Ходене по буквите
“1943”. Антология за деца. Съставител и предговор Румяна Пашалийска. Съставител и бележки Петър Величков. София: “Просвета”, 2018. Цена 18 лв.
За мен „1943” е едно от най-значимите културни събития досега у нас през тази година. Фактите: на 15 март 1931 г. 46 автори учредяват Дружество на детските писатели с председател Ран Босилек и през следващите години организацията осъществява четения пред деца и родители, национални тържества по повод на дните на будителите и на детето, “Детски час” по Радио София, детска театрална школа с Николай Фол, юбилеи на своите членове (и материална подкрепа за тях), редакция и публикация на листовки и сборници, между които през 1933 г. и детската антология “Огнище”, в която участват 53 автори за деца. (Подробно възпроизвеждам всички данни от предговора на Румяна Пашалийска, защото на практика са готова програма за действие.) Вече сме 25 септември 1943 г. На тази дата Ран Босилек и Никола Никитов разпращат Окръжно №5, в което призовават 99-те членове на дружеството да изпратят до ноември най-много по пет стихотворения или разказ до 4 страници, “по един хубав портрет, биобиблиографични бележки и автограф, написан с туш или черно мастило”, тъй щото да бъде издадена нова антология на българската детска литература. Със следващо Окръжно от 1 декември с.г. Управителният комитет приканва неизпратилите още свои материали да го сторят най-късно до 1 януари 1944. На 10 януари 1944 г. София е бомбардирана. А след преврата на 9 септември 1944 в “Списъка на фашистката литература, подлежаща на изземване”, са включени 701 заглавия и 398 имена, сред които и членове на Дружеството на детските писатели, като Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Йордан Стубел, Змей Горянин, Славчо Красински… През 1946 г. дружеството най-после е разтурено и слято със Съюза на българските писатели, ръководен от Людмил Стоянов. Пашалийска припомня още един факт: до 1946 г., според Закона за насърчение на детската литература, “книгата и периодиката за деца не трябва да включват неморално и партийно съдържание, да не провокират разделение, омраза, ненавист и ожесточение между деца”. И още: българските детски книги се издават само с разрешение от Министерството на народното просвещение, трябва да бъдат с “изящна външност” и… са освободени от данък. През 1946 г. обаче Народното събрание отхвърля законовата забрана за политизация. Но да се върнем към “1943” г. Преди 75 години антологията не е издадена - не само учениците нямат учебни занятия, няма и хартия. 74 години папките отлежават в Дом-музей “Ангел Каралийчев”. Днес, разчетени по техните ръкописи, в книга са представени 67-те детски автори, пратили творбите си до организаторите. А в антологията има буквално шедьоври. Съставителите Румяна Пашалийска и Петър Величков са обогатили изданието с илюстрации на Лазаркевич, Никола Атанасов, Бешков, Васил Ковачев и др. Да чуем само Дора Габе с “Дошли от Северна Добруджа”: “Ще тръгнат децата/ в училище всички/ ще ги срещнат тука/ братчета, сестрички/ с български читанки,/ с български буквари./ Ех, защо сме бабо,/ с тебе толкоз стари”. Ех...