Виолончелист по природа

Компактдискът е записан през 1996 в едно виенско студио. Използвам го като визитна картичка на Лилия Байрова (вече и - Шулц). В това десетилетие българската публика не я беше чувала до момента, до който Лилия не дойде, за да изсвири за първи път у нас Концерта за виолончело от Кшищоф Пендерецки. Случи се на едно матине в края на сезона заедно с ансамбъл "Оркестрал" под диригентството на Ангел Станков, който всъщност я покани. Разгръщането на личността на Байрова - впрочем съвсем естествено при такъв неординерен талант и при (явно) същностно културно развитие е просто изумително. Действително тя отдавна се знае като извънредно надарена инструменталистка, чиято кариера тръгна по-скоро от Виена, където баща й, проф. Йончо Байров, бе поканен да преподава преди много години... Но начинът, по който тя изсвири концерта, показа преминаването й в съвсем различно качество на духовност, на преодоляване и, естествено, на интереси в самата творба... Великолепно е, че вече сигурно го е изпълнила и под палката на автора в Лондон..., което трябваше да се случи скоро след софийския й концерт...
Сега слушам нейния компактдиск, на който тя е записала творби от Шуман: "Пиеси в народен тон" оп. 102, Бах - До мажорна солова сюита, и Шостакович - Соната оп. 40 заедно с пианиста Кристоф Бернер. И най-вече ме превземат лекотата и естествеността, с която Байрова-Шулц музицира. Нейната сигурност, нейната подвижност в музиката - по отношение на различните стилове - съответно звук, артикулация, динамика, тембър и фразиране - са стъписващи... Освободена от всички страхове, сякаш застанала над всички прагове, които поставят тези творби, Байрова музицира с мащаба на вече изградения голям артист. Звукът й, струва ми се, не може да се сбърка - равен, но богато оцветен, малко меланхоличен, но и чувствен, емоционално наситен: чува се, че инструментът никак не е случаен; но също така категорично се налага извънредният слух на един интерпретатор от класа. Интонационно безупречна и същевременно изключително изразителна, Лилия Байрова сякаш на шега прави своите "малки открития". Пиесите на Шуман - така докоснати и абсолютно изпълнени... Естественото и привличащо музициране действително не се случва на всеки, който доказва себе си в сюитите на Бах. Особено на по-младия човек. И тъкмо това е постигнала в изкуството си Байрова - внушаване на автентичност и категорично обсебване на вниманието на слушателя... Това тя го може - и на концерт, и (което е по-трудно) - на запис. Действително в Шостакович-сонатата ми се искаше по-драстично скерцо и по-яростна четвърта част, така както силно звучат и първата част, и ларгото... Но факт е също така, че при едно повторно слушане везните започват да клонят към трактовката на Байрова. Защото тя притежава наистина онова качество на артиста - способността да те направи свой съучастник. Сега въпросът е дали нашите водещи диригенти ще се заинтересуват от нея, за да бъде чута във вечерен концерт от публиката на филхармонията, радиото или в... Пловдив, например!

Екатерина Дочева