиво развитие при максимална интеграция на подземните системи, територии и дейности и отчитане на природните и антропогенни фактори.
При съвремените условия на бързо развитие на историческия процес, гъвкавостта на плана е от особена важност, за да може да реагира на колебанията на пазара. Това изисква осигуряването на резерви в три основни направления - териториално, функционално и структурно.
Териториалните резерви са съсредоточени главно северно от съществуващия град, по направлението на диагонала северозапад-югоизток и в съществуващите селища на околоградския район.
Функционалните резерви са отразени във всички специализирани разработки, а структурните са залегнали в принципните схеми за териториално и функционално развитие на града, които имат по няколко алтернативи.
Основните средства на ОУП, чрез които той може да служи като инструмент за управление на развитието на града, са предложените
- функционално зониране и
- режими за устройство на територията.
Те придават регулативния характер на настоящия план, съответстващ на съвременните пазарни условия, за разлика от предишните ОУП, които бяха директивни. В този смисъл планът само очертава своеобразни "правила на игра" между общината и инвеститорите, като показва не какво трябва да се строи, а по-скоро какво не трябва. В този смисъл съвършено безсмислени са критиките към плана, че той не фиксира финансовите ресурси за неговото реализиране.
На базата на конкретното приложение на технико-икономическите показатели и на устройствените параметри в проектните решения за развитието на функционалните системи се обосновават съответните потребности от поземлени (териториални) ресурси. Техните абсолютни и относителни показатели, отнесени към общия им размер (цялата територия на Столична община и на столичния град), формират т.нар. баланс на територията.
Базисен параметър при определяне баланса на територията, произтичащ от ОУП, е обоснованата с целите на плана, с устройствената концепция и с предлаганите устройствени решения обща площ на Столична община и на гр. София (в неговите строителни граници). За Столична община лимитиращ фактор са административните граници, които е трудно да бъдат предвидени в какъв вид ще бъдат през 2020 г. В този смисъл, независимо от обоснованите идеи в проучванията по ОУП за разширяване на териториалния обхват на Столична община (в по-широки административни граници) разчетите в баланса на територията се правят в обхвата на сега съществуващото
административно-териториално деление. Територията на Столична община в нейните административно-териториални граници за периода 2002 - 2020 г. е 134 140 ha.
По отношение на територията, включена в строителните граници на гр. София с Предварителния проект на ОУП, се предвижда определено нарастване на размера й. При размер на територията на компактния столичен град (в неговите строителни граници) през 2002 г. - 19 081 ha с Предварителния проект на ОУП се предвижда той да се увеличи на 21 518 ha.
Представа за измененията във функционалното предназначение на територията на Столична община и на гр. София в сравнителен план дават обобщените показатели на съставения баланс на територията:
* Урбанизираните територии в Столична община нарастват по Предварителния проект с 5,2% спрямо Опорния план. За гр. София тези територии увеличават размера си с 11,2% за сметка на разширяване на строителните граници на компактния град. Урбанизираните територии по Предварителния проект са с 3,9% повече от сега съществуващите в околоградския район.
* Предварителният проект предвижда определено нарастване и на относителния дял на териториите за транспорт и инфраструктура в сравнение с Опорния план. За Столична община то е с 1,4%, за гр. София - с 2,1%, а за околоградския район - с 1,1%.
* Горските територии и защитените природни обекти също нарастват с предлаганите решения в Предварителния проект на ОУП. За Столична община относителният дял на това нарастване е 3,1%, за гр. София - 0,7% и за околоградската територия - 4,4%.
* Останалите видове територии на баланса (по обобщени видове) - земеделски, водни течения и водни площи, терени за добив на полезни изкопаеми - намаляват своя абсолютен и относителен дял. Част от тях се трансформират в територии с ново предназначение - урбанизирани, за транспорт и инфраструктура и др.
С предлаганите устройствени решения в Предварителния проект се предвиждат определени промени в размера на териториите за обитаване, обществено обслужване, труд и др., формиращи обобщеното понятие урбанизирани територии.
* Относителният дял на жилищните територии в гр. София нараства от 37,5% (по Опорния план) на 42,9% (по Предварителния проект).
* Териториите за обществено и делово обслужване увеличават дела си от 6,1% на 10,4%;
* Териториите, предвидени за производствено-складови зони в гр. София намаляват своя относителен дял от 12,7% (Опорен план) на 7,6% (Предварителен проект). Причината се дължи на обоснованите проектни решения за изнасяне на редица производства и дейности от вторичния сектор от чертите на компактния град в околоградската зона.
Общият устройствен план на София и Столична община с хоризонт 2020 г. е безспорно едно от най-интересните явления в съвременното българско градоустройство. Той е първият ОУП, разработен след влизане в сила на новия ЗУТ (Закон за устройство на територията) и в този смисъл е проверка за неговото прилагане в практиката.
Трябва да подчертаем, че ОУП (не генерален план) при съвременните пазарни условия има точно определена проблематика, а възможностите на устройственото планиране са строго ограничени. Опитите да се включат в ОУП на София всички проблеми на нашето общество от "класовото неравенство до морала" и "от "бизнеса до културата" само пречат за неговото правилно разбиране и оценяване.

София, декември 2002 г.

Професор Иван Никифоров,
д-р на архитектурните науки



Статията на професор Никифоров е отклик на поканата на "Култура" за различни мнения по позициите на арх. Павел Попов (брой 45, 6 декември 2002), засягащи подготвяния Общ градоустройствен (устройствен) план на София. Обемността на материала води със себе си усложняване или инструментализиране на езика, достъпен само за специалисти. В този език простите последствия от експертните решенията за ежедневието на обикновения човек не могат да бъдат проследени. Ето защо той с готовност прехвърля решението в ръцете на специалистите.
Редакцията очаква и други мнения по Устройствения (градоустройствен) план на София.
К