Матриците на опита

Имитация - Образ

Картони 1, 33 х 98 см - изпълнени до границите си с графитни следи от материални обекти. Равностойно и еднообразно разпределени, следите могат да продължат и извън тях - както в обекта, който отразяват.
Тези изображения не са композирани, а по-скоро са разстлани, разпрострени. "Отпечатъците" на Милко Павлов са от готови или от създадени с експлоатиране на случайността повърхности (безразборно разпръсната слама, конци). Знанието за автентичност, а не режисираност на повърхността, придава друго качество на въздействието. Работите от XXL (1998 г.) бяха режисирани повърхности и мислени в кадър композиции.
Вариант (или имитация) на all-over - Джаксън Полък от 1940-те? Спомням си американска изложба в София в края на 1970-те години - видеофилм на монитор представя Джаксън Полък, надвесен над простряно на пода платно, което покрива с широки жестове и без да докосва повърхността, с бои направо от тубите. Въздействащо.
Опитвам се да си представя Милко Павлов над хоризонтално положения картон, жестовете - натиск, триене - с които, в плътно съприкосновение с графита, картона, повърхността на обекта, "взима отпечатък". Бих искала да го видя - може би на видео.
Друга асоциация аll over - картонено руло, продължително покривано с черен туш от Надя Ляхова (1992 г.), което бях забравила и наскоро видях при гледане-разговор за следи и хартия в СГХГ. То извиква във въображението ми (по матриците на моя опит) "Водните лилии" на Моне в овала на Оранжерията в Париж. Как ли би въздействала още една разпъната хоризонтала - с преливащите сребристо-сиво-черни тушови следи на Надя Ляхова - сред опасващите хармоничното бяло пространство воднисто-цветни видения. Бих искала да гледам и как Надя втрива туша в картоните, като ги насища - с четки, допир с ръце, триене, тампони...
Процедурата е важна. Милко Павлов я разкрива, разказва и този разказ е част от въздействието. Разказът би могъл да се представи и визуално (както в случая с Полък).
Художникът споменава Макс Ернст по повод на фротажа, така както в началото на 1990-те споменаваше Антони Тапиес във връзка с пясъка. Позоваване и претълкуване на процедури.
В листовете на "Естествена история" от Ернст (1925 г.) с техниката на фротажа природни материали - дървесни повърхности, слама, листа, дръжки от череши, мухи, влакна - са композирани чрез повторения, препратки и римувания на форми. През тактилните свойства на повърхности и фактури се търси ефектът на т.нар. оптическо несъзнавано (по Валтер Бениамин).
Имитацията на процедурата при Милко Павлов е открито позоваване. Посоката на проблематизирането й е оставена на зрителя.
Струва ми се, че за Милко Павлов при избора на фротажа е важно тактилното изследване на предмета. Обектът преминава през докосването, за да се превърне в зрим. В процедурата на превръщане сякаш липсва оптически посредник - око, отражение (огледало, лещи), камера, клише. Полученият образ не е претърпял обръщания - ляво/дясно, горе/долу. От обекта е снет отпечатък, и то плосък - липсва и обръщането конвексно/конкавно (като при сапунените маскина Надя Ляхова, например). По предпоставеност образът трябва да е максимално близък до обекта-повърхност, до/от-лепена от него имитация.
Имитация на част от повърхността - близък поглед - детайл. Но в мащаб 1:1. Погледът ми се подчинява на процедурата на създаването - приближавам се, за да видя, да разгледам, да усетя тактилните стойности. В моите представи/знание може да се възстанови някаква обектна цялост и пространство. За всеки зрител тя ще бъде различна. Предпоставената множественост на асоциациите създава среда на толерантност, в която са възможни различни тълкувания. Отпечатъкът като следа, памет. (Под на помещение - обществено, частно, пусто, населено ...; стена - вътрешна, външна, руина...; повърхност с влакна - стебла, слама, конци, косми и т.н.)
Но въздействието е през скъсеното разстояние, близкия "докосващ" поглед. Сетивно натрапчивата материалност и отсъстващата фигуративност създават странно съноподобно, иреално въздействие. По-тъмните и наситени с графитни следи образи сякаш препречват погледа, осуетяват възможността за преминаване отвъд. Светлите създават усещане за преграда и пространство едновременно, пропускат погледа навътре.
Дали при фротажа за Милко Павлов е важно въздействието на неочаквания близък поглед към познати обекти и пространства, превръщането на невидимото тактилно във видимо (в този случай ще трябва да въведе текст, заглавия, за да ги назове). Или - като друга възможност - внушението за неопределеност, неразпознаваемост на обекта, безпредметност, празнота?

Имитация - Мимезис

Създаването на нови и нови имитации е начинът за оцеляване и преодоляване на актуалните - Милко Павлов държи на това свое заявление, повторено в писмен вид, интервюта, разговор. Настоява и на съпоставка с веризма на документална фотография.
Разтварянето на автора в акта на имитация, на пре-използване на матрици някак парадоксално се явява и негово утвърждаване. Художникът сякаш се отказва от авторството (в опита на окото) при подражанието на предметността в полза на повторението (в автоматизма на жеста) при снемането на отпечатъци. Но дали е възможно да разграничим едното представяне като мимезис от другото като имитация (да назовем разграничаващо със синонимни думи)? Ако приемем, че мимезисът е копнеж по погледа (припомням си историята с Апелес и Зевксис, завесата - измаменият художник и гроздето - измамената птица, а също импресионисти, дивизионисти и оптическото въздействие на цветовете), можем ли условно да наречем имитацията копнеж по жеста? Дали не сме изправени пред все същия феномен на отливане в/на матрици - на опита, погледа, жеста, процедурите, значенията, образите?
Имитация и мимезис - през назоваване на отношение достигам до същностен за мен проблем и случайно попадам на тематичен брой на "Кунстфорум" - "Имитация и мимезис". Изложба "Имитация. Подражание и модел. От наслаждението до фалшификата" (Цюрих, Хага, Берлин 1989-1990 г.). Проблематизиране в различни посоки, върху различен материал. Теоретични основания - от Платон и Аристотел (два възгледа за мимезиса), през Аби Варбург (Mnemosyne-atlas), до съвременни критически текстове. Важни интерпретации в текст и образ. Досещам се и за текста на Диди-Юберман в каталога на изложбата "Отпечатъкът" ("L' Empreinte", Център Помпиду, 1997 г.) - самият текст е представен така, че да направи безсмислено "снемането на отпечатък" от него (фотокопирането му). Отново матрици на личен опит.
Качество на въздействието на "Имитации" - през привидно простите и ясни структури се чувствам увлечена в почти неудържим хаос от препратки, отпечатъци и матрици, образи, процедури, автори - гранични състояния, поява, изчезване, размяна на местата.

Имитация/Мимезис - Речник

В словника на големия Оксфордски речник са включени и двете думи. Значенията им като употреба до голяма степен се припокриват. Различията са в произхода. В Уебстър от 1990 г. употребата на "мимезис" е дадена в статията "имитация". Интересува ме съпоставката между посочените значения и изложбата "Имитации" на Милко Павлов - дали ходът от речника към изложбата би открил нови възможности за тълкуване. Подобно на (имитирайки) Милко Павлов разкривам използването на процедури, умножаващи матриците на личния опит.
1. Резултат или продукт от имитиране. - Фротажите са особен продукт, който имитира част, фрагмент от неизвестна цялост, отделена от нейната функционалност.
2. Актът (действието) на имитирането. - Образът се ражда чрез контакт с обекта, през тактилността. Актът в случая е особено важен.
3. Фалшификат, подправен предмет. - Предмет липсва - имитираната характеристика на предмета е изолирана (абстрахирана) от целостта. Интенция за "измама" може да има само по отношение на техническата процедура - фотография? сериграфия?
4. Точно копие на предмет (също и на изкуството). - Фротажите са точни и същевременно уникални копия на повърхности. По отношение на изкуството те са подражание на използвана процедура. Мога да си представя и фротажи от повърхности на художествени предмети - живопис, скулптура, архитектура, мебели и т.н.; припомням си историята с откопирания от Фредерик Клайн библейски надпис от унищожена след това базалтова плоча. Верижно свързване на нови значения.
5. Учението за "мимезиса". - И у Платон, и у Аристотел Битието е подражание на първообраза. Въпросът е къде е положен първообразът - в сферат на идеите или в учението за формите.
Платон нарича подражател (имитатор) автора на творение, отдалечено на три степени от природата на нещата, дадена от Бога в пространството на идеите. Художникът се опитва да имитира предметите на занаятчиите и то такива, каквито му изглеждат (Държавата, кн. Х). Имитацията, следователно, е далеч от истината.
В естетиката на Аристотел чрез мимезиса се придобиват знания. Той създава удоволствие от подражанието, съзерцанието и познаването на предмета. "Първо, склонността към подражание е вродена на хората още от детската им възраст и те се отличават от другите живи същества по това, че са най-способни да подражават и че първите си знания добиват чрез подражание. Второ, всички хора изпитват удоволствие от изобразеното, а доказателство за това е практиката: ние с удоволствие разглеждаме най-точното изображение на неща, които сами по себе си са неприятни за окото (...) Хората изпитват радост, когато гледат картини, защото, като ги съзерцават, могат да се учат и умозаключават какво представя всяко нещо - например, че това е този и този човек." (За поетическото изкуство, С. 1993, с. 70)
Според Аристотел Битието, което се явява предмет на подражание, е неутрално. Преживяването на художественото произведение се състои в това, че сравняваме образа и първообраза.
"Имитациите" на Милко Павлов "се отлепят" от тактилността на предметите и "се прицелват" в неосезаемостта на идеите и техните матрици.
6. Повторение на мелодична фраза в различна от оригиналната височина на тона, ключ или вокална партия. - При фротажа мисля за избора в повторението - контрол върху наситеността и отчетливостта на отпечатъка чрез избора на материали, интензивността и силата на натиска и т.н.
7. Като прилагателно, имитативен - направен (а,о) да имитира оригинален или по-висш предмет. - Дали оригиналният предмет (онзи, който е имитиран) е по-висш като качество? Какво би станало, ако местата се разменят и си представим, че възприемаме видимата предметност като подражание на изкуството? "Той я гледаше. В лицето и тялото й оживяваше един фрагмент от фреската и от този момент винаги се стремеше да го открие у нея, било когато беше край живия модел, било когато само си мислеше за нея. И макар че флорентинският шедьовър му стана скъп, може би именно защото го виждаше възпроизведен в Одет, тази прилика все пак подчертаваше нейната хубост, повишаваше качествата й." (Марсел Пруст, По следите на изгубеното време, С. 1984 г., с. 251)
След опита ми с фротажите на Милко Павлов навярно ще виждам и усещам различно предметите - като следи от присъствия, но и като ефемерни образувания, които ме пропускат и превеждат другаде.

Ирина Генова


Ирина Генова е завършила Националната художествена академия, специалност "Изкуствознание", през 1983 г. Старши научен сътрудник в Института по изкуствознание, преподава в Нов български университет. Автор е на студии и статии върху усвояването на модерността в българското и балканското изкуство ("Непознатият Сирак Скитник" (1993, в съавторство), Вера Недкова (1994, в Алманах "Еt cetera"), "Български художници и чуждестранен културен контекст" (тематичен брой на сп."Проблеми на изкуството", 1998). Ангажиментът и удоволствията от съвременните практики на образа и интерпретацията са изразени в статии за изкуството в България и другаде, в съставителството, в съавторство с Ангел Ангелов, на "Следистории на изкуството" (2001, изд. Сфрагида).
Изложба Имитации на Милко Павлов
в АТА център за съвременно изкуство - София,
декември 2000