Делон и Белмондо
събуждат заспали чувства

Малко са хубавите неща в новия филм на Спилбърг "Спасението на редник Райън". Ето едно от тях: дебаркиралите в Нормандия през Втората световна война американски войници слушат песен на Едит Пиаф. Един от тях казва: "Ако пуснат още една такава песен, няма да се наложи немците да ме трепят. Аз сам ще си тегля куршума".
Ако на някой съвременен американец му пуснат филма с Жан-Пол Белмондо и Ален Делон "Бащи трепачи", той вероятно ще реагира по същия начин като оня незнаен воин. Легендарните актьори, които за френското кино са такъв символ, какъвто е Едит Пиаф за френската музика, ще се сторят на янките архаични и скучни в сравнение с техните звезди.
Не знам как ще се отрази тази среща на съвсем младите българи, откърмени с динамично щатско кино и екшън герои. Но съм убеден, че хората от 30 години нагоре ще се развълнуват от срещата с френските колоси в иначе непретенциозния филм. Не може да е друго, след като поколения са израснали с Делон и Белмондо, десетки хиляди наши момичета са били влюбени в тях и все още кътат в моминските си албуми пожълтелите им снимки. Те може би сега ще извадят снимките и ще се потопят в носталгични спомени.
Носталгия по отлетялата младост се долавя и в самия филм на режисьора Патрис Льоконт. Прехвърлилите 60-те стари момчета непрестанно се шегуват със своята възраст. А самоиронията им леко нагарча. В "Бащи трепачи" е пълно с цитати от някогашни техни филми. Силовите хватки, които са изпълнявали без проблеми, сега вече им се опъват: оръжието потреперва в ръцете на Делон, Белмондо по-трудно се катери по въжената стълба на хеликоптер, задъхва се, кръстът го сецва... Разбира се, те доказват, че още са корави и излизат победители в битка с пълчища руски мафиоти и недалновидни ченгета. Но дали това не е последната битка. Дали не е дошло време щафетата да се предава на внуците, след като Делон и Белмондо упорито отказваха да я предадат на синовете и се състезаваха с тях във всичко - надбягвания, надборвания, стрелби и сваляне на млади гаджета. В този филм те не са свалячи, а кандидат-бащи на 20-годишна хубавица (Ванеса Паради), която е плод на връзката им с една и съща жена. И за сефте те се привързват така на екрана не към любима, а към собствено дете. Ето защо "Бащи трепачи" е по-особен филм, в който не са толкова важни нито крими сюжетът с комичен полъх, нито перипетиите в действието, нито характерите сами по себе си. Тук Белмондо и Делон играят не толкова конкретни герои, колкото правят майтапчийско-сантиментален коментар на част от своя митологичен кинообраз. (Казвам част, защото те не са били на екрана единствено популярни любовчии и биткаджии. Актьорският им талант е имал и по-дълбок израз във филми образци на големи режисьори.) Искаше ми се своеобразният бенефис на знаменитите ветерани да бе по-изобретателен и остроумен, за да е наистина по тяхната кройка. Но нищо, те и така се забавляват. Пък и по-зрялата публика няма да скучае. Както вече казах - тя ще гледа едно и ще си припомня друго. Може дори да е песен на Едит Пиаф.
А девойката на Паради кого ще си избере за баща? Познайте от раз.

Борислав Колев