Арх. Николай Попов
Разказ за Несебър
Фотографии
Галерия "Synthesis"
4 – 19 юни 2018
Фотограф, дошъл сякаш от другаде
„Разказ за Несебър”, изложба фотографии на арх. Николай Попов, галерия „Synthesis”, 4 – 19 юни
За арх. Николай Попов определението „класик на българската фотография” не е закъснял комплимент, а доказала се с времето критическа оценка. Такова е мястото му в родната история на това изкуство, но преди всичко, такъв е маниерът му на снимане – с балансирани завършени композиции, с естетическа функция на светлината, с отсяване на важното от незначителното, с извеждане на пространствени поанти, с ерудиция, превърнала се в гледна точка, с тъждество между истина, красота и добро. Неговият изискан изобразителен вкус е продукт по-скоро на западноевропейската традиция, отколкото на постреволюционните социалистически времена, в които съдбата му е отредила да твори. Именно вкусът някак от само себе си зарежда фотографиите му с една мека, но по своему непреклонна съпротива към идеологическата конюнктура.
Серията му „Разказ за Несебър”, показана за първи път през 1961 година, е точно обратното на ширещата се тогава фотопропаганда на новия живот. Тя разкрива, че животът в своята спонтанност и естественост не може да бъде нито нов, нито стар, а е все същият. И рибарите с мрежите си продължават в черно-белите кадри на арх. Попов да вадят риба от морето, както винаги са го правили. Да се грижат за прехраната, за семействата си, за себе си… Грижата тук сякаш има общо с това понятие при Хайдегер – тя е начин човек да дари същност на съществуването си, да се измъкне от тленността и еднократността му, да намери мотив извън тях и въпреки тях. За Хайдегер да се грижиш за нещо или за някого, означава да го обичаш – грижата и любовта синонимично се сближават. Освен рибарите, главни герои за арх. Попов са и влюбените, които напълно са си достатъчни.
Защото фотографът търси радостта от живота далеч от офанзивите на историята, която попада пред камерата му само с каменните си следи. За него историята, заедно с природата и връзките, които архитектурата прокарва между тях, не са нищо повече от изящен декор на всекидневието – с ритуалите му, с надеждите му, с невинността му... Всекидневието за арх. Попов далеч не е банално, а е поетично и поетиката му в Несебър идва „по море”. Третият тип протагонисти във фотографския му разказ са курортистите – излезли от социалните си роли, раздисциплинирали се, подвластни само на слънцето, водата и хоризонта.
Арх. Николай Попов е класик и по още една причина – времето нищо не е успяло да отнеме на фотографиите му. Те спокойно биха могли да бъдат направени днес, стига да се намери някой с неговото майсторство и способност да пази в образите си живота по крайбрежието от пораженията на посткомунизма. Както той го е опазил от пораженията на комунизма.
Георги Лозанов