За Флуксус,
Бен Патерсън и другите

Изложбата "Флуксус в Германия 1962-1994", представена в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство "Св. св. Кирил и Методий", може би се появи в не най-подходящия момент в България. За миг си представям реакцията на културната ни общественост, ако това изключително събитие се беше случило в самото начало на 90-те. Вероятно то би се превърнало в истински празник на авангардното изкуство, нещо, което наистина заслужава.
За съжаление в началото на 1998 г. всеобщата потиснатост и апатия българска се оказа твърде неподходяща среда за възприемането на идеите на Флуксус. Реплики от сорта "За това ли германското правителство дава пари, когато умираме от глад?" и "Това не е изкуство, а промиване на мозъците!", говорят за едно голямо разминаване между благородните намерения на организаторите от Гьоте институт и напълно нерелевантното състояние на немалка част от публиката. Безкрайна тъга буди невъзможността да бъде ситуирано явлението Флуксус в контекста на 60-те и, респективно, по този начин разбрано. Причината е, че за голяма част от публиката понятието "шейсетте" означава съвсем друг, тесен кръг от събития и проблеми, извън който сякаш никога не е съществувало нещо друго. Дори в националната телевизия казаха: "Абе, чухме, че ще има някаква изложба "Флуксус", ама не разбрахме за какво точно става дума..."
А думата е за Флуксус, т. е. за премахването на границите. Между хората, били те артисти или с други професии; между различните култури на Западна Европа, Америка и Азия; между видовете изкуства; между изкуството и живота.
Да, подобни идеи са непоносими и непостижими за разбиране от някои хора и точно към тях Флуксус адресира своите артистични провокации, поставяйки под съмнение утвърдените норми, рутината, сериозността. На фона на казаното дотук появата в София на един от легендарните основатели на движението Бен Патерсън, сякаш не можа да бъде осъзната в своята значимост. Тук не е мястото за описване на биографията на родения в Питсбърг (САЩ) през 1934 г. Бен, но се изкушавам да изброя градовете, в които той е представял свои изложби и пърформанси през последните десет години. Това са: Кьолн, Париж, Милано, Генуа, Манхайм, Синсинати, Висбаден, Сао Пауло, Берлин, Бон, Венеция, Рим, Чикаго, Виена, Барселона, Базел, Мюнхен, Истанбул, Копенхаген, Сеул, Токио и вече София. В последно време Бен Патерсън отдава силите си за популяризирането на Флуксус и реализацията на проекта си за "нематериален Музей на подсъзнанието" в Намибия, съществуващ единствено в мрежата на Интернет.
"Другите", това сме ние от "Изкуство в действие" (артпедагогически екип) - Орлин Дворянов, Борис и Габриела Сергинови и група наши студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тази група участва през последните години в няколко международни младежки обмена (Германия, Франция, Турция) и благодарение на това представи съвместно с "Шлезишещрасе 27" (Берлин) пърформанса "Мегаполис - паралелни светове" по времето на програмата "Берлин поздравява София" (октомври 1997 г.). След този пърформанс директорът на Гьоте институт в София г-н Нагел възкликна: "Но това е истински Флуксус концерт!" И предложението за участие в програмата, посветена на флуксус, не закъсня.
В кратката ни съвместна работа с Бен Патерсън през трите дни на подготовката нямаше нищо необикновено. Той изваждаше от големите си чанти различни предмети и казваше: "Ето този пърформанс се състои в следното... ти си много подходящ да го изпълниш. Пробвай, много е просто!" И наистина беше така, пърформансите бяха абсолютно изчистени от излишна показност, минималистично съвършени. Обикновени действия, извадени от житейския си контекст и превърнати в художествен акт поради това, че се извършват от хора, притежаващи художествено мислене. Очакванията ни за уъркшоп или някакъв вид репетиции не се сбъднаха, тъй като според Бен Флуксус беше и трябваше да прозвучи като естествено действие, а не като артистична интерпретация на "шедьоври от миналото".
Под знака на тази непосредственост протече и встъпителната част към изложбата - "Флуксус-концерта" в салона на читалище "Славянска беседа". Многобройната младежка публика прие възторжено представянето на 27 пърформанса от Дюшам, Кейдж, Нам Джун Пайк, Брехт, Йоко Оно, Бен Вотие и др. Като резултат от тази твърде богата програма може да се спомене фактът, че Флуксус предизвика отново скандал, но тридесет години по-късно, и то в България, с което успя за пореден път да изпълни мисията си. Покритата с накъсана хартия и парченца зеле и ябълки зала съвсем резонно притесни домакините от читалището и напиращата публика за прожекциите на "Бежово кино". Този скандал за пореден път доказа необходимостта от културни пространства за авангарда в София, за съжаление досега свеждани до минималните рамки на една галерия (XXL) и един салон на читалище ("Славянска беседа").
Липсата на навик за възприемането на подобен тип арт-събития накара част от поканените на официалното откриване на изложбата да изпаднат в недоумение, наблюдавайки трите "кратки опери" на Бен Патерсън. Слухът, че ще има гола девойка, полята с ориз и сметана, бе извикал в съзнанието на мнозина представата за еротично шоу от сорта на тези, чиито плакати се набиват непрекъснато в очи по софийските улици. Тази погрешна представа бе затвърдена и от нелепи заглавия в пресата, които представяха Бен Патерсън като "композитор, ядящ рози в отсъствието на българския президент" или немския служител на Гьоте институт като "софиянец, похапващ ориз от манекенка" (каквато младата участничка от "Изкуство в действие" изобщо не е).
Изложбата пък беше открита от Георги Липовански с призива да бъдат върнати от зрителите китайските пръчици за ядене на мястото им, защото са необходими за пърформанса. В крайна сметка след пърформансите имаше и разочаровани, и въодушевени, и напълно неразбрали. Скандал обаче този път нямаше, въпреки дима от приготвящите се пуканки по времето на "Бътерфлай". Все пак покритата със сметана "Изолда" прикова и обсеби изцяло вниманието на публиката, пресата, политиците и критиците.
Покрай всичко това успяхме да прекараме и няколко чудесни вечери с Бен Патерсън, в които обсъждахме миналото и бъдещето на авангардното изкуство. По този повод той сподели една случка, която според мен изчерпва същината на присъствието на Флуксус в София.
В една своя акция на някакъв международен форум Бен се приближавал към всеки влизащ посетител и шепнешком му задавал въпроса: "Ти доверяваш ли ми се?". След това сумирал резултатите "да" и "не". Марина Абрамович била единствена от всички жени, която му отговорила: "Абсолютно не!" След време на друга подобна артистична проява те двамата попаднали в един хотел, но в стаята на Абрамович нямало баня. Тогава тя отишла при Бен и му казала: "Изглежда ще трябва да ти се доверя напълно, за да се изкъпя!"
Мисля, че това е ключът към Флуксус и цялото съвременно изкуство. Ако не му се доверим, рискуваме да си останем "нечисти".
Орлин Дворянов