Нещо става
(Мнение. Не в резултат на "социологически сондаж")
Усещам - усещам във въздуха наоколо - че нещо става с хуманитарното ни образование. Нещо ме притеснява и все не успявам да го дефинирам.
Ситуацията съвсем ми прилича, например, на онази, която описва авторът на един трактат отпреди няколко века, лекар от Лион: "Най-големият клон от практическата медицина е в ръцете на хора, изградени извън лоното на това изкуство: женици, състрадателни дами, шарлатани, магове, народни лечители, гостоприемни хора, монаси, религиозни люде, дрогеристи, билкари, хирурзи, аптекари, лекуват много повече, предписват много повече цярове, отколкото лекарите."
Но не само тогава в Лион, а и у нас, сега, много клонове от, така да се каже, практическата хуманитаристика, а уви, не само практическата (защото не мога да забравя, все са пред очите ми много теоретически програми, планове и проекти за реформиране, ремонтиране или поддръжка на хуманитарното образование, та чак до последния конкурс за "идейни проекти за реформирането" на Фондация "Отворено общество") са често в ръцете на подобни персонажи. Шарлатани, дрогеристи, т. е. лавкаджии, монаси, гостоприемни люде (това е особено актуално!) женици (нека, разбира се, не натурализираме опозициите, и мъжете могат да са в категорията "женици", и жени можат да са в "шарлатани" и т. н.).
Накратко, "хора, изградени извън лоното на това изкуство". Търгуват с "маркетинги", "мениджмънти", "публични рейтинги" и други подобни "рилейшънси"... "Економикс"-и и други "икси" (на мястото на модното в тоталитаризма "изми"). Често оказващи се "мижи-да-те-лажем"-и, както казваше и моята баба, или пък (пак тя) "отвънка кукла, отвътре панукла". Но все неща, които се харчат много. И охарчват много. Не само "свободно купуващите" индивидуални лица, както си мислят някои с по-либерални възгледи. Защото този пазар далеч не е още свободен пазар...
И има една съществена разлика от тогавашния, и сегашния Лион - там "тапиите" не се получават толкова - обидно - лесно. И толкова скъпо. Питам се кой има интерес от това да е толкова скъпа цената на нашите дипломи? Да се търгува с толкова евтина стока, често чисто менте, но задължително с етикет на чужд език. Дори просветеното ни правителство, когато тази есен дискутира единните държавни изисквания по философия, показва, че си пада по него - защо да се учи класическа философия, когато може да се учи, да речем, "евристика"...
Образованието стана един от най-доходните бизнеси, без големи предварителни инвестиции и рискове за продавача, без непосредствена опасност за купувача. Без ясни правила. Случва се (както се случи наскоро в Специализирания съвет на една хуманитарна дисциплина, която напоследък се е превърнала в боклукчийско кошче и в доходен бизнес - съветът по социология) теоретически мошеници от висока класа да мамят успешно не само кандидат-студенти (с много чуждици, те и тук са задължителни, и приказки - те са още от тоталитарното време - за голямата актуалност и приложимост, политическа приложимост).
Тъкмо затова не ми се вижда добро предложението на господин Павел Попов (вестник "Култура", брой 5, 6 февруари 1998) - студентите (приети 1000 души - къде ще ги сложат и какво ще им дадат да четат? - "там, където има най-голямо натискане") да искат или не искат даден преподавател и който е "харесан" от повече "бройки", "именно той остава на работа", другият "отива на борсата". "Алтернативата", предложена от господин Попов, не ми се вижда добра не защото не съм съгласна с него, че реформа трябва да има, че "студентите са достатъчно интелигентни да се ориентират" (студентите, а не кандидат-студентите се ориентират и още как, но "капанът..."). Не ми се вижда добра, тъй като преподавателят не е и не би трябвало да бъде лавкаджия, а и даже при лавкаджиите този чист пазар не съществува, поне по нашите земи. Тъй че такава "спартанска схема" е тук тъкмо за "нашите момчета", а не както си мисли авторът на алтернативата - "имаш чужди студенти - живееш като бял човек", "отпадаш от държавната субсидия - ядеш, ако студентите ти донесат нещо"... Образованието не е борса, а библиотека. Кой има интерес в поредната "нова ера" да се набляга на първото?
Отговарянето по краткия начин ще звучи като морализаторстване. Дългото отговаряне е предмет за друго място. Тук само исках да изразя едно мнение за едно притеснение. (Едно мнение, което не е представително, не е доказано с цифри от онези социолози, които по класификацията на господин Попов "живеят като бели хора", т. е. едно мнение, което не "тежи с Галъп...").
Едно на пръв поглед консервативно мнение. Защо не, след толкова полети на образователния "дизайн" (космически методи в преподаването, например, на университетската специалност "публична администрация") защо да не бъдем и по-земни, и по-публични? В името на нашите търпеливи и изстрадали прекрасни студенти, които наистина се интересуват от образователните проекти в новите хуманитарни науки. Които - търсят, а не - купуват. А търсенето е друго дело, общо действо, а не "състезателно" пресмятане (ако използвам логиката на господин Попов - да откраднеш чужд мющерия (ако е чужденец, още по-добре), да отвориш дюкяна в празник, да подбиеш цената...)

Лиляна Деянова
Катедра "Социология", СУ "Св. Климент Охридски"