Помогнете
на реформаторска Русия!
Заявление на представители на руската общественост
по повод събитията от 21 август 1968 година
Преди тридесет години в нощта срещу 21
август 1968-ма танковете на страните от Варшавския договор нарушиха
държавната граница на Чехословакия и сутринта влязоха в Прага,
за да смажат Пражката пролет, да унищожат опита на чехи и словаци
да възвърнат свободата си и демократическите си права, както и
да изградят на земята си строй, който да им харесва. Но режимът
на "реалния социализъм" за пореден път демонстрира,
че не признава други аргументи и методи освен грубата сила.
Горчив спомен в паметта на народите и историята на следвоенна
Европа оставиха опитите за потушаване на масови протести: Берлин
1953-та и Будапеща 1956-та, където най-напред бе разстреляна демонстрацията
на работниците, а после бе потопено в кръв народното въстание.
Десетилетия наред комунистическите властелини натрапваха на съседните
държави болшевишката идеология и тоталитарния режим. Позорни страници
в историята на нашата родина написа и войната в Афганистан.
Няма смисъл да се хвърля вината върху нечия зла воля, върху авантюризма,
престъпната безотговорност на бившите генерални секретари, върху
бездарието на генералите. Днес ние сме длъжни да говорим и за
нашата отговорност като граждани на нашата страна за всичко, което
се извършваше в съветските времена. Нашето общество, наплашено
и стиснато за гърлото, не намери сили и храброст да се противопостави
на системата на насилие. За своето покорство и липса на съпротива
народите на Съветския съюз заплатиха с живота на милионите загинали
в мъчилищата на ГУЛаг, безбройните войни и въоръжени конфликти.
Преустройството през 80-те години и събитията след него промениха
нашата оценка за историята и представите за морал и демокрация.
Тъкмо то направи възможен пътя на страните от Източна Европа към
самостоятелно развитие, премахна страха от нова война.
В трудна битка със Злото, което все още не сме победили окончателно,
в мизерия и хаос, в безправие, а понякога и в кръв и угнетеност,
опитвайки се да противостои на руския фашизъм, днес се ражда нова,
демократична Русия. Обществени промени в такъв широк мащаб никъде
не протичат леко и безболезнено, още повече в многонационална,
тъй разнолика и сложна страна като нашата. Страшен пример за това
е войната в Чечения. Но въпреки всичко вярваме, че нашата родина
ще стане наистина демократична и процъфтяваща държава.
В това вярваха и онези няколко храбри люде, които в знак на протест
срещу Злото, против нахлуването в Чехословакия излязоха на Червения
площад и заплатиха това със собствената си свобода.
Ние, хора с различни политически убеждения, макар да спорим по
много въпроси, сме абсолютно единодушни в оценката си за събитията
отпреди 30 години. Не се отричаме от тогавашната си страна, но
скъсваме с тъмното й минало. То вече никога не бива да се повтори.
Заявяваме днес: обществеността на Русия ще направи всичко, за
да не се върне безправието и насилието спрямо собствения народ
и народите на други страни. Само мир, взаимно разбирателство и
търсене на споразумение. Спазване правата на човека. Победа на
законността. Стига кавги, омраза, проливане на невинна кръв!
Обръщаме се към нашите сънародници и към съмишленици в другите
държави: солидаризирайте се с реформаторска Русия и нейните усилия
да се противопостави на силите на Злото и на насилието, на всички
прояви на шовинизъм, фашизъм и криминализация. Вашата подкрепа
ни е необходима.
Най-добрият начин да се победят лъжите на миналото е да не се
живее в лъжа днес.
12 август 1998 година
Вадим Абдрашитов, кинорежисьор; Василий Аксьонов, писател;
Георгий Анисимов, режисьор в Болшой театър; академик Георгий Арбатов,
директор на Института за САЩ и Канада при РАН; Ирина Архипова,
председател на Международния съюз на музикантите; Виктор Астафиев,
писател; Белла Ахмадулина, поетеса; Григорий Бакланов, писател;
Светослав Белза, член на Руската академия на изкуствата; Юрий
Белявски, гл. редактор на "Култура"; Сергей Беляев,
депутат в Думата; Александър Бессмертних, председател на Дружеството
за външна политика; Виктор Богданов, председател на Съюза на журналистите
от Руската федерация; Елена Бонер, правозащитник; Генрих Боровик,
писател; Виталий Боршчев, депутат; Борис Василиев, писател; Владимир
Василев, художествен директор на Болшой театър; Евгений Велихов,
член на РАН, председател на Научния център "Игор Курчатов";
Галина Вишневска, оперна певица; Владимир Войнович, писател, Аркадий
Волски, председател на Руския съюз на предприемачите и индустриалците;
Егор Гайдар, директор на Института по икономически проблеми на
прехода; Виталий Гинсбург, член на РАН; Юрий Гнедовски, председател
на Съюза на архитектите; Виталий Голдански, член на РАН; Даниил
Гранин, писател; Виталий Дашкевич, композитор, председател на
Международния съюз на композиторите; А. Дондуков, генерален конструктор
на заводите "Яковлев"; Лев Дуров, актьор; Евгений Евтушенко,
писател; В.Егоров, директор на Руската държавна библиотека; Сергей
Егоров, председател на Сдружението на руските банки; Олег Ефремов,
худ. ръководител на МХАТ; Георгий Жонов, актьор; Леонид Жуховицки,
писател; Марк Захаров, худ. ръководител на Театъра на Ленинския
комсомол; В. Захарко, гл. редактор на "Известия"; Наталия
Иванова, лит. критик, зам.гл.редактор на "Знамя"; Виталий
Игнатенко, генерален директор на ИТАР-ТАСС; Римма Казакова, поетеса;
Юрий Казарин, гл. редактор на "Вечерняя Москва"; В.
Казиенин, председател на Съюза на руските композитори; Александър
Калягин, актьор, председател на Съюза на театралните дейци; Сергей
Ковальов, депутат; Вячеслав Костиков, писател, вицепрезидент на
Медиа-мост ООД; Зоя Крахмалникова, публицистка; В.Кривошеев, журналист,
кореспондент на "Известия" в Прага през 1965-68; Татяна
Кузовлева, гл. редактор на "Колцо-А"; Сава Кулиш, кинорежисьор;
Олга Кучкина, коментатор на "Комсомолская правда"; Кирил
Лавров, худ. ръководител на Театър "Товстоногов"; В.Лашчевски,
председател на Руския младежки съюз; Олга Лепешинска, балерина;
акад. Дмитрий Лихачов, член на РАН; Владимир Лукин, председател
на Комисията по външна политика на Думата; В. Лисенко, депутат;
Юрий Любимов, режисьор, създател и директор на Таганка; Екатерина
Максимова, балерина; Рой Медведев, депутат; А. Музикантски, областен
управител на Московска област; Л. Нарусова, депутат; Валерия Новодворска,
публицистка, председател на Демократичния съюз; Андрей Нуйкин,
публицист; Владимир Огнев, писател, председател на Дружество "Европейски
форум"; Б. Орлов, журналист, спецкор на "Известия"
по време на интервенцията в ЧССР; В.Оскоцки, писател; Андрей Петров,
композитор; Николай Петров, председател на Руската академия на
изкуствата; М. Пьотровски, директор на Ермитажа, чл.-кор. на РАН;
Олег Попцов, писател; Леонид Почивалов, писател, председател на
УС на Фондация "Памет и надежда", коментатор на "Лит.газета";
Едвард Радзински, писател; Генри Резник, правник, председател
на президиума на московската адвокатска колегия; Мстислав Ростропович,
музикант; Михаил Рошчин, писател; Валентин Сидоров, председател
на Съюза на руските художници, председател на Фондация "Памет
и надежда", член на Руската художествена академия; Анатолий
Собчак, професор, правник; Зураб Соткилава, солист на Болшой театър;
Владислав Старков, гл. редактор на "Аргументи и факти";
Галина Старовойтова, депутат; М. Танич, поет; Виталий Третяков,
гл. редактор на "Независимая газета"; Аркадий Удалцов,
гл. редактор на "Лит. газета"; Сергей Филатов, председател
на Конгреса на руската интелигенция; Юрий Черниченко, писател;
М. Швидкой, председател на Руското радио и телевизия; Николай
Шмельов, писател, чл.-кор. на РАН; Алексей Шохин, председател
на ПГ на "Наш дом Россия" в Думата; Г. Шпилер, диригент
на Московската камерна филхармония; Сергей Юрски, актьор; Сергей
Юшенков, депутат, публицист; Григорий Явлински, председател на
ПГ на "Яблоко" в Думата; Александър Яковлев, писател,
член на РАН, председател на Комисията за реабилитация на жертвите
на политическите репресии при президента на Русия; Егор Яковлев,
гл. редактор на "Общая газета".
Документът е препечатан
от "Газета Виборча", бр. 201.2705 от 28.8.1998.
Превела Силвия Борисова