Тодор Живков - олицетворението на властничеството в България - е вече в незнайното.
Най-великият опортюнист в новата българска история (като не броим царствувалите Кобурги), жонглирайки с хората и идеите, имаше една-единствена цел - да властва.
Властвайки заради самата власт, той прилагаше виртуозно естествения принцип на кокошката.^*
Затворен в нагона си да властва, той отхвърляше всички рискове и така пропусна всички възможности, които историята му отваряше, за да поведе България по един по-добър, по-съвременен, по-честен път. Вторачен в непосредственото, той не виждаше голямото. Кокошките около него и под него - също.
Олицетворявайки естествено наложеното състояние на подчиненост на страната, той се ползваше виртуозно от него. В интерес на кокошето ято.
В епохата, в която човечеството позна безпрецедентно развитие и благосъстояние, той определи материалното доволство от живота на поданиците си като висша цел на политиката. Което не позволи на България овреме да се подготви за новите пътешествия, които я очакваха.
Той вече е в миналото.
В миналото ли са обаче неговите инструменти за властване, неговата философия на използване на подчинеността за пълнене на воденичката, неговата втораченост в статуквото и неспособност да рискува, т.е. да постави осъществяването на нагона си под въпрос, в името на стратегически цели?
Поела новите си пътешествия, нашата България е подчинена този път най-вече на усредненото мнение...
Спи спокойно, Тато!

Христо Буцев
_______________
* Принцип на кокошката - заемка от етологията: В кокошето ято всяка кокошка има строго определен ранг. Рангът се изразява в "кълваемост" - възможността на дадената кокошка да кълве тези под нея. Първата може да кълве всички. Втората - всички, без първата. И т.н. - до последната, която е "кълваема" от всички. Но само теоретично. Защото първата кокошка се чувства във всеки един момент застрашена от втората; тя - от третата и т.н. Затова (парадокс?) първата кокошка брани последната от ятото - и по този начин допринася за равновесието в него, пазейки поста си. (б.а.)