|
Тъга по Мария Никога ли не сме поглеждали отгоре, докато спим? Сигурно ни е харесвало. А понякога не се връщаме. Тя се връщаше няколко пъти. Веднъж като огнена птица, веднъж като любима жена и накрая не издържа. Превърна се в звезда и земята осиротя, И се лиши от нежност, от смях, от приятелски ръце и песен. Тази есен морето не е на себе си. Небето ридае и през сълзи търси следите ти по пясъка, Мария. Ветровете вилнеят, конете препускат като луди, дърветата се впиват още по-силно в земята от мъка и листата шепнат името ти, Мария. Аз те сънувам, къде си, мила? Къде си? Сигурно някъде, някога отново ще изпеем "Закъснели срещи", ти - с бялата си булчинска рокля, аз - с белия костюм, взет назаем. Никога ли не сме поглеждали отгоре, докато спим? Сигурно ни е харесвало. А понякога не се връщаме.
Мишо Белчев
Мария Нейкова (1945 -2002) си отиде преди четиридесетина дни, в разгара на лятото. Остави след себе си повече от сто песни. Те бяха в истинския смисъл на думата нейни - беше им автор и изпълнител, вграждаше в тях странността на Родопите и чара на собствената си личност. Сред най-популярните са "Закъснели срещи" (в дует с Михаил Белчев - първа награда на "Златният Орфей" през 1969 г.), "Мария", "Гледай мен", "Добър вечер, лека нощ"... Но дори само "Козият рог" е достатъчно основание, за да я помним. Поклон!
К
|