Диалози със себе си

 

Фрагменти от две контрастни музикални събития, които се състояха в наситения с музика 14 юни: Ива Хьолцл-Николова, цигулка, и Анна Волович, пиано – в камерната зала „България” от програмата на „Софийски музикални седмици” и „Магистрали на мълчанието, аудиовизуален мултимедиен спектакъл-маратон” с Михаил Големинов, Анжела Тошева и Биляна Вучкова в Гьоте институт.
„Виена в три столетия”: Бетовен, Брамс, Карл Шиске и Ерих Урбанер. Ива Николова, която от 2009 г. е водач на първи цигулки в Брукнер-оркестър в Линц, е музикант с отлична техника, естетически вкус и интелигентност. Трите столетия поднесе с чувствителност към стилистиката и със свой прочит и отношение към „виенското”. Соната № 1 оп. 78 от Брамс успях да чуя на запис, тъй като по това време маратонствах в Гьоте институт. Брамс на Ива Николова с успешното партньорство на Анна Волович се отличава с особена матовост и лиризъм, далеч от шаблонния блясък, предпочитан често от „звездите”.
От рядко изпълняваните Бетовенови Вариации върху фолклорни мотиви оп. 105 и 107 бяха избрани 4 части. Всъщност, те са писани за флейта и пиано, Волфганг Хьолцл ги е преработил за цигулка и пиано. Авторът (Хьолцл) е целял по-голяма равностойност в партиите на цигулката и пианото и е „преразпределил” на места фактурата. По този начин акцентът се е изместил повече върху усещането за класическата хубост на жанра, играта е отстъпила на заден план. Разбира се, изпълнението на дуото е съхранило игровия чар на двата опуса – в рамките на променените акценти.
ХХ столетие на Виена беше представено с две творби – на Карл Шиске и Ерих Урбанер – учител и ученик. Рано починалият Шиске е сред авторитетните фигури в съвременната австрийска музика. Соната за цигулка и пиано опус 18 е свързана с мрачните спомени за Втората световна война, в която е загинал брат му. Стилистиката й е типична за средата на миналия век. С ярко контрастно разгръщане и много енергия в бързите части, със силно драматични моменти и контрастни носталгични епизоди в тях, както и във втората, бавна част.
Соло за цигулка (1971 г.) от Ерих Урбанер е съвсем различна като изказ и темброва оцветеност пиеса. Тембърът, динамиката, фразирането очертават формата на тази изключително интересна творба. Това е своеобразен диалог със себе си, разгърнат в почти сонатна форма, с трудностите и капризите на съвременно линеарно развитие. Пиеса, извънредна за драматургично осмисляне: композиторът се отказва от класически нотопис и пише без темпови обозначения и относителни нотни стойности. Условен ориентир за изпълнителя е разстоянието между нотите. Което изисква съвършено вникване в драматургичната цялост, в етоса на творбата. Нещо, което Ива Николова блестящо показа. Един диалог, безкрайно конфликтен, който завършва с примирение...
Мултимедийните спектакли на Михаил Големинов и Анжела Тошева са винаги интригуващи: заради интересните идеи и изтънчеността, строгата стилистика дори сред изобилие от автори и интерпретации.
Спектакълът, наречен „Магистрали на мълчанието”, започна с Прелюдии на Дебюси – първият български арт филм с клавирна музика (реж. Моника Якимова) - изящна творба, изтънчена разходка в творческия свят на гениалния импресионист, в неговите принципи за свобода от оковите на формата, свобода на слушателското въображение. Дебюси представя заглавието на всяка прелюдия в края, за да не ангажира прекалено слушателя в своя свят. Този порядък е спазен и във филма. Текстът е пестелив, а визията, изящно дискретна, е красивият, но ненатрапчив фон на благородното изпълнение на Анжела Тошева.
Мултимедийният пърформанс на Михаил Големинов – „Нощният Гаспар” от Морис Равел, изпълнен на живо от Големинов с визуализация и допълнителна електроакустична музика също от него, беше изключително преживяване. Слушателят/зрителят, който би очаквал от тази творба фонова музика или обратно – визията като илюстрация, би бил разочарован или просто няма да е разбрал идеята. Защото мултимедията в творчеството на Михаил Големинов е създаване на нов художествен продукт, нов жанр. Тук като че ли внимателно са приложени принципите на Дебюси: текстовете на Алоизиус Бертран, които предхождат съответната част, пестеливата картина, привидната несъвместимост между естествения звук на пианото и много внимателно използвания електронен звук – това отприщва, а не насочва въображението на слушателя.
Михаил Големинов и Биляна Вучкова направиха много силен спектакъл в „Магистрали на мълчанието” – третия дял на маратона. И двамата са блестящи импровизатори: той с брилянтния си пианизъм и отлично владеене и направляване на всеки сегмент от формата – с възможностите и на живата електроника; тя – с интелигентно обуздана емоционална енергия. И неповторим синхрон между красивия клавирен звук и скърцащите, крещящи, шепнещи и всякакви други звуци, които Биляна изтръгва от себе си и инструмента си.
Във втория дял на спектакъла чухме и видяхме един „Паметник на Пиер Анри” – пърформанс в памет на създателя на понятието конкретна музика. Аудиовизуалният колаж, създаден от Михаил Големинов от творби на Пиер Анри, сякаш всмуква, примамва в един жив водовъртеж – емоционален, загадъчен, красив.