Нови форми, стари дяволи
Новият политически език, който всички казват, че
бил станал по-професионален и съответно скучен, се явява голямо
неудобство и дори изпитание за някои политически предавания като
"Панорама". Затова и тази гальовно наречена от някого
"бръснарница", със своя балкански колорит и темперамент,
се задвижи тежко-тежко към промяна. От миналия петък тя не е вече
съвсем същата. Какво беше досега характерното за предаването?
Това, че се явяваха едни и същи персони - досущ като в съответното
заведение. (Но нали пак тях ще продължим да гледаме?) Процедурата
с тези "клиенти", нейната еднаквост, ритуалност и осветеност
(бръсненето като осветяване на лицето), нейната формалност, надхвърляше
по значение смисъла и дълбочината на самия политически диспут.
По-важна бе (и е) принадлежността към диспута, а не неговите последствия
и главно тя (б)е изворът на власт/подчинение. Своеобразно ритуални
бяха и тези прекъсвания, на които взаимно се подхвърляха участниците.
Сега, вместо от студиото, "бръсненето" ще става от разстояние,
ще бъде някак виртуално. В студиото ще има само един "клиент",
а останалите ще бъдат разхвърляни по места: в парламент, провинция
и т.н. Получавала се дори "по-голяма диалогичност",
според едно от излъсканите до болка лица. Кой знае дали е така,
но е сигурно, че по този начин се премахва изцяло възможността
за прекъсвания, твърде характерни за нашия тип "диалогичност".
Всеки от участниците ще може вече спокойно да изказва скучните
си и напълно известни съждения, без някой разгорещен колега да
му изяжда времето и реда на стола. От друга страна вероятно народните
избраници няма да се чувстват като на разпит; ще снизхождат или
възхождат подобно на античните богове от специфичните си сфери
на обитаване.
Има ли богове обаче, има и дяволи. Например в петъчната вечер
са придобили обичая да ни забиват и така нареченото забавно предаване
"Пирон". Неговият гвоздей се състои в "скритата
камера". Понякога тя е успешна, но поне две трети от времето
протича в руслото на доволно омръзналия хумор от съвременния българо-цигански
фолклор. Сякаш предаването е обърната надолу с главата "Панорама",
с нейната пък съвсем "открита" за определени хора камера.
Тази карнавализация, разбира се, изобщо не е запланувана. Тя възниква
на основата на спонтанно маймунско имитаторство. По същия начин,
както се получи и нашият "сексскандал" с Божидар Димитров.
Едно време, когато в Москва кихаха, у нас се хващаше грип. Сега
ставащото в Америка трябва пък с двойна сила да се разразява у
нас. И тъй като то не може по-мощно да се размаха, както и, разбира
се, да бъде оригинално, придобива само една гротескност. Така
сатаната си запазва навика да се явява у нас на най-безумни места
и да се задвижва в най-невероятни лица.
Ромео Попилиев